Антология
Пегас
Нови стихотворения от Матей Шопкин
/ брой: 185
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще се докоснем до поетичните хоризонти на Матей Шопкин чрез неговите най-нови стихове. Ще си спомним и за писателя журналист Петър Динчев с материала на Величко Хинов.
Приятно четене.
МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 г. в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Съставител е на няколко поетични антологии. Пише и литературна критика. Превежда от руски език.
Носител е на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица чужди езици. На руски език има издадени седем стихосбирки. Народен деятел на изкуството и културата, лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание "Следовник на народните будители", носител на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на "Златен Есенински медал" - Русия, и член на творческия клуб "Московский Парнас". Почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.
Трицветен град
С почит
към град Сухиндол
Сред плодородните предели
на Дунавската равнина
от къщи като преспи бели
извира бистра светлина.
Попътен вятър тихо свири
и буди птиците от сън,
а от зелените чимшири
се рони мелодичен звън.
Вината бели и червени
искрят в самия небосвод
и хората са вдъхновени
от светла жажда за живот.
Родината по път заветен
върви нагоре и напред,
и Сухиндол е град трицветен
под родния свещен трицвет.
Поетът на България
Обречен на борби, на изпитания,
на слава, на любов, на грехове
той иде от незнайни мироздания
и носи необятни светове.
О, светове, белязани от раните
на страсти, на неволи, на лъжи.
Дори да стане жертва на тираните,
Поетът своя път ще продължи.
И ще издига чаша за наздравици
над спомени, надежди и мечти,
и с думи като огнени светкавици
безсмъртния живот ще освети.
Страж
През всичките мои предишни години
познах и възход, и мъчителен ход,
но нямах и нямам печални причини
да бъда отчаян от моя живот.
Аз нося чертите на страж стародавен
под слънчеви струни и лунни лъчи,
затуй по земята минавам изправен
и гледам народа с открити очи.
И въпреки злоби, беди и несгоди,
през димни огнища и тинеста кал
към светли и горди предели ме води
звездата на моя свещен Идеал.
И верен на себе си, пак ще ви кажа:
През всички сезони под родния свод
аз бях и оставам в голямата стража
на моя велик и прекрасен народ.
Пътник
А аз съм верен на оная
мечта на моите мечти
да бъда пътник към Безкрая,
където раснат висоти
и греят слънчеви простори,
и пеят изворни води,
и всичко покрай мен говори:
"Бъди, поете мой, бъди!"
И вдъхновен, и непритворен
вървя под светлина и мрак
и не забравям своя корен
и бащиния свиден праг,
и оня град на градовете,
където Царевец блести
и се прегръщат вековете
пред каменните му врати.
Аз помня, че сред необята
от висша сила съм призван
за моята Родина свята
с перото си да влизам в бран
и вдишал вяра от оная
мечта на моите мечти,
оставам пътник към Безкрая
венчан за вечни висоти.
Кратка есенна песен
А в тая златолиста есен
да ме обсипят светлини
и на далечен път понесен
у мене песен да звъни.
И аз докрай да осъзнавам,
че има смисъл в моя ден
на Словото да се отдавам
и да оставам вдъхновен.
Да ненавиждам всяка корист
и всяка подлост и лъжа
и даже в мигове на горест
с любов перото да държа.
И в тая златолиста есен
у мене песен да звъни
и да вървя на път, понесен
към благодатни бъднини.
Размирен ден
Искрят лъчи, шумят дървета,
роса роси, реки бучат
и над балкани и полета
изгрява слънцеок денят.
Но нещо в мислите ми стине
и ме гнети жесток въпрос:
И този ден ли ще отмине
като противен тъжен гост?
Не знам и никого не питам.
На мен ми стига радостта
да ме обсеби светъл ритъм
от светъл стих за красота.
И все едно какво ми носи
ей този мой размирен ден.
Аз нямам нужда от въпроси,
защото той изгрява в мен.
Глас
В памет
на Ивайло Балабанов
Когато черен вятър ме превива
в защита шепна мъдрите слова:
"Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това".
И в мене светъл порив се пробужда
да превъзмогвам всички ветрове,
защото този свят изпитва нужда
от честни и достойни стихове.
И вписвам в моята житейска книга,
че никой няма над поета власт.
И към самата вечност ме въздига
Ивайло-Балабановият глас...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.