Право, куме, в очи...
Помпата на Помпео
/ брой: 97
Помпео яко се хвана за помпата. Утвърденият за държавен секретар на САЩ преди по-малко от месец бързо се взе на сериозно и запретна ръкави на дипломатическото поприще. Помпа ли помпа. Както повеляват съветите на боса. "Най-доброто, което може да се направи, е да се водят преговори от позиция на силата", пише Тръмп в книгата си "Изкуството на сделката". Днес повтаря: американската външна политика трябва да се базира на силата на Пентагона.
За нещастие през последните години тая сила се поизтощи и работата на Помпео се усложни. Затова топ дипломатът пое част от функциите на колегата с пагони. Засега - по словесната част. Помпата му серийно бълва заплахи, ултиматуми, санкции. Срещу врагове, съперници, съюзници. Срещу всички. Решил е да вземе страха на целия свят. Нека видим дали ще роптае срещу хегемона - единствен и изключителен.
Докато Помпео натиска помпата, неговият бос - както му повелява профориентацията, разваля едни и крои нови сделки. Крои на едро - от Мексико до Иран, от Европа до Китай. Когато т. нар. партньори не разбират от намеци в туитър, в действие влиза помпата на Помпео. По-точно - ултиматумите. Най-страховитите, дебело подплатени с лъжи и алогизми, са отправени срещу Техеран и Москва. На тях дума, но Европа трябва да се сеща и да трепери.
Тръмп обяви сделката за ядрената програма на Иран за "ужасна" и Помпео изригна с 12 ултиматума, повечето от които нямат нищо общо с ядреното оръжие. От Техеран се иска да се изтегли от Ливан, Сирия, Ирак - въобще отвсякъде, където има някакво влияние в региона. Да предостави на Вашингтон "безпрекословен достъп" до всичките си ядрени обекти. Ако Иран пренебрегне условията на САЩ, ще последват военни мерки. "Ще намерим иранците навсякъде по света и ще ги размажем. Иран не трябва никога да доминира в региона", избълва Помпео.
Това не са просто думи. Те са дипломатически бисер. Пример за начинаещи дипломати и политици. Важното е да не се възприемат буквално. И да се държи сметка за размера. Има случаи, когато начинаещи президенти на страни с начинаеща независимост се опитват да приложат на дело принципа "Помпео", но свършват зле. Единият - грузинец, другият - украинец. Саакашвили повярва в подкрепата на "Големия брат" и се хвърли срещу "зловредната" Русия. Приключи с изяждане на вратовръзка и политическо клошарство. Втория го чака същото.
Това не пречи да бъдат поощрявани да стържат по границите на Русия. Вдъхновени от насърченията, в Киев се готвят за нов щурм в Донбас и се надпреварват в призивите да взривят новия Кримски мост. Щели дори да предизвикат подводен вулкан, за да го съборят. По примера на Тбилиси отпреди десет години, когато в деня на откриването на Пекинската олимпиада бяха нападнати руски миротворци в Южна Осетия, Украйна готвела "изненада" за откриването през юни на Световното в Русия. Всичко може, когато държавицата е приела условията на Вашингтон и той "здраво" стои зад гърба й. Не бива да се забравя един детайл: покровителят в последния момент се изнизва. Остават само уверенията.
На тях в САЩ са щедри. "САЩ подкрепят суверенитета (колкото е останал) и териториалната цялост на Грузия." Така тия дни Помпео ободри гостуващия му грузински премиер Квирикашвили. "Русия трябва да се изтегли от Южна Осетия и Абхазия и да се откаже от признаването на тяхната независимост. Ние сме приятели на Грузия и се гордеем с нашата дружба. Надяваме се, че един ден ще станем съюзници", циментира той насърченията си. Остава кавказкото "приятелче" да е схванало същността на посланието: така както Иран няма право на влияние в Близкия изток, така и Русия няма право да си показва носа при съседите си. Това право са си го е заплюли САЩ.
Натиска помпата Помпео, следва изкуството на сделките Тръмп. И на Европа, и на Русия, и на Китай пращат послания: "ще бъде така, както ние ви наредим. Иначе санкциите ще бъдат много болезнени". Така буквално бе казано на Иран. Оттам президентът отвърна кратко и пак буквално с думите: "Кой си ти, бе? Да ни поставяш условия и да си въобразяваш, че можеш да управляваш света?" Помпаджията обаче не унива. Решено е Европа да бъде укротена и по въпроса се работи.
Тези дни Помпео спешно звъня по телефона на колегата в Стокхолм, защото Швеция още не е дала мнението си за "Северен поток-2", да му светне, че "руската тръба е заплаха за националната сигурност на САЩ". Не било ясно какво освен газ Москва можела да пусне по нея. Европа трябва да получава нашия шистов газ, иначе - санкции. Туй то. Помпео не видя дали в Стокхолм не се облещиха на предупреждението, но сигурно със завист си е помислил колко лесно е било на сенатора Маккейн преди четири години да откаже България от "Южен поток". Тя клекна за броени минути. Сега и София прави опит да се изправи. Само че това движение е много по-трудно от клякането. "По-добре късно, отколкото никога", все казваме ние. А Русия ни отговаря: "На куково лято! Взимайте газ от помпата на Помпео".