По закона на хегемона

Задружните алхимически експерименти на Лондон и Вашингтон, поставени в Солсбъри с отравянето на британския агент Скрипал и с мнимото използване на отровен газ в сирийското градче Дума, имаха обща цел. Те трябваше да изведат формулата на вълшебно вещество, за което мечтае всеки модерен западен политик и с което се постига тоталното демонизиране на Русия. Не се получи.
И в единия, и другия случай жертви не бяха открити, както бе замислено от бележитите алхимици. Но така изглежда само на пръв поглед. Голямата жертва стана международното право и правото въобще. Презумпцията за невиновност бе погребана. На нейно място бе тронясана презумпцията на вероятността. Тя се изразява с въведения от мадам Тереза термин "Highly likely" - "много вероятно".
Всъщност, международното право бе закопано още преди 20-ина година в зората на еднополюсния свят и утвърждаването на хегемонията на "единствения властелин". Самата същност на този свят не допуска равенство пред закона, защото законът това е волята на хегемона. Така се роди екстериториалното действие на американските закони и недопустимостта американски граждани да бъдат съдени в други страни, където са извършили престъпления. Вашингтон издава присъди на чужди лидери, които трябва "съвсем законно" да бъдат отстранени от власт - било с преврат (последният пример е Украйна) и на тяхно място да се постави "свой човек", било с "легитимна" война (Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, сега Сирия) и на мястото на довчерашните суверенни държави да се появи зачистена за САЩ територия.
С установяването на новия международен ред без международно право, а с универсалния закон на хегемона изчезва и необходимостта от истината. Тя е неуместна, защото дори намекът да бъде търсена, съдържа съмнение в правотата на хегемона. Истината дори се превърна в мръсна дума. Затова днес е "политически некоректно" да се разследва докрай "делото Скрипал" и абсурдните "химически атаки на Асад", постановка на подразделението на британските спецслужби с романтичното име "Бели каски". Затова Мей, Тръмп и барабар Макрон с тях побързаха да изстрелят ракетите си по Сирия часове преди там да са пристигнали експертите от Организацията за забрана на химическото оръжие. Истината им пречи, тя не трябва да се разчува.
А тя е, че нито САЩ, нито Англия, да не говорим за Франция, не могат да понесат унижението, че Русия провали плановете им да унищожат Сирия. Истината е, че те по закона на хегемона окупираха североизточната част на страната и нямат никакво намерение да мръднат оттам. Напротив, готвят нова фаза на войната, този път срещу сирийското правителство. Истинска гореща хибридна война. И вече няма нужда от измисляне на провокационни поводи. Говори се открито и нагло.
"Време е нашите войници да се приберат вкъщи. Те вече побеждават срещу лоялните на Асад войски. Време е да дадем възможност на други да се погрижат за ситуацията там", каза преди дни Тръмп. Администрацията му вече е преговаряла с Египет, Саудитска Арабия, Катар и Емиратите да пратят свои войски и да финансират плановете му. Това, че те неизбежно ще доведат до сблъсък между Техеран и Рияд, до кръвопролитна вътрешна сеч в огромното и многолико арабско море, не го интересува. Впрочем, интересува го - колкото повече кръв и хаос в региона, толкова по-добре. Тъкмо тази цел бе поставена още с пръкването на Арабската пролет през 2010 г. И всичко това е в унисон със закона на хегемона, по правилата на международното безправие.
Само през последните 20 години САЩ подпалиха 7 войни. Жертвите им винаги са многократно по-слаби. В повечето случаи воюват с чужди ръце. Там, където сами участват, победата им се изплъзва. Така беше във Виетнам, така е сега в Афганистан. Друга отличителна черта на американския боен опит е да удрят по вече смазания враг. Англосаксонските ВВС изравниха Дрезден със земята, когато Хитлер беше сразен, а Червената армия пред Берлин. Труман хвърли атомните си бомби над Хирошима и Нагасаки, когато руснаците вече бяха разгромили Япония. Обичат англосаксите на метено да свършат мръсното си дело.
И днешните химическите страсти на мадам Тереза не са от вчера. Англия започва да употребява химическо оръжие от момента на неговото изобретяване: през Първата световна война, срещу болшевиките в Гражданската война в Русия, срещу въстаналите араби в тогавашните й владения в Месопотамия. Тогава Чърчил пише: "Настроен съм да използвам газа срещу тези диви племена". Британски "човеколюбци" през 30-те години изучават действието на иприта върху индийски войници. През 1990 г. Маргарет Тачър настоява за използване на химическо оръжие срещу Ирак. И в Сирия, и в Ирак именно Англия създава лаборатории за забранените отровни газове. Днес нито Лондон, нито Вашингтон бързат да унищожат опасните си запаси. И това е по правилата на международното безправие. И европейската Темида, а с нея и българската, пише законите си в това "висше" безправие.