Резерват за васали

Отдавна Европа не беше изпитвала подобно разочарование, възмущение, оскърбление, тревога, страх и паника дори. Богат коктейл от най-горчиви чувства. С пресъхнало гърло го преглъща. Покрусата иде от това, че отровната чаша й подава най-близкият, най-верният съюзник и покровител - САЩ. Коктейлът има уникално действие върху общоевропейския организъм. Ефектът е отрезвителен.
Оказа се, че санкции може да се налагат не само срещу Русия, но и срещу свои - срещу милата и предана Европа. Справедливо негодувание обхвана целия й лидерски и чиновнически корпус. Стоически понесе тя и продължава да понася икономическите страдания от бумеранга на многообразните санкции срещу Москва. Нещо повече, прие ги вдъхновено. Не само се присъедини към американските, но и сама измисля свои. Затова сега не може да се примири с решението на Вашингтон да анулира Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) по иранската ядрена програма. Той бе изработен с 12-годишните дипломатически усилия на шест страни (САЩ, Русия, Германия, Франция, Великобритания и Иран) и редовните проверки на експертите от МААЕ гарантираха отказа на Техеран от използването на атома за военни цели. Закрепен бе с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Без каквито и да било внятни обяснения и доказателства Тръмп обяви документа за "най-лошата сделка". Не му харесва на човека и толкова. Иска нова, която да е изгодна само за САЩ. Беше обещал, че ще свърши тая работа още в предизборната си кампания през 2016 г. Нали ще прави "Америка велика пак"! Затова няма нито международно право и договори, няма ангажименти на негови предшественици. Това са нищо не означаващи препятствия по пътя към величието. Още по-малко значение може да имат интересите на т.нар. съюзници. Напротив, колкото по-зле са те, толкова по-добре за САЩ. В туитърския речник на Тръмп няма думи като "преговори" и "компромис". Такива понятия са чужди за сделкаджията със суров нрав.
Откакто преди десетина година лидерството на "глобалния хегемон" се поразклати, поведението на Вашингтон все по-арогантно започна да следва логиката на "дипломацията чрез сила". Преди месеци вече бе записана официално в новите военна и външнополитическа доктрини. Но Европа все още не искаше да повярва в техния пагубен за нея ефект и аплодираше. Въобразяваше си, че последиците ще бъдат само за "голямото източно зло" в лицето на Русия и Китай. Нещо повече, виждаше се на пировата трапеза редом с хегемона.
Водеше се от своя християнски европейски морал. Без да си дава сметка за хищническия нрав на своя покровител. Нрав, който изглежда е генетично заложен от момента на създаването на отвъдокеанската държава. Днес във Вашингтон гледат на света и населяващите го народи така, както бащите основатели и пионерите, завладяващи Дивия Запад, са гледали на индианците - подчинение чрез унищожаване. Тук-там по-сговорчивите и смирените може да се запазят в някой резерват.
Благочестива Европа не допускаше, че и нейното място ще бъде там - в резервата. Тя мечтаеше и имаше всички качества да бъде равен на САЩ партньор в новия глобален технологичен свят. Точно това обаче не се харесва на хегемона. Той не търпи конкуренти. Щом санкциите срещу Иран през 2015 г. започнаха да падат, най-мощните европейски компании сключиха многомилиардни сделки с Техеран. Сега те са в опасност. "Сименс", "Мерседес", "Еърбъс", "Тотал" и много други са изправени пред риска да закриват производства и да изхвърлят на улицата хиляди работници. Така повеляват санкциите, които САЩ отново ще наложат на Иран. Новият прокуратор на Тръмп в Германия Ричард Гренел още не бе разтоварил куфарите си, когато преди дни безцеремонно огласи волята на патрона си: "Доналд Тръмп каза, че санкциите са насочени срещу най-важните сектори на иранската икономика. Германските компании, които имат бизнес там, са длъжни незабавно да прекратят своята дейност".
Шок и ужас в Европа. Чуват се тревожни и гневни слова. "Европа трябва да вземе съдбата си в свои ръце. САЩ вече не могат да ни защитават", пропищя Меркел. "Европейците трябва да заемат освободеното от Доналд Тръмп място на световен лидер", нададе боен вик евробосът Юнкер. Сърцераздирателен бе вопълът на френския финансов министър Бруно льо Мер: "Нима искаме да сме васали, които се държат за гащите на САЩ, и се подчиняват на всички техни решения?". Още през 2007 г. "злият" Путин им каза: "САЩ нямат нужда от съюзници, а от васали". Тогава Европа се нацупи и го намрази още повече.
Днес прозрението я озарява, но е твърде съмнително, че ще може да се отвърже от гащите на Тръмп. Късно е. И сили няма да има. Ще се пъне, ще пуска от канцелариите си гръмки заклинания, докато накрая ще клекне. Защото колкото и скъпо да й струва загубата на бизнес в Иран, икономиката й още по-здраво е закопана в асфалта на Уолстрийт. За пореден път ще се примири със съдбата си на васал. В глобалния резерват - такъв, какъвто светът е нужен на САЩ. И кротко ще си пие горчивия коктейл.