Работата предстои, свършете я!

Често си мисля за направо наркотичната пристрастеност на хора в активна възраст към по правило шаблонните постулати на една партия. Та нима професията не е онзи основен център, който наред със семейството се превръща в смисъл и цел на съществуването. Оказва се, че за мнозина принадлежността към партия е въпрос на съдбовен избор, от който зависи бъдещето, осигуряването на луксозен живот под защитния воал на организацията - майка. За тях, активистите-кариеристи на поникналите като гъби след обилен дъжд формации с дълги имена, просто водещ е личният интерес. А идеите са единствено удобно прикритие за печелене на привърженици, които с наивността на малки деца осигуряват благоденствието на малцинството от елитната кохорта. Ще речете - нищо ново. Това го гледаме през всичките тези странни години на нескончаемия ни преход. Добре, но все пак идват поредните избори и отново аниматорите на благоденствието започват все по-ярко да светят от екрана, да звучат в ефира, да ни обещават всичко под слънцето. При това от нафталина вече все по-настървено се вади износеният речников реквизит за "комунисти", "ченгета", "досиета", гарниран под диктата на доброжелатели отблизо и далеч с превръщащата се в истинска драма "атомен" и "газопреносен" проблем на България.
В интерес на истината трябва да признаем, че хората с леви убеждения останаха донякъде изненадани от създалата се ситуация с предсрочните избори. Вероятно не са очаквали, че тяхната пасивност на европейския вот ще бъде така злонамерено експлоатирана от "десния сектор" за масирана атака срещу управлението, пък и коалиционните удари под кръста изглежда свършиха добра работа на опозицията. Но както и да е - вероятно наесен отново сме на избори, а тогава, както е известно, "се броят пилците". За социалистите и техните партньори безспорно това ще бъде възможност за доказване на силата и влиянието на идеите. Именно те, а не втръсналите и неизпълними обещания, ще намерят място в сърцата на хората. Защото в преситения от груб материализъм свят има все повече място за социална справедливост. Защото, колкото и да е неприятно за нашите словоблудци, като цяло изчерпващият се модел на либералдемокрацията, налаган по всякакъв начин отвъд Атлантика, все повече тласкат света в левия сектор.
В момента далеч по-важно е да се хване пулсът на обществото и най-вече на онази негова част, която възприема със сърцето си левите идеи. Да, може би звучи странно, но има необходимост и от идеали, позагубили се в троскота на борбата за оцеляване. Има нужда и от вдъхновение, повече романтизъм, повече надежда за спасяване от хладния прагматизъм, който превърна много от хората в многострадалното ни отечество в биологичен вид. Но за да се случи всичко това, е необходимо предстоящата изборна кампания на левицата да бъде изчистена от сложни екранизирани внушения за разгром на противника на шахматната дъска например, или поразяването с "туше" на съперника на пътеката за фехтовка. Повече от необходимо е да се търси живият и масов контакт с хората, а не да се залага само на "актива" в градовете и селата, който и без друго е верен на партията и не демонстрира колебание. Нека се замислим дали новоизлюпеният политик Бареков или неговите ментори не намериха най-правилната форма за успеха с акциите по площадите и с непосредствения досег с електората. Именно там, на ръка разстояние, трябва да се дават и обещанията и отправят послания. Но за реално изпълними неща, които безспорно ще се случат при разумно и отговорно управление.
Неведнъж на отреденото ми място в ДУМА съм твърдял, че правителството на Орешарски върши добре работата си, при това в условия на безпрецедентна и добре финансирана протестна и частично негативна медийна кампания. Оставям настрани, без да пренебрегвам проблема с "Южен поток" и натиска отвън. Факт е обаче, че през последната година бизнесът бе изваден от състоянието на пълен кислороден глад и демонстрира съживяване, което е важно предусловие за възстановяването на държавата. Факт е, че след погрома на ГЕРБ държавната каса намери средства и за строителство, и за социални плащания, и за реформи в стратегически отрасли. Безспорно и проблемите съпътстваха правителството, но да се говори за провал, е твърде невярно, да не кажем злонамерено преувеличено. Ако има неуспех, то според мен той е в неспособността да се представи по най-добрия и достъпен начин постигнатото. Ето защо PR специалистите в най-старата партия у нас трябва да работят с повече въображение и търсят достъпната форма за въздействие и популяризиране на успехите, но и на идеалите, а не да оставят ниша, в която да се ширят словоблудци с водопад от неистини, да го кажем направо - лъжи.
Така че много работа предстои. Свършете я, защото хората ви вярват!