Няма евтин бензин
/ брой: 225
Ако горивата бяха по-евтини, шофьорите щяха да пълнят резервоарите с по-малко пари и щяха да им остават повече средства за други покупки. Това сочи житейският опит, но в икономиката нещата не стоят така. Оказва се, че колкото по-евтини са горивата, толкова по-голяма част от дохода изтича към бензиностанциите.
През 2014 г. литър дизел в България е струвал средно 1.30 евро, през следващата година цената спада до 1.13 евро на литър (по данни на ЕК). Можеше да се очаква, че поевтиняването с 13.6% ще доведе до съответно свиване на разходите за гориво. Точно напротив: индексите на НСИ показват 15.1% ръст на оборота в търговията с горива.
Ще повторя: в годината, когато цените на горивата у нас спаднаха с 14%, общите разходи за горива нараснаха с 15%. Този феномен не е само наш и не е само при автомобилните горива. Изследвал го е икономистът Уилям Баумол, а през последните години специално внимание му обръща школата на екологичната икономика. Ниските цени на стоките предизвикват вредно разточителство, като подлъгват хората и фирмите да харчат за повече от необходимото им количество.
Високата цена на горивата насърчава търсене на заместители на колата: жп и автобусен транспорт, споделено пътуване, както и ограничаване на пътуванията до разумния минимум. Самоограничаването е чуждо на идеологията на свободния пазар, която обещава безкрайни блага на агресивния пазарен индивид. Но учени изчислиха още през 1990-те, че цялата енергия, достигаща от слънцето до земята, е в състояние да осигури на всеки жител на планетата пътуване с автомобил само за 8 ч. Останалото време от денонощието ще трябва да се скрием някъде. Или може би по-разумно е да ограничим консумацията?
Евтиното гориво обременява не само домакинските бюджети, а и хазната. Когато петролът поевтинява, приходите от ДДС намаляват със стотици милиони. При това има зависимост между котировките на петрола и цените на другите борсови стоки: често цените на зърното и металите спадат, щом петролът поевтинява. По данни на ООН износът от България на зърно, брашна и слънчогледово семе през 2017 г. е за 2 млрд. долара, а на руди, концентрати и метали - над 1 млрд. (не броя "Аурубис" край Пирдоп). Спад от 10% на цените на суровинните пазари ще лиши нашите износители от половин милиард лева приходи. Следствието са по-ниски земеделски ренти, съкращаване на работни места, забавен ръст на заплатите и т.н.
Не по-малко вредни са т.нар. странични ефекти от горивата - макар че как нещо, което вдишваш, може да се нарече странично? Според Европейската екоагенция мръсният въздух причинява преждевременната смърт на 15 000 българи годишно, като на близо 15% от тях - заради транспорта. За първите 10 месеца на годината според МВР в пътни инциденти са загинали 504 души, а 7200 са ранени.
Тези факти показват, че не е в обществен интерес автомобилните горива да са много евтини. Напротив, трябва да са достатъчно скъпи, за да може потреблението им да се ограничи и хората активно да търсят заместители. Истинската беда - както отбеляза наскоро икономистът проф. Боян Дуранкев, не са скъпите горива, а ниското заплащане на труда в България, което няма връзка с производителността на работниците.
Да се протестира срещу скъпи горива е все едно да се издигат плакати срещу горски пожар. Но общественото недоволство от ниския стандарт на живот може да свърши три твърде полезни неща. Първо, да провокира проверка на практиките в КЗК - през годините тя произнесе много спорни решения, донесли тлъсти печалби за монополистите. Второ, да издигне до институционално ниво въпроса за заплащането на труда. Вместо да улесняват вноса на работници от Стара Велика България, нека правителството заедно със синдикатите и работодателските организации разработят норми за приемливи заплати. Нужно е нещо като стандарт "Стара планина" за българските работодатели.
Трето, да се стабилизира БДЖ. Дружеството, старо колкото Третата българска държава, днес е на колене, защото управленската енергия в последното десетилетие отиваше изцяло към магистралите. Държавните железници в Европа са изключително гъвкави и БДЖ може да заимства десетки идеи, с които да осъвремени услугите и да съкрати разходите си. В една европейска България, хората от Перник щяха да пристигат на работа в София за 15 минути с чист и топъл влак, вместо да се бутат на светофарите и да паркират по тротоарите. А производителят на горива "Лукойл" най-сетне щеше да започне да плаща корпоративни данъци и в България.