От Ньой до ЕС
/ брой: 277
"Атака" избра нестандартен подход, за да отбележи годишнината от почти вековния, известен като унизителен, Ньойски договор, като поиска да ни бъдат върнати териториите, населени и днес с говорещи български, от Струмица и Западните покрайнини.
Темата е болезнена за българите, особено за наследниците на онези, които е трябвало да си тръгват, а други - да остават. Но дали сега му е времето на това умуване. Да се връщат или не изконните български земи. Защото на свой ред румънците може да поискат да им върнем любимата ни Добруджа. Гърците, сърбите или новите македонци също могат да поискат по нещо, базирано на други исторически предпоставки.
Съществуването на днешна България е плод на много исторически обстоятелства и справедливи или не, те вече са факт, който не подлежи на ремонт от Втората световна война насам. Някак в 21-ви век не е уместно да имаме териториални претенции, звучи архаично и меко казано - авантюристично. Всъщност нищо няма да е така обединително за българите от родината, както и за онези, говорещи по един или друг начин нашия майчин език, от разширяването на Европейския съюз на Балканите. Когато границите паднат, тези, които са имали чувството, че са разделени, ще получат своя исторически реванш.
И може би именно "Атака" трябва да се бори за безусловното разширяване на ЕС, за да видят българите отново заедно, както е било преди векове. Защото точно формата ЕС е в състояние да направи така, че разделението и военните договори да отпаднат, а историческите конфликти да се описват само в учебниците.