Непростимо презрение
/ брой: 231
Непростимо пренебрежение, да не кажем презрение към Народното събрание показа премиерът Бойко Борисов, като не се яви в пленарната зала по време на обсъждането на вота на недоверие към воденото от него правителство. Това гаменско поведение на генерала от пожарната команда е обидно не за опозицията, той неведнъж е показвал, че за него опозиционните парламентарни фракции не съществуват. Защо обаче толкова грубо обижда управляващото мнозинство - нека си го пита неговото лично верноподаническо, лейбгвардейско депутатско войнство. В последните 20 години няма случаи министър-председател да не присъства в парламента, когато се дебатират мотивите за искането на вот на недоверие.
Още едно нещо в последните 20 години е уникално за системата на народното здраве - няма здравен министър, който да е изкарал пълен мандат. Сега обаче за толкова кратко време да се сменят трима здравни министри не означава, че те са некадърници. Означава, че кабинетът няма политика в областта на здравеопазването. Защото както националната сигурност и отбраната не са грижа само на двама министри, така и здравето на хората не може да е задължение само на един министър. Здравето е обект на цялата правителствена политика.
Ето защо присъствието в пленарната зала само на министър, който е назначен преди 15 минути, означава пълно кадрово безсилие на кабинета "Борисов" във всички области.
Можем да се позамислим върху решението на любимия ръководител бате Бойко да преподчини здравеопазването от финансовото към вътрешното ведомство. Това не е прецедент. След освобождението от турско робство едно от шестте ни министерства се казва Министерство на вътрешните работи и народното здраве. Тогава е нямало пари. И сега понеже няма пари за здраве, ще го осигуряваме с палката на МВР - Министерството на Всички Работи. Сега няма да е изненада вицепремиерът физкултурник Цецо да изкара барем един курс за рехабилитатори. Ох, дано не обидим тези много необходими и търсени специалисти, един от които вече е ръководил производството и търговията с оръжия.
Съвсем кратко да погледнем и щуравата атака на "Атака", чийто лидер ни в клин, ни в ръкав изтръшка антитурска декларация, която нямаше нищо общо с темата. Волен Сидеров като верен оръженосец на самодържеца успя да утрепе парламентарно време, за да разводни дебатите по вота, коментират наблюдатели, изследователи и психиатри. Психарите ликуват. Волен също презря колегите си депутати, елементарната логика и избирателите си дори.
Колкото и да се усуква Бойко Борисов около самия себе си, идва момент, в който ще трябва да се изправи. Не на ешафода, не под бесилото. На първо време - пред Конституцията. И пред избирателите. А те как умеят да изразяват презрение...