Последният полет на гларуса
/ брой: 193
В една красива песен от протяжната меланхолия на социалистическото минало се пееше за желанието да останеш край морския бряг.
"Оставаме, оставаме и нищо че е есен, оставаме, оставамееее и нищо, че брегът е пуст", с късащ сърцето глас извиваше Маргарита Хранова. И на човек не му остава друго, освен да се поддаде на тази вълнуваща емоция, да захвърли грижите в другия живот и да си остане завинаги в света на морето. При чадърите, ветровете и облаците, бели като в сън. Там, където винаги ще си спомняш за вечното лято, емоциите, жълтия пясък и синята вода...
Стоп! Точно тук е време да сложим край на романтичното бленуване. Нека да поемем отрезвяващия дъх на истината и да погледнем реалността. Какво оставане наесен край морето? Край българското море сигурно са построени повече хотели, отколкото в Ню Йорк. Величественият прах от постоянните строежи красиво се е примесил с морския вятър, което действа просълзяващо на очите, но от всичко друго, само не и от романтика. Пренаселените плажове създават омагьосващото усещане за клаустрофобия, а безбожно надутите цени подсказват, че някои очевидно искат да поемат към рая на капитализма по скоростна магистрала.
Изобщо - от всички спокойни соцекстри на Черноморието най-дълго оцеля великата професия на професионалните гларуси. Спасителите с латинотен, които от години са сериозен магнит за чуждестранни и родни туристки, които искат да разнообразят лятото си с бърза авантюра. Сега обаче и на това бе сложен край. Тези дни в Бургас съвсем официално забраниха на спасителите да флиртуват с курортистките. Всичко това бе направено с цел те да се съсредоточат изцяло в основните си задължения, а не да се разсейват в измислянето на нови комплименти, които да допълнят легендите за черноморските "гларуси".
Това ли ще спаси сезона обаче? "Гларусът" се оказа неочаквано неизтребим соцтипаж. Дори ветровете на пазарната икономика не успяха да го издухат от плажовете на морето. Сега административната мощ бе впрегната, за да изкорени традиционния български флирт между палава девойка и почернял спасител. Къде е тук справедливостта? Къде е романтиката? Къде е "оставаме, оставамеее и нищо, че брегът е пуст"?
Да си заплашен с уволнение заради това, че извършваш мисията си на гларус, е недопустимо. В крайна сметка това е високопатриотична отговорност. Затънали сме до гуша в модерно объркания свят, но пък все още можем да извадим коз пред западния свят - мускулестите спасители, които са като мотор за икономиката, защото осигуряват постоянен приток на жени от тази далечна Европа.
Сега вече с официална заповед приземиха "гларусите" на плажовете, сезонът ще потече скучно и на никого няма да му е до песни. Ще има вятър, пълен с прах, презастроени плажове, много народ и никаква романтика. На никого няма да му е до песни и всички ще тънат в тишина по плажовете на глобалното затопляне.
Един ден със заповед ще се наложи да върнем гларусите. Чуйте ми думата!