Раздумки сред панелите

    Преди дни попаднах на софийски пазар, за да си купя ябълки. Чевръст младеж отмерва в две торбички по два килограма от полезния плод, рекламирайки го като "стар български сорт". Всъщност станах жертва на стар български номер, тъй като контролният кантар наблизо отмери с почти килограм по-малко. Върнах се да рекламирам измамата и след като постави хладнокръвно още десетина ябълки, хитрецът ме изпрати свойски с репликата: "...ти за 80 стинки да не искаш и читири кила да ти турим". Отминах думите с огорчение и цялата тази битова драма ми даде повод за кой ли път да се замисля за тежко боледуващото ни общество и червивите плодове в него. То така покорно е приклекнало пред агресивната простащина, че вече детски се радва на елементарни дадености от живота и дори на въздуха, който поне засега е без пари.
Не ми е известно какво се вижда през затъмнените прозорци на властовите лимузини, но сред панелите гражданството е изпълнено със съмнения и търси отговори на въпроси, на които, поне засега, не намира отговори. Затова сред смога могат да се чуят различни реплики, които сигурно не са "представителна извадка" на платени социопати, но поне дават представа за моментните настроения на "обикновените" хора. Ето какво чух в една от масовите народни спални на столицата:
Разговор първи. "Абе, тези със санирането да не ни гепят апартаментите. То само това ни остана и ако него ни го взамат...край". - " Стига глупости, хората без пари ти го правят, а ти все недоволен. Това комунягите ти го втълпяват". - "Комунягите, комунягите, ама те ни направиха жилищата. Пък и ти като партиен секретар не получи ли от "Кремиковци" апартамента и не изучи ли безплатно децата". - "Ти си сбъркан, бе. Нещо с чипа не ти е наред". - "Чипа, чипа, ама после, като им подпишеш декларация за осигуряване на достъп, няма кой и да те пита. Ще се навъртят пак техните фирми и с голямото саниране започва и голямото плащане, а и голямото крадене".
    Разговор втори. "Абе, Бойко ги настъпи тези от магистрала "Струма" и щели да режат лентата на първи август". - "Ама тая магистрала само той ли я строи, парите да не са на дедо му. А онзи от фирмата, сещай се близка до кого, при това с аграрно име, оранжевото пиленце де, декларира, че не получавали и една стотинка от работата си на обекта. Те ни правят на пълни балъци, ей. Кой днес работи безплатно? После милиони ще получат, а сега, видите ли, от любов към премиера, просто така - гювеч. Ти остави жена си два месеца без пукнат лев, пък ще те питам има ли учестено дишане в ушенце след шоуто на Слави". - "Ще има братле, ще има, но ти няма да чуеш, защото аз сам съм си санирал с дебел стиропор и мивка на балкона съм изкарал, пълна изолация. Няма да ме чуят и дори онези от комплексите от затворен тип, на които всичко им знаем за дишането от вестниците".
    Разговор трети. "Тези в Украйна се изтрепаха взаимно. Пак руснаците им били виновни, вкарвали оръжие и бойци. Ами то в тая бивша съветска република оръжие бол отвсякъде, а там и от съветско време много произвеждат. Виж наемници и при едните, и другите, сигурно има, някои правят мангизи от тая гадна работа". - "А защо руснаците правят атентати в Харков, гинат невинни хора?". - "Първо, не се знае кой е поставил бомбата. И второ, знаеш ли дали фашизоидите или други тъпанари умишлено не предизвикват ужас, за да провалят примирието. Аз не съм наясно, но тази Украйна май ще си стане федерация и една част ще бъде с руснаците, а другата - с американците. Третият вариант за нас е гаден. Като фронтова държава, нали като такава ни определиха янките, направо изгасваме като свещ на вятъра". - "Глупости, това пак е комунистическа пропаганда, тази на рубладжиите". - "Абе, пропаганда или не, за мен е важно да не се набутваме между големите, защото като мине ютията, от нас нищо няма да остане. То и на армията й разказаха играта, така че по-кротко. Пък и тоя народ няма да тръгне срещу руснаците, това ти казвам". - "Стадото накъдето го поведеш, натам върви, аз пък ти казвам".
    Ето така, без съгласие, преминаха тия разговори сред панелите, приютили маса транзитиращ и объркан български народ. И все пак откритите политически противници се разделиха приятелски, пък се чукнаха и за здраве с кафе в пластмасови чашки. Тръгнаха в различни посоки, към различни митинги. Но все пак с крехката надежда, че в бъдеще някой ще я оправи тази държава. За да могат и занапред в бетонните спални мили земни женици да дишат учестено на ушенцето на любимия в минутите след шоуто на Слави. Дечицата да спят спокойно, защото бате Бойко ще продължи да отделя от скромните си спестявания за великденски надбавки на баба и дядо, от които и малките ще закачат по нещо.
    Такива ми ти работи, бетонни. Все си мисля, че не е прав онзи хитрец от пазара, който ми рекламира червивата си стока като "стар български сорт". По-нов е... изглежда!