Точката над И-то
Надзор или контрол върху медиите иска властта?
/ брой: 76
Властта все по-често говори не за надзор, а за контрол върху медиите. Първият термин бе закрепен като основно правомощие на Съвета за електронни медии и се вписа напълно в европейското право. Регулаторът може не да контролира радиата и телевизиите, а да осъществява надзор дали те спазват разпоредбите на закона. И ако констатира нарушения, да налага имуществени санкции.
Контролът ни връща в други времена, когато властта можеше да спира предавания, да отстранява водещи, да внушава и дори да нарежда какво да се пише и какво да се премълчи, да търси сметка за публикации, отклонили се от правилната линия. Подобни прояви, на които и в последните години станахме свидетели, се възприемат като рецидив от миналото, а не като модел за бъдещето. Такива са случаите с господарското държане на някои властници в студията, със заканите в ефир към водещи и т.н.
В тази ситуация да чуваме от управляващите, че е нужен не надзор, а контрол, и то реален, върху медийната свобода, е повече от смущаващо. Особено когато тези намерения се обосновават с изискванията на новата Директива за аудиовизуалните медийни услуги, чието въвеждане в нашето законодателство трябва да стане факт до септември следващата година. Наистина в българския превод на този важен евродокумент терминът "надзор" е споменат само два пъти, докато "контрол" - много повече. В английския текст обаче е обратно - понятието "control" се среща само два пъти, и то когато става дума за контрол не от регулатора или държавата, а, първо, за контрол, упражняван от собственици на медии върху излъчваното съдържание и, второ, за родителски контрол относно предпазването на децата от неблагоприятно съдържание. Във всички останали случаи са използвани думи като "monitor(ing)", "oversight", "overseeing", "review", "supervision", които в българския текст са представени все по един и същи начин и все като "контрол".
От времето, когато оглавявах медийната комисия в Народното събрание и трябваше да транспонираме Директивата от 2007 г., си спомням, че преводът на подобни документи не става току-така. Българският вариант се съгласува с групата на юристите лингвисти към Съвета на ЕС. Те са независим орган и ние можем да им дадем експертно мнение, но не и категорична позиция. Сигурно и сега е имало дълъг и труден процес на уточняване, но все пак не става ясно как понятието "контрол" е станало преобладаващо в нашия вариант, след като в английския не е така.
Недоумението нараства още повече, като се разбере, че смисълът на новата Директива не е да се засилва повсеместно надзорът. По-строгата регулация засяга не толкова традиционните медии, колкото платформите за видеосподеляне, като например Ютуб, както и социалните мрежи, като Фейсбук. Целта е потребителите да получат еднаква степен на защита срещу вредно съдържание, независимо дали ползват услуга по телевизията, чрез видео по заявка, в платформите за видеосподеляне или в социалните мрежи. Регулация на сайтове в интернет се предвижда само ако освен основната си цел, примерно публикуване на новини в писмен вид, те имат обособима част от нея, предоставяща аудиовизуално съдържание, включително и генерирани от потребители видеоклипове.
Предстои да видим дали заканите за реален контрол върху медиите се дължат на неумението да се схване смисълът на новата директива, или произтичат от амбицията да се възстановят рецидиви от миналото. И в двата случая свободата на словото ще бъде подложена на риск.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info