Обнадеждаващ поетичен дебют
Таня Бойчева емоционално и убедително защитава магическата сила на любовта
/ брой: 167
Преди време в ръцете на читателите попадна първата стихосбирка на младата, неизвестна, но нелишена от творческо дарование авторка от столицата Таня Бойчева - "Ранена свобода". Заглавието е дело на издателство "Български писател". Тази интригуваща емоционална творба, по думите на нейната майка, не е предшествана от публикации в печата, както обикновено се случва с мнозина нейни колеги. Досега нейното присъствие в литературния живот е повече от скромно и се изчерпва с еднократната поява на плахи ученически стихове в някогашния окръжен вестник в родния й град Ямбол - "Народен другар", и с малък авторски поетичен рецитал през 1980 г. в Международната детска асамблея "Знаме на мира".
Но ето, че дойде времето, което отприщи бента на неподозираните й творчески възможности. Всъщност с какво да си обясним атрактивния характер на това неочаквано дебютно издание на Таня Бойчева? Преди всичко с динамиката и невероятния устрем на лиричната героиня, дръзнала с много огън и неизпепеляваща жар да търси своята голяма любов. На това велико и най-възвишено, неукротимо човешко чувство авторката е посветила творбата си. Значителна част от стиховете носят характера на сложна и противоречива емоционална обагреност, нерядко се редуват мрачните със светлите преживявания, временното, мимолетното удовлетворение със страданието и болката при раздялата.
Таня Бойчева не остава чужда и на острите социални и граждански проблеми, които постоянно съпътстват днешния ни напрегнат и объркан ден. С тяхното негативно присъствие тя ни среща на места в последните два цикъла на изданието - "Пясъчен часовник" и "Ирония". Навярно асоциативно тези стихове ни препращат към "Братчетата на Гаврош" на Смирненски, които новият "хуманен" капитализъм върна отново в живота на съвременното общество. Това елегично настроение е присъщо като атмосфера и на стихотворенията й "Нежелан спомен", "Плачът на Вселената", "Накъде?!" и др.
От пръв поглед тази книга на Таня Бойчева не блести с крещяща и натрапчива, самоцелна понякога словесна изящност и художествено-естетическа натруфеност, за да се внушава себепоказване с някаква литературна ерудиция. Но авторката разполага с чудесен творчески потенциал, владее поетиката в областта на лиричния жанр. Тя борави определено професионално с метафората, художественото сравнение, рефрена, късия еднословен безглаголен стих и други естетически похвати, които й позволяват да ни потопи с дълбок психологически план в своя динамичен и богат в емоционален аспект интимен свят.