Претоварени ли са българските ученици
Децата ни учат наполовина по-малко природни науки от връстниците им в ЕС
/ брой: 35
Нашите ученици са претоварени и с новия закон за училищното образование МОМН ще направи съществени стъпки за облекчаване на обучението им. Такова намерение изказва министър Сергей Игнатов неведнаж в последните месеци. Засега обаче никой никога не е чул от МОМН сравнителен анализ колко учат нашите деца в сравнение с връстниците им от ЕС, колко е задължителното време за обучение в училище и отделно - колко часа отделят българските ученици за домашна подготовка. И т.н. Оповестяването на такива данни е задължително, ако се отнасяме сериозно към училищната подготовка на децата ни.
Интересна картина представя едно съвместно издание на европейските бази данни Euridyce и Eurostat - "Основни данни за образованието в ЕС, 2009". Оказва се, че нашите ученици съвсем не са най-натоварените сред децата в Европа. Поне окще 10 страни, показва сравнението, определят училищната подготовка в рамките на 40 часа седмично, като в това време се включват часовете в училище и домашната подготовка. Няколко страни като Германия например водят по "натовареност" на учениците.
В почти всички държави задължителната седмична продължителност на обучението расте с движението към по-горните класове, показва изследването. Разбира се, прави се изричното уточнение, че европейските страни организират по много различен начин продължителността на учебната година и на учебните седмици - всяка има своите традиции. Във всички страни на ЕС училището се разполага в 5 дни седмично, единствено в Италия учат и в събота. Във френско и немско говоряща Белгия, в Италия, Кипър и Португалия часовете в училище са еднакъв брой и в началния, и в прогимназиалния, и в гимназиалния курс. Една от страните, които имат най-висок брой задължителни часове за обучение в училище, е Испания - те стигат до 1050 годишно в горния курс. Минималното задължително натоварване в почти всички страни е регламентирано до IХ клас. Само в Белгия и в Италия на училищата се дава голяма свобода в избирането на предметите и часовете - от 75 до 90 % от учебното време се разпределя от самите училища.
В общата картина България не се отличава особено от останалите страни. Но ако се вгледаме в детайлите, излизат интересни "нещица". Сравнителното изследване показва, че повечето страни имат сродни програми за обучение в началното училище, като основата са родният език, математиката, изграждането на трудови и художествени навици (рисуване, ръкоделие и пр.). Най-голямата част от времето за обучение в началния курс се отделя за предмета роден език - между една четвърт, и една трета. На второ място се подрежда математика (единствено в Малта математика се изучава с повече часове от базовия език).
Най-интересното за нас сравнение би трябвало да бъде това за изучаването на точни и хуманитарни науки в началния курс. Природните науки заемат в училищата на ЕС от 9 до 15 % от учебното време. Единствено в България те се разполагат в само 6 % от учебното време. В Швеция и Турция на природните науки се отделя 25 %. за чужди езици на малките в рамките н общността се предоставят средно 10 % от часовете.
Интересна е картината и с домашната учебна подтготовка на децата. България е сред страните, в които учениците всеки ден имат домашни работи. Само в Испания учителите задават повече домашни упражнения от нашите. Но в детайли се оказва, че домашните работи (основно по роден език и математика) на българските ученици са по-малко на брой от тези, които получават децата от началния курс в другите европейски училища.
Не много по-различна е картината, когато се отчита целият курс на училищно обучение - обикновено до 19 г., в ЕС. Оказва се, че в прогимназията и гимназията българските ученици учат повече време чужди езици от учениците в повечето други страни. Но отново е много по-малко времето, в което се учи роден език, математика, природни науки и пр. В Европа около една трета от 15-годишните ученици се занимават вкъщи с уроци над 2 часа на ден. В България процентът на тези деца е малко по-висок - 40. Най-висок - 60 на сто, е делът на италианчетата, които отделят за учене вкъщи над 2 часа. Но отново домашните работи на българските ученици са по-малко на брой от тези, които се дават средно в училищата в Европа.
От сравнителното изследване става ясно и нещо, което си го знаем и без таблици - българските учители получават най-ниското възнаграждение в ЕС, сравними с нашите педагози по бедност са само учителите в Малта. В България, за да станеш директор на училище, се изискват най-малко години квалификация в сравнение с всички останали страни на ЕС.
Всички тези данни би трябвало да станат причина поне за размисъл сред експертите на МОМН.
Вижда се ясно, че у нас времето за учене, отделено за природни науки, математика, дори за спорт, е по-малко от това в другите страни