Свилена ГРАЖДАНСКА:
Ще сме първи на всички избори, които предстоят
Хората трябва да видят истинското, социалистическото лице на БСП, за да ни повярват, убедена е младата социалистка
/ брой: 206
Свилена ГРАЖДАНСКА е родена в Луковит на 10 март 1988 г. Завършила гимназия в родния си град, сега е студентка четвърти курс в СУ "Св. Климент Охридски", специалност минало и съвремие на Югоизточна Европа.
От 2006 г. издава вестник "Луковитски новини", председател е на ОбС на МБСП - Луковит.
- Защо сте в Младежкото обединение на БСП, Свилена? По, както се казва, лични причини, по семейна традиция, по убеждение?
- Семейната традиция ме накара да стана член на БСП. Баща ми от 1990 г. е начело на ОбС на БСП - Луковит, и до днес, заедно с другите членове на партията, поддържа структурите и ги развива. Израснах покрай него и другарите му, заедно с усилията и нервите, които "хвърляха" и продължават да "хвърлят", за да може да устои партията ни на политическите катаклизми. Така че в началото бях "заразена" с техния ентусиазъм, а впоследствие, запознавайки се с идеите и възгледите на БСП, разбрах, че не съм сгрешила в избора си. И днес, вече четири години, съм член на Българската социалистическа партия.
- Какво ви носи членството в Социалистическата партия? Чакате ли всъщност нещо от нея? И за какво вие лично ползвате партийните трибуни?
- Древните гърци са казали: "Давам, за да взема." И аз давам, но и вземам. Обаче не материални облаги, както може би някои хора биха очаквали да кажа. Като член на БСП имам възможност да се запозная с много и различни хора от цялата страна. С някои от тях сме много добри познати и приятели. Имаме традиция, когато е възможно, да се събираме по "за едно кафе" или да си ходим на гости из страната. Помагаме си в партийните задачи, но и извън тях. Тази година имах изпит по "Политически идеи на ХХ век" и се бях притеснила, че няма да го взема заради независещи от мен обстоятелства. Един другар, който беше държал вече този изпит, ме насочи към необходимата литература. Ето, сега няма да ходя на есенна сесия...
Дали чакам нещо от партията? Животът ме е научил да не чакам нищо от никого и да се боря сама за това, което искам да постигна.
А политическите трибуни ги използвам единствено и само за да помогна на хората с каквото мога, колкото и идеалистично да звучи... В момента върви при нас кампания за събирането на средства за едно болно дете и по всички партийни организации съм разпространила тази информация, аз също разговарям с членовете на ОбС на БСП по тази тема...
- Къде и на кого казвате критиките си към работата на БСП? Въобще - имате ли критики?
- Няма идеален свят, колкото и на мен, а и на други да им се иска. Щеше да е скучно, ако беше така. Така е и с всяка партийна организация. Моята критика е насочена главно към медийните изяви на БСП по време на управленския мандат, защото правеха много неща, които хората не разбираха! Ето, сега новият премиер Бойко Борисов ходи и говори, говори... През последните години обаче се наблюдава подобряване на политиката на БСП към младите хора, дори ни "допускат" до ръководни постове, но освен на квотния принцип, трябва да се държи и на качеството...
- Единна ли е според вас нашата обща столетница? Защото се чуват дори думи, че не е никаква столетница, а е просто "партия на прехода"...
- Ще си позволя едно обобщение - БСП е столетница, изживяваща се като "партия на прехода". Правя това, защото ние сме съхранили миналото, помним го и се учим от добрите практики, но и от грешките му. Само че през последните 20 години БСП не можеше да се развива в лабораторни условия, извън преходната среда, в която се намира страната ни. И въпреки политическите катаклизми през този период, партията си остава единна.
- Какво ще се случи със социалистите догодина? А след 10 години? У нас и по света?
- Ще бъдем първа политическа сила на изборите, ако покажем истинското, социалистическо си лице пред българския народ.
- И другарите ви от Младежкото обединение имат въпроси към вас. Например - какво ви помага в трудни моменти?
- Приятелите ми, семейството ми - те са винаги до мен.
- Излизате ли от равновесие, макар и понякога? Защо?
- На всеки човек му се случва да загуби самообладание, особено когато е млад. Обикновено някоя бюрократична пречка или несериозният поглед на хората към това, което се стремя да направя, може да ме ядоса.
- Ако се случи да паднете - лесно ли се изправяте?
- За трудните моменти имам израз: "Животът е прекрасен", казвам си го наум и - продължавам. Защото знам, че щом съм паднала, явно преди това съм имала силата да се изкача донякъде, и заставайки на по-здрава основа, отново започвам да се катеря.
- Работата ви е повече призвание или я вършите основно заради заплатата?
- Работата ми е това, което винаги съм искала да върша. Една приятелка ми пожела в първия работен ден винаги да съм ентусиазирана, и засега е така.
- Кое е личното ви правило, от което няма да се откажете?
- Бягството е хубав спорт, но проблемът ще те настигне. А правилото ми е - винаги да се изправям пред предизвикателствата на живота и да търся тяхното решение.
- Страхувате ли се от нещо или от някого?
- Може би от мързела. Той ми е най-големият враг, особено в хубавите летни дни. Иначе за човека няма нищо непобедимо, може да победи дори самия себе си, ако реши.
- С какво се гордеете най-много?
- С това, което върша. И със семейството си.
- Кой е най-глупавият политически израз, който сте чувала?
- "За всичко са виновни предишните управляващи". Хората са гласували на сегашните управляващи доверие и власт - нека си вършат работата, а не като ощипани моми да ходят и да се оплакват. Лесно е вечно да се оправдаваш с другите!