Сърбия с кабинет на надеждата

Не си спомням вече колко програмни речи съм изслушал за 12-годишната ми кореспондентска работа в Белград, но откровено казано, тази на новия премиер Александър Вучич ме впечатли. И ако е вярно (поне така се твърди), че сам си я писал до 5 часа сутринта, то той направо става за коментатор в очевидно недолюбваната от неговата Сръбска прогресивна партия държавна телевизия. Тричасовото му слово бе доста стилно издържано, изпъстрено с образи и цветущи сравнения, достъпно за обикновения слушател и зрител и в същото време простиращо се конкретно върху всички проблеми на обществото и бъдещите намерения на правителството. Някои ще кажат, че на младия лидер сега му е широко около врата след съкрушителната победа на СПП на мартенските парламентарни избори, осигуряваща на водещата формация безпроблемно мнозинство в парламента. Факт е обаче, че "напредняците", както наричат Прогресивната партия в Сърбия, именно сега ще трябва да се доказват като управленци, и то в доста деликатната обстановка за съседната държава. Независимо от запазването на досегашния премиер Ивица Дачич и отпращането му на възловия подпредседателски пост в съчетание с външнополитическото ведомство, а и одобрението за министри на двама негови съпартийци - социалисти в кабинета, то за изнервеното от чакане на положителната промяна сръбско общество сегашната власт си е изцяло отговорност на Прогресивната партия. Така че тандемът на министър-председателя Вучич и съпартиеца му президент Томислав Николич неизбежно ще бъде във фокуса на вниманието на хората, които от доста време мечтаят за преодоляване на кризата.
Естествено в тези 180 минути новият сръбски премиер каза много - и за миналото, близко и по-далечно, и за болната икономика, необходимостта от приватизация, но и не съвсем, на големи държавни системи, за възраждане на духа и оптимизма, за необходимостта от съзнателен труд и продължаване на непримиримата борба с незаконно забогателите и престъпността на всички равнища. Имаше и похвали за досегашното пак "свое" управление, имаше и критика, но и силна доза надежда, че този път Сърбия разполага със своя шанс за напредък, и то в доста по-благоприятна международна среда, включително и по пътя към Евросъюза. Вучич стигна дори до забележка за хигиената в Белград, а на мен това ми се стори странно, знаейки с какво усърдие и редовно там се мият улиците (почти забравихме какво е това!) с вода от Дунав и Сава. Но вероятно става дума за критерий, който, не ми се сърдете, в случая с нашата метрополия отиде към по-ниски равнища.
Но да не бягам от темата за програмното слово на премиера. Няма да ви занимавам с цифри за растеж, брутен вътрешен продукт, висока безработица и външна презадлъжнялост. Ще си позволя да цитирам само три характерни момента от наистина неимоверно дългото слово, над които бихме могли да се замислим и у нас, и най-вече хората, облечени с власт. Та Вучич много образно представи обстановката през изминалите наистина драматични за страната години, но и необходимостта от съсредоточаване към перспективата и напредъка. Ето думите: "Живеехме за сметка на бъдещите поколения. Крадяхме от себе си. Вместо да гледаме в огледалото за обратно виждане, да вземем в ръка бинокъл. Трябва да се взрем в бъдещето и там да открием най-доброто място за нашите граждани". И още, но с елемент на предупреждение към министрите преди полагането на клетвата: "Да служиш на отечеството си на такава висока длъжност е привилегия, която получават малко хора в своя живот". А какво да кажем за тъжната констатация, че в обществения сектор в Сърбия дневно се работи ефективно едва два часа и половина, а в производството - пет часа и нещо. Интересно е какви ли биха били резултатите у нас?
В деня на публикуването на този текст вероятно върховният представител по външната политика на Евросъюза Катрин Аштън ще е приключила своята визита в Белград. Впрочем баронесата е първият високопоставен международен чиновник, който посещава сръбската столица след съставянето и одобряването на новото правителство. Безспорно тя има какво да си каже с Вучич, който вече се ангажира лично да води от сръбска страна деликатните преговори по косовската проблематика в Брюксел, но и с активното съдействие и помощ на прескочилия от шефския пост в предишното правителство в този на външното министерство опитен политик от Социалистическата партия Ивица Дачич. Все пак заслужава си да припомним думите на сегашния премиер в навечерието на европейската визита, които неизбежно ще бъдат обект на внимание по време на разговорите в Белград. А те гласят, че Сърбия няма да признае Косово (този път не се споменава традиционното "никога"!), но трябва да живее "заедно в мир с албанците". Интересна е и трактовката на шефа на кабинета за ЕС. Според нея: "...Европейският съюз не е идеална общност - без недостатъци и проблеми. Но той е най-доброто междудържавно сдружение в света и нашето място е там".
С една дума - Сърбия отново се носи на крилата на надеждата за по-добър живот. Този път с по-млад и много амбициозен премиер, който, като бивш радикал, наред с всичко друго очевидно разчита и на сръбския дух, инат и патриотизъм. Последното качество, уверявам ви, при съседите на Запад е в изобилие. Доказали са го!