Поезия с високи градуси
/ брой: 12
Този извод се налага повелително, след като човек, който обича да общува с поетичното слово, прочете стихосбирката на Мария Радкова "Тази, която...", предложена от столичното издателство "Фараго". Името на тази млада и амбициозна авторка, дъщеря на известния покоен драматург и поет Радко Радков, може би ще си завоюва присъствие в родното литературно битие, като имаме предвид безспорното й дарование на литературен творец. Основание за това обнадеждаващо заключение дава достатъчно красноречиво и първородното й поетическо издание.
В случая се докосваме до творба, родена с талант и неистово усърдие, отстояващи творческата индивидуалност, философската и човешка същност на поетесата. А тя не щади сили и енергия, за да върви неизменно и неотклонно по своя труден и неравен път. Изповедните лирични ритми не ни препращат към един затворен себелюбив егоистичен морал, а отварят дверите на една невероятна всеотдайност на човек, отрекъл себе си за благото на другите, готов щедро да раздава с пълни шепи всички лъчи от неудържимата живителна светлина на пламенното си сърце.
Пътувайки из поетичния свят на Мария Радкова, усещаме, че ни въвежда в един уморяващ лабиринт, заселен с много напрежение, устрем и динамика в поднесените трудни, но благородни преживявания. На такова извисяващо поведение е способен само човек, подчинил своето съществуване на високи морални критерии. А това наистина се постига единствено със завидно себеотрицание в името на човека.
Стиховете на Мария Радкова ни стряскат с изключително актуалното си звучене. Неслучайно се извисява глас в защита на поруганата съвест, унизена от безпощадната лавина от алчност, низост и падение. В книгата си обаче авторката ни измъква от сгъстената социално-гражданска атмосфера, като съзнателно ни хвърля и в огъня на сгорещения си интимен свят. Любовните й стихове ни грабват и възпламеняват с удивителното си откровение и неудържимия си вулканичен дух, който направо изригва от парещата й и жадна за дълбоки лични преживявания гръд.
Много обич, топлина и страдание дишат в стихотворенията й "Обещание", "Пеперудено име", "Сега", "Признание"... Не по-малко впечатляващи и наситени с много горест и преклонение са и стиховете, посветени на покойния й баща - Радко Радков.
В заключение ми се иска да отбележа, че в дебютната си творба Мария Радкова не ни предлага несръчни стихове, задъхващи се от декларативност и инфантилност, за да се самозалъгва, да манифестира с някакво посредствено себеизтъкване в мерена реч. Нейното поетично слово не е облечено в крещящи и самоцелни художествено-естетически одежди, но ни среща с едно самобитно и дълбоко вълнуващо перо. Лирика с високи градуси, загребана направо от нажежената житейска жарава.
--------
Книгата ще бъде представена на 21 януари от 16.30 ч. в НЧ "Христо Ботев" в Пазарджик