Антология
Белетристика
Развенчаната традиция
/ брой: 41
От изпечените на фурна пТици най-вкусни ми са трътките (опашките) и вратлетата (шийките). Още от малък си ги заобичах тия две крайченца. А написах главно "Т", за да не обърквате "птици" с "пици"
По стародавна традиция англичаните срещат Коледата, техния Кристмас, с печена мисирка или пуйка, както я наричат в някои райони на България. В Англия се натъкнах на интересни случки в тази връзка.
Най-напред ми направи впечатление, че почти месец преди Кристмаса магазините в Лондон бяха вече заредени със замразени и охладени мисирки с надписи "Турция". Ама в който и магазин да влезна - все това ми се набиваше на очи: Турция, Турция, Турция... "Брей-й-й... - викам си - толкова много мисирки все от Турция ли са внесени?". Докато накрая разбрах, че англичаните наричали самите мисирки "турция", тоест на английски език наименованието на тая птица съвпада с името на посочената държава - нито буква разлика.
Каква ли прилика са намерили англичаните, за да нарекат мисирката на името на Турция? - помислих си аз, но не се задълбах във въпроса. А и не това е основното, за което искам да пиша тук. Нали руснаците пък наричат ъглошлайфа "българка", защото внасяли такива машинки най-напред от България! Може и с мисирките причината да е подобна...
Въпросът е, че като се ожених някога за англичанка и дойдох зет в Лондон, на първия ни общ Кристмас тя сервира на масата печената турция, пардон, печената мисирка без трътка и без шийка. "Бре-ей, изпреварили ме - помислих си. - Някой, който ги обича като мен, си ги е лапнал, още преди да пристигне печивото на трапезата!"
Когато проследих следващата ритуална мисирка още от фурната и видях, че тези мои любими окрайности пак липсват, озадачено попитах жена ми кога и кой ги изяжда.
- О-о-о, аз ги изрязвам, преди да я сложа във фурната - най-авторитетно ме информира тя.
- Как така? Защо ги изрязваш? - недоумявах аз.
- Ами-и-и... мама все така правеше. Традиция!
Това, че англичаните са хора на традицията, е неоспоримо. Неслучайно в книгата си за нашенците в Лондон писах, че ако трябва да охарактеризирам англичаните и Англия с една дума, то това ще да е думата традиция! Но традицията за отрязване на любимите ми трътка и шийка ми се стори без каквато и да е логика и любопитството ми ме подтикна да се позаинтересувам относно историята на тази традиция. Затова и при първата възможност попитах тъщата - какво знае майката на жена ми за тая традиция.
- Ами-и-и... изрязвах ги, защото и моята майка ги режеше, - бе нейният отговор!?!
Доста възрастна и немощна вече, майката на тъща ми бе все още жива. Но в Англия и особено в Лондон три поколения в един дом няма да намерите. Тук даже две поколения в една къща са рядкост. Затова и бабата, след като умрял дядото (е, тая традиция - мъжете да умират по-рано от жените си не е само английска), отишла в старчески дом. Ама старческите домове в Англия не са като в България. В тях всеки обитател си има собствена баня, собствена тоалетна и ползва един куп привилегии. По празниците, който си има наследници, ги посещава. Или те го посещават, ако е вече с незавидно здраве.
Така и ние посетихме бабата и аз не се стърпях да задам вълнуващия ме въпрос.
- Е как така ще ги режат? - на свой ред се учуди тя.
След минутка обаче си спомни, че преди да забранят употребата на дърва и въглища в Лондон, тя ползвала за готвене малка печка на твърдо гориво. Фурничката на тази печка била малка, та не събирала стърчащите в противоположни посоки крайности на мисирката. Именно затова ги и отрязвала, а не поради някаква традиция.
Така аз развенчах една английска семейна традиция и от следващата година вече се наслаждавах на вкуса на трътката и шийката на коледната турция, пардон, на коледната мисирка или пуйка. Дъщерите копирали действията на майките си, без да се замислят или попитат защо това се прави именно така.
А дали и някои други от безчетните английски традиции не са възникнали по подобни на описания тук от мене начин?!?
Никола Филипов е роден на 7 март 1948 г. в асеновградския квартал "Горни Воден" като четвърто дете в семейството на бежанци от Егейска Макдония. Завършил е физика в Пловдивския висш природоматематически институт, днес Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Има отпечатани над 600 статии в около 30 различни български и чуждестранни вестници и списания. Издал е тринадесет самостоятелни книги на различна тематика: "Воден през вековете", "Пленена душа", "Как да икономисаме 30 процента от електроенергия", "Златна ябълка", "Воденски манастир "Свети Кирик", "Из турския Кипър", "Четверодословие", "Не сади лозе големо" и др. От 1998 г. живее предимно в Лондон, плод на което е книгата му "Що е то Лондон и що прави нашенецът там", претърпяла три издания. Сътрудничи на няколко вестника и списания на български език в Лондон и в България.