АГРАРНО

Чух по телевизора от Димчо Михалевски, че в бюджета на Дянков за 2013 г. са предвидени средства за Селскостопанската академия само до септември. От тогава до края на годината - празен долап. Депутатът го каза от трибуната в пленарна зала. Умишлено изписвам "пленарна" без пълен член, както погрешно я изговарят повечето народни представители, които, кой знае защо, се страхуват да я членуват. Но този мой упрек от областта на правоговора, който някому може да се види като заяждане, не ми попречи да се позаинтересувам какво е дереджето на родната аграрна наука. И като отскочих оня ден до София, пих кафе с председателя на Селскостопанската академия проф. Петър Славейков, за да разбера има ли все още почва аграрната наука у нас.
Още повече, че става дума за наука, която някога беше гордост за нацията и създаваше интелектуални продукти, за които учени и фермери от чужбина мечтаеха и плащаха луди пари. Днес тя стои притисната в ъгъла и тъне в нищета. Оказа се, че Селскостопанската академия е на червено с 5 млн. лева; не достигат над 3 млн. лв. във фонд "Работна заплата" и още 2 млн. лв. за покриване на разходите. Академията (както и БАН) сърба попарата на политиката на ГЕРБ - на дивашки ограничения за науката, граничещи със садизъм. Втора поредна година учените получават заплатите си със закъснение, пари за нови разработки няма. Бюджетът на академията е 26 млн. лв. - толкова, колкото бил и миналата 2012 г. Това е с 5 млн. лв. по-малко в сравнение с 2011 г., а през 2010 г., ще се изненадате, е бил 44 млн. лв. И като няма пари, на академията не й остава нищо друго, освен да намалява персонала и да се отказва от нови научни и международни проекти. А аграрна наука не се внася отвън, тя се създава на място. Така че ако я караме, както досега, тя е обречена на ликвидация (ключовата дума на злощастния български преход) или в най-добрия случай - на жалко тътрузене. Все още се поддържа на системи и не се знае дали ще оцелее или да очакваме аутопсията.
И да разберете пагубността на бездушието на държавата към аграрната наука, ще ви напомня какво е ССА. Това е организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Всичко, което прави, е в рамките на държавната аграрна политика, в съответствие с общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Включва 26 научни института - юридически лица, 19 опитни станции и две експериментални бази - държавни предприятия по Търговския закон. Научните звена на академията разполагат със 104 004 дка земя. Тя притежава 410 сертификата за сортове растения и 14 сертификата за породи животни, издадени от Патентното ведомство.  Само през 2012 г. са сертифицирани 29 нови растителни сорта. Сертификатите на ССА са 85% от общия брой у нас, което показва, че новите сортове растения и породи животни се създават основно в нейните звена. През миналата година институтите към академията са изпълнявали 170 проекта, от които 117 на двустранна основа с партньори от 30 страни. По различни европейски програми в действие са 34 проекта. Това е достатъчно да убедя читателя, че ССА не заслужава досегашното отношение на парламента, правителството и аграрното министерство. Липсата на адекватно научно обслужване е и една от причините за незадоволителното равнище на българското земеделие.
На всичкото отгоре в "джоба" на министерството-шапка отива всичко, което ССА печели по международни или европроекти, както и пари от продажба на земеделска продукция. Нищо не се връща обратно. Пладнешкият обир обхваща дори и дарения, които институтите получават. В края на миналата година аграрните учени заплашиха с протести. За да ги успокои, правителството на Бойко Борисов набързо отпусна още 4 млн. лв., които отидоха за декемврийски заплати и за покриване на висящи задължения. Оказа се, че тези пари са изтеглени от тазгодишния бюджет, с което е заложена бомба в сметките на академията. Учените от ССА не са научени на много. Заплатите им не са вдигани от 2008 г. насам. За сведение, заплатите на професорите са около 720 лв., на доцентите - 620-30 лв., на главен асистент - около 550 лв., под 400 лв. пък получават младите асистенти. Също като в БАН. 
За последните 11 месеца в ССА са спестени близо 1 млн. лв. - повечето от оптимизиране на числения състав на работещите в институтите и опитните станции, както ми каза проф. Петър Славейков, който оглавява научната институция от началото на юли м.г. Учените не щат да си оставят коня в реката. Вече са изработили с участието на експерти от всички звена "Визия 2020", това е документ как ефективно и устойчиво ще се развива  българската земеделска наука до 2020 г. Но за да направи академията рестарт, няма да мине без по-сериозна подкрепа на държавата.