Широколъшко
/ брой: 222
У дома имам пейзаж от Широка лъка. Петър Ръсовски е изрисувал Згуровските конаци. Те ми напомнят за селото на екзарх Стефан и на приятеля и колега Петър Бочуков, който през септември отброи 75 лазарника, да е жив и здрав. А и за обитателя на тези къщи Згура кехая, човек с благородно сърце, родолюбец и закрилник на сиромашията. Неговото име е свързано с изграждането на черквата "Св. Богородица", оставил е още паметници, построени с негови средства - сводестия мост - Згуровската кюприя, и старинната чешма - Згуровският врис, без които днес не можем да си представим селото. Згура кехая по потекло е от Райково - от Бобутанци. Баща му, след някаква разпра с турци, избягал от родното си село в Широка лъка, тук той се задомява. Неговият син Згура кехая през "тревожната пролет" на 1876 г. спасява Широка лъка да не стане втори Батак.
Широка лъка е в заверата за подготовка на въстание. Още през 1872 г. в селото е създаден революционен комитет, в който един от активните дейци е Тодор, синът на Згура кехая. Всичко било готово, чакал се сигналът за действие. Но пратeният от Бенковски куриер не стигнал по-далече от Лилково, заради натрупания сняг не могъл да продължи пътя си. За трагичната участ на Батак в Широка лъка научават от бегълците - до селото се добират и няколко деца, спасили се от клането. Те остават завинаги тук, за да създадат род, който ще се нарича Батаклиите. Отзвукът от кланетата вселил безпокойство и сред широколъчани. Згура кехая, който от няколко години вече не ходел с овцете в Беломорието, се опитвал да ги успокои. Синът му Тодор бил се върнал от "увона" (полето) и стадата били на лятна паша в Райковското. Вместо да преразказвам, ще ви предам написаното от Манол Григоров:
"Между овчарите на Згура кехая имало и няколко българи мохамедани. Те живеели дружески и в разбирателство с другите овчари българи. Един от тях, на име Метко, бил другар на Тасо, с който заедно пасли един билюк. В средата на май, няколко дни преди предой, на празника Костадин, Метко, разтревожен и умислен, с мъка доверява на приятеля си Тасо, че местните големци Смаилаговци и Халил ходжа са решили след два дни да изколят всички християни от Широка лъка, та Тасо да вземе мерки за спасяване на семейството си.
Тогава Тасо оставя Метко със стадото и отива да каже за наученото на Згура кехая. Старецът се посъветвал със сина си Тодор, който си бил вкъщи, и нарежда на Тасо да вземе най-хубавия и бърз кон, държан постоянно в обора на кехаята, да замине в Тъмраш,при Ахмед ага. Рекъл му да не жали коня, а същата вечер да стигне Тъмраш, да каже, че е изпратен от Згура кехая и да му разправи всичко, каквото е научил от другаря си Метко.
Згура кехая е знаел, че Ахмед ага Тъмрашлията няма да позволи зулумите да се извършат в Широка лъка, откъдето са били овчарите и кехаите на Ахмед-аговите стада, на много стада на беломорските беюве и аги, приятели на Ахмед ага Тъмрашлията. Разчитали на неговото благоразумие и по-голяма човечност и справедливост.
Тасо пристигнал навреме още същата вечер, жертвайки коня на кехаята, който умрял от прекаленото каране в Тъмръш. Разправил всичко на агата, който много се ядосал и напсувал широколъшките аги. Още същата вечер Тъмрашлията изпратил двама от своите гавази на бели коне, с поръчение да осъмнат в Широка лъка и предвардят кланетата."
Така и станало - на другия ден всички българи християни от Широка лъка и от близките махали били събрани в местността Люлката - мъже, жени, деца и старци. Навързали ги едни за други, и Згура кехая турили напред. Курдисали дръвници и точели брадви и каракулаци. Първи повели към дръвника поп Никола Узунски, когато на Рупски камень - височина северно от селото, се появили два бели коня. Конниците размахвали кърпи и викали. Агите дали знак да се спре "процедурата", докато видят що щат тези важни непознати конници. Пратениците на Ахмед ага Тъмрашлията предали пред всички неговата воля: "Който си позволи и стори зло на широколъчани, ще отговаря пред Тъмрашлията с главата си". Колкото и да са всесилни местните аги, те не могли да прекършат думата на Ахмед ага. Та трябвало да се откажат от пъкленото си дело: "Хей, гяурлар! Хайде всеки да си върви дома си и всеки са любите (целувате) ръка на Ахмед ага Тъмрашлията, който ви опрощава кабахатя и ви харизва животя. Имали сте късмет."
Така се спасили от дръвника широколъчани. Наистина, когато се прибрали в домовете, видели, че повечето къщи били побарани и обрани от башибозука. Но приели това за по-малката злина. И благославяли Згура кехая и неговия достлук със страшния тъмръшки дерибей. А кехаята загубил само любимия си кон. Но си струвало.