Не мислете с магистралата си!
/ брой: 52
Тези дни направо ни връхлетя новина в пълен контраст с обилния поток от информационна шлака. Ученици от столична езикова гимназия решили да спестят средствата за кипрене на абитуриентския си бал и да дарят парите за лечението на дечица с рядко кожно заболяване. Похвалният порив на състрадание намерил отзвук и в други софийски училища, а искрата на добротата прехвръкнала вече и в провинцията. Браво, помислих си навръх националния ни празник, с такива деца може би не всичко е загубено. Вероятно те ще ни измъкнат от тоталното опростачване и кич, от гнусната омраза и деление, от лепкавата завист, от омерзителното блюдолизство и... унизителната мизерия. До готовността за реализация на тези млади хора у нас обаче има не една и две години. Преди това, от лична или родителска амбиция, мнозина от тях ще полетят с нискотарифна авиокомпания към европейски и задокеански университети, а само един Бог знае колко от изучилите се ще се подчинят на зова на кръвта за отдаване принос на отечеството. Но ако все пак се случи, то останалите тук и възпроизвеждащи се с необикновена плодовитост властолюбци с лекота и мазохистична радост биха опрели пръст в пришълците с квалификации от добре отработена лексика - дъщеря (или син) на "ченге", "комунист", "антидемократ", "русофил". Какво пък, че дръзналият да се завърне към корените си няма и понятие от това и идва от страни с непознати подобни обвинения. Не се досеща обаче, пък и не му е работа, че може би става дума за "вносна стока", с която наред с другото се чисти терена пред съзаклятнически верни и влюбени във властта личности към върха, от който, за жалост, България и обитаващите я изглеждат тъжно.
Някои ще кажат - не е чак толкова зле, може и по-оптимистично! Може, но примерите с учениците са направо рядко явление, да не кажем - прецедент. Затова пък в преддверието на европейските избори сгодени за властта родни кариеристи се чудят още с каква изненада да навредят на левицата. Няма значение, че до не толкова отдавна в "мракобесието" на социализма подобни персони са кътали грижливо партийни книжки на БКП до пурпурните си сърца. Но това очевидно е извън обсега на тяхната съвест, останала чиста поради рядка употреба. Затова със същия партиен устрем сега предлагат "да нямат давност престъпления, извършени по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г. до 1989 г.", както и срещу пострадалите от възродителния процес. Какво от това, че се създава прецедент в НК и за първи път се определят като престъпления деяния от даден период от историята на България. И се оказва, представете си, че единствено и само в посоченото време е имало насилие. Нямало е зверства след 1923-та, нямало е отрязани глави, разстрели, палежи на къщи след акции на жандармерията преди 1944-та, липсват и жертви на аморалността и разрухата на прехвалената ни демокрация след чертата на благоденствието и справедливостта -1989-а. Хайде тогава да анатемосаме и да обявим за престъпни всички революции по света и безпардонни пориви за власт и диктат, които неизменно са съпроводени с много кръв. Да заличим със закон периоди от миналото и да оставим една-единствена партия. Тогава и бюлетината ще бъде къса и проста, електронното гласуване - елементарно, а и електоратът ще бъде избавен от умствени контракции и терзания по избора.
Пиша тези редове и си мисля защо всички в топлото гнездо на политиката са се вторачили в европейските избори като едва ли не фатални за бъдещия хал (каква българска дума!) на държавата? Нима е толкова важно кой наш сънародник ще взема всеки месец пари от брюкселската хранилка колкото два входа пенсионерки в панелка от оптимистичния столичен кв. "Надежда". Не е ли по-разумно и отговорно да употребим усилията си в подкрепа на сегашното, предимно експертно, правителство. Да му дадем време, за да превърне началните обнадеждаващи резултати за преодоляване на изостаналостта в трайна тенденция, която да продължат и развият и следващите управления. За това обаче е необходима политическа мъдрост и зрелост, а не крайна отдаденост на жаждата за реваншизъм с възраждането на изхабени сенки от близкото и по-далечно минало.
Господа политици, вместо да хабите своята и енергията на обществото за арогантност срещу политическия противник, открийте магистралата за доброто в себе си. Както това сториха учениците от Втора английска гимназия и техните последователи. Единствено по този начин имаме шанс да се откъснем от порочната спирала на посредствеността, белязана с безмерната ни наивност и трагичното в най-новата ни история повторение - надежди, избори, разочарование, реваншизъм, досиета и накрая... пак бедност. И отново, и отново, докато се тества социалната ни издръжливост, ако продължаваме да мислим с магистралата си, другите източноевропейци ще се отдалечават от нас. А беше време, когато те, а и не само, ни се възхищаваха на подредената държава...
Добре че е поредната нескопосана пиар акция. Иначе понамирисва на друго, на което никъде в света не гледат с добри очи.