Недялко Йорданов на 80!

Тия светли дни след Рождество и след започването на Новата 2020-а с колеги и приятели си говорихме и споделяхме, озарени от обаянието на може би най-големия ни жив поет, че той влиза в своята осемдесетгодишнина... Без куртоазност, без апломб, звучи невероятно! Всъщност чудесно е, че ще го честваме, че ще ни подари щедрата си усмивка, гласа си, словото си!

Някак неусетно - израснали сме с него. Пораснали сме с него. Възмъжали сме... Все с оная "Не остарявай любов", припявана като магическо заклинание. Все с онзи вечен Михаил Белчев, напреднал и той сериозно във възрастта... Ала, каква ти тук възраст? Недялко Йорданов е така витален! Както преди две десетилетия, когато много от нас бяха студенти и ходехме да гледаме мюзикъла "Ще те накарам да се влюбиш"... Спомням си, пишеше това свое мащабно произведение и големият писател и теоретик проф. Симеон Янев го покани на среща в Софийския университет. Цял двучасов спектакъл! С Недялко!

Всяка година започна да радва своите по-читатели с ново томче стихове! Като тяхното раждане е електронно датирано! Така правеше и един друг магьосник на словото, когото също ще честваме през април - великият Валери Петров, от чието рождение се окръгля цял век! А довчера можеше да бъде засечен из някой митинг - я на БАН, я на друга обществена организация... Някак Недялко Йорданов е свързан и с В. Петров, и с ония вселени - Радой Ралин, Иван Радоев... Ала и с бунтаря Стефан Цанев, и с естета Любомир Левчев... От това съзвездие оцеляха само Недялко и Стефан Цанев. Последният продължава да е опозиция и бунт в същината си. А Недялко? Някога го нарекох Рицар, Трубадур на любовта. Ами той все още е такъв! И то именно на любовта! Продължава да й служи. Сега вече като неин Жрец. Сега вече Патриарх. На словото. На народа ни. Защото той е от оная породи поети като Дядо Вазов - общественик, достоен гражданин, изразяващ винаги позицията си, народен. А на всичко отгоре може да пише и в оная старозаветна стилистика:

Днес когато нашата българска държава

всеки я купува и я препродава

днес когато всеки кръгъл идиот

прави се на лидер и на патриот

днес когато бившите пак се подредиха

и от демокрацията шапка си скроиха.

Основаха фирми, построиха банки

на социализъма с гнилите останки.

Това са части от "Обръщение" - стихотворение, което е и упрек, и завет, и молитва. Творба, в която звучат гласовете я на Чинтулов, я на Ботев, я на Вазов. Дочуваме въпроса, пълен с болка и тъга, изплакан от сливенския учител и просветител: "Къде си вярна ти, любов народна?" Проследяваме анализа на барда, в който набързо ни припомня как разрушиха нашата България, нашите недостойни властници. По вазовски Недялко Йорданов изплаква народната болка и страдание. Единствен днес само той припомня, че някога нашите словотворци са съзнавали, че носят отговорност пред народа си, че имат мисия пред същия тоя народ, като негови духовни наставници и водачи. Днес лидери нямаме. Днес духовниците ни са заети с по-делнични въпроси, свързани по-скоро с безделието. Единствено изпъква фигурата на Побелелия Поет. Онзи неостаряващ в духа си младеж, бунтар, "пич", който припомня за големите, които той сам е наследил - Далчев, Геров, Багряна. Ето така се създава традиция. И така се пази и продължава!

Безброй са песните, които си тананикаме понякога. Нямат чет веселите закачки на Трендафил Акациев - дали под това артистично име наистина се крие той, или това е Емил Стоев, или някой друг, няма значение. Но ето дори и в този акт артистичната природа на юбиляра проличава. Дълго време великолепните актьори от Клуб "НЛО" пееха някои от песните му - Велко Кънев (така обичан и така липсващ!) "Честна жена" или "Ваничка"  - пак в изпълнение на големия актьор, съпровождан от другите легенди - Павел Попандов и Георги Мамалев. Със своите песни, стихове, изпълнения Недялко Йорданов се превърна в любим и така обичан! Творческият тандем Недялко Йорданов и Хайгашот Агасян е търсен, актуален, пълни салони, зали. Ала най-същественото е, че пълни душите ни. Нужен ни е този Недялко Йорданов! Обичаме си го! Искаме си го! Защото е наистина духовен водач в бездуховното ни време. Защото носи памет в безпаметните ни дни. Защото ни кара да мислим, да се смеем и да плачем. А това е, това е ролята на изкуството - да се почувстваме една общност и чрез словото да достигнем сплотеността и чистотата на катарзиса. Оная молитвата на поета - "Бог да пази България!/ В тази безумна лотария!/ За да изтегли билета,/ в който се крие късмета" намира своята трансформация или продължение в припомненото вече стихотворение "Обръщение":

за това да махнем всичките бездария

и не Бог, а ние, да пазим България...

Пак е бунтарско! Пак е актуално! Пак е Молитва! Ще помоля и аз Всевишния да ни закриля и да ни пази, да ни радва по-дълго с нашия виталния и неостаряващия Недялко Йорданов! Последният Голям Поет на нашата България.