Светът е малък
Повече политическа мъдрост
/ брой: 9
Обяснявам вчера на един чужденец за съседите на България. Мачкаме една стара карта, а моя милост шари нашироко по нея, обяснявайки с патос най-старите, по-новите и сегашните предели на Отечеството. Изведнъж луничавият събеседник се втренчи в нещо и откривателски изхлипа: "Ето тук съм бил, в Охрид. Ядохме една риба като сьомга с паста от чесън". Поздравих го за находката и го светнах за новото име на тази държава. Той направо се втрещи, че в днешно време се сменят имена и наивно попита: "Ама защо?". "То ние, уточнявам, ще продължаваме да си я наричаме просто Македония, ама това вече е друг въпрос, по-сложен".
Много трудно е да се обясняват балканските ни драми на хора, които възприемат Полуострова единствено като място за приятно прекарване на ваканциите. В годините назад предците на сегашните туристи с високоимерие и известно пренебрежение гледаха на региона, но не пропускаха да забъркват каши с тежки последици. Сега обаче верните последователи и политическите приемници на някогашните властелини на Европа и света също работят усърдно за своя интерес. Облъчват местни лидери, яко лобират, примамват с ценности и закрила, участие в организации на благоденствието и сигурността.
Трябва да си прекалено лековерен, за да не прозреш в събитията около Македония изразено желание да се приобщи малката държава в системата на НАТО по геостратегически съображения. За България, конкретно, в това не би трябвало да има проблем. И ние членуваме в алианса, и съвместното ни присъствие в една организация е добро. Но безпроблемно ли е в образувалия се вакум да проблясват отново искрите на антибългаризма, и то въпреки, а може би именно, заради много "конкретния" договор за приятелство, с който закичи патриотичните си гърди правителството.
Да не говорим за евросолидарното ни премълчаване на бодящи очите истини. Та нима Гърция да е по-незаинтересована от атлантизма и европейската си битност, че се тресе от протести и политически драми около договора от Преспа за името на Македония, но и не само. При това със споразумението, което трябва да одобри гръцкият парламент, Атина реши конкретно спора за името, а и много "други" проблеми в свой интерес.
Става въпрос обаче и за "северномакедонската" цена с името, но частично - и със сигурното членство на Македония в НАТО. А тя не е малка. В Скопие не само политиците, но и народът, са тотално объркани и най-важното - разделени, с изключение на албанците. Защото международното толериране на политици и партии по чисто конюнктурни съображения и безпардонното преследване на целите събужда категорична поляризация в обществото. Този феномен, по местен образец, означава и вдъхване на нов допинг за екстремния македонизъм във всичките му опасни форми и превъплъщения. Като се започне от недомлъвките на засега въздържащите се управляващи и се стигне до откритата безпринципна нападателност на опозицията.
Така че България трябва да бъде по-предпазлива към поведението на най-близките ни съседи. Защото с "македонскиот" език и другите недомислия, кръвните братя могат да ни провокират скоро в общите ни организации, при това защитени от "ценности". А това е повод за повече политическа мъдрост при защитата на националния интерес. Което не изключва респект за издръжливостта на Заев в опасния маратон за приемането на поправките в конституцията и промяната на името. Към което имаме основателни резерви. Посветените знаят защо!