Парливи, но правдиви разкази
/ брой: 46
Мисля, че това непоклатимо впечатление оставя у читателите най-новата творба на Тихомир Йорданов "Разкази на консигнация" (изд. "МС" ООД - Варна). Тихомир Йорданов е автор, сроден с художественото слово още в края на 40-те години, когато като гимназист прави първите си плахи прощъпулки в областта на литературното творчество. Започва със стихове, които се появяват по страниците на в. "Народна младеж", списанията "Пламък", "Септември" и др. Постепенно натрупва творчески опит и през 1959 г. издателство "Български писател" отпечатва първата му самостоятелна книга - поемата "Земята, която сеехме".
Неусетно от мерената реч нагазва и в примамливите бразди на белетристиката. И вече е оставил зад гърба си повече от 40 заглавия, които го нареждат сред утвърдените литературни творци на нашето съвремие. След настъпването обаче на т.нар. демократични промени, довели до безпрецедентната тотална разруха на държавата и обществото, Тихомир Йорданов настрои перото си в защита на погазените ни изконни нравствени и духовни ценности. Такава идейно-тематична насоченост откриваме и в неговите парливи, но правдиви "Разкази на консигнация".
Това е малка по обем, но респектираща със своя дълбок философски и емоционален заряд книга. Тя го разкрива като автор с изключително чувствителни сетива, които улавят острите социално-психологически и нравствени сътресения в живота на объркания съвременник. Но в случая сме свидетели на страстно изобличаване на неудържимата вече уродливост, от която се задъхва непрестанно изпадналото в недопустима беда общество. Още в началото в своето "Брюкселско зеле" авторът осмива невежеството и нравствената недодяланост на днешните долнопробни политици, немалко от които като дипломати и евродепутати злепоставят страната ни по Европа и света с духовната си ограниченост и байганьовската си обща култура.
В творческото му полезрение неизменно битуват, при това с нескрита тревога и болка, лишените от хармония, топлота и сърдечност всекидневни взаимоотношения на хората. Твърде показателен в това отношение е разказът "В часа на скъсените разстояния", в който сме потопени в дълъг среднощен разговор между майка и дъщеря, забегнала да се спасява от благородната ни демокрация чак в далечната Канада. Авторът не крие съжалението си от вземащото все по-опасни размери опростачване на нашия сънародник. Подобно сюжетно-тематично градиво откриваме и в "Мръсни пари", "Мъртви души", "Уборка - ден за почистване" и др. В тези своеобразни хумористични откоси, бичувайки социално-политически недъзи, авторът вплита в канавата на своето четиво и диалога между животни, растения и предмети. А чрез тяхното поведение пред очите на читателя възкръсва унизителният нравствен облик на нашата съвременност.
Не по-малко критично и осъдително е неговото перо и в хумористично-сатиричните стихове. В някои от тях обект на критичния му поглед са моралната разпуснатост и падение сред днешното духовенство ("Евангелие Жуаново"), в други поставя на прицел чуждопоклонничеството и криворазбраното поевропейчване ("За имената на кучетата и пр."), в трети се докосваме до една приятна себеирония и т.н.
В художествено-естетически план Тихомир Йорданов удивлява с невероятната си сръчност при изграждане на образите и взаимоотношенията на героите си, въвеждайки в техния вътрешен мир не само чрез авторската характеристика, но и с присъствието на техния колоритен народен език. В творбите няма язвителност и злорадство. Напротив - на всяка страница се чувства болката, състраданието, съжалението.