Срещи
Надежда Захариева: Животът ми е дълг и грижа
Благодаря за всяко зло, което са ми причинявали - давало ми е сила да се старая да съм добра
/ брой: 51
Любимата на много българи поетеса Надежда Захариева е родена в трънското село Радово. Завършила е Френска филология в СУ "Св.Кл.Охридски". Съпруга е на покойния вече поет Дамян Дамянов и майка на три деца.
Автор е на стотици стихотворения и три романа. Написала текстовете на много песни.
- Заглавието на ваша стихосбирка е "Живот като живот". Как живеете сега, г-жо Захариева?
- Това е заглавието на втората ми стихосбирка. Първото стихотворение в нея започваше със стиха "Животът ми е дълг и грижи". И сега животът ми е дълг и грижа за хората около мен. Когато съпругът ми Дамян Дамянов беше жив, най-голямата ми грижа бе за него. В творчеството си нямаше нужда от чужда помощ. Ненапразно в едно стихотворение той казва: "Когато пиша, искам да съм сам". Най-голямото нещастие за твореца е да прекъснат мисълта му.
- И вие ли обичате да сте сами, когато творите?
- Най-творческите ми моменти бяха в кухнята, докато приготвях нещо за ядене. Чистенето на ориз, особено на по-мръсен ориз, бе най-благоприятното време за раждане на стихотворения. Аз успявам да се абстрахирам от света около мене. Когато съм заета с някаква работа, умът ми хвърчи, където си ще. Почти всичките ми стихотворения са създадени наум, докато върша нещо друго. И по време на пътуване съм писала. Случвало се е да напиша нещо, докато шофирам.
- Агата Кристи e аналогичен случай . Идеите за романите са й идвали, когато миела чинии. Колкото по-мръсни били чиниите, толкова по-добре й вървяло писането.
- Не знаех. Приятно е да приличам по нещо с автор като нея.
- Впечатли ме заглавието на автобиографичната ви книга "Смет за сливи". В нашата държава сега май тече точно този процес.
- Заглавието на книгата ми съдържа горчива самоирония. Що се отнася до държавата ни, права сте. В битката за власт смет хвърчи от всички страни. Хората се цапат един друг на поразия! Никой не пести сметта, когато трябва да елиминира опонента си.
- Някои, изсипвали смет върху нечия глава, се обръщат като палачинки и започват да се подмазват на човека, когото са омърсявали.
- Този вид човешки метаморфози са ми необясними. Натъжават ме. Не проумявам как човек, който е бил нечий яростен обвинител, се превръща в негов яростен защитник. Ако изпитам разочарование от някого, на когото съм вярвала, просто мълчаливо се оттеглям. И никога не забравям на кого и за какво дължа благодарност.
- Благодарността е много тежък товар.
- Не за всекиго. Казват, че нямало ненаказано добро. Това важи за случаите, когато чакаме нещо в ответ.
- А какво ще кажете за доброто, което преследва някаква цел?
- Истински добрият човек дава и получава добро с еднаква лекота. Неспособният да прави добро се чувства унизен от проявена към него добрина и дори е готов да отмъщава. Случвало се е да съм обект на отмъщение от този вид. Горчало ми е, но аз обичам горчивия вкус на живота. И благодаря за всяко зло, което са ми причинявали. То ми е давало сила да се старая да съм добър човек.
- Добро ли е това, което Бойко Борисов обеща да направи, а след това се отметна: да опрости 8 милиона лева дълг на мюфтийството?
- Замисленото опрощение възмути почти целия народ, защото хората видяха в него сделка, а не добро. Управляващите дадоха заден ход, но по реакциите на хората разбирам, че автоголът им си е автогол. Тази история ще виси като обеца на ухото им още доста време.
- В едно свое стихотворение казвате, че искате доброто у вас да остане на власт. Властта блазни ли ви?
- Не, разбира се, въпреки че приех да бъда заместник-министър в кабинета на Сергей Станишев. Върху мене се изсипаха тонове помия, но аз бях свикнала с този вид "любов" от деня, в който станах съпруга на Дамян Дамянов. Не се срамувам от факта, че бях заместник-министър - хората, които работят в читалищата и в библиотеките, още ме помнят с добро. Колкото "богата" влязох в Министерството на културата, точно толкова "богата" и излязох оттам.
- Признайте си най-накрая, че присвоихте четири милиона лева...
- Вие се шегувате, но и аз чух, че съм присвоила четири милиона! Чух още нещо - бивш човек от службите веднъж заяви, че всеки зам.-министър си тръгвал от властта поне с 40 милиона! Канех се да го питам къде са моите 40 милиона, но се отказах. Когато трябваше да търся допълнителни средства за книжовната дейност, отивах при министър Стефан Данаилов, казвах при кого и с каква цел искам да отида, той поклащаше глава: "Не вярвам, че ще успееш, но като искаш, иди".
- Успявахте ли?
- Успявах. Бях изненадана от недобрата материалната база на някои училища по културата. Поставих си за цел да намеря спонсор. Превърнах се в просяк. Уредих си среща със собственик на голяма строителна компания. Разказах му в какво състояние се намират някои от нашите училища. Едва не зяпнах от изненада, когато го чух да казва:"Тази година ми вървя. Двеста хиляди ще свършат ли работа?" Той не желаеше да се разчува за неговото дарение.
- Кой ви ядоса най-много, когато бяхте зам.-министър?
- Беше ме малко яд, че някои читалищни дейци са се превърнали по-скоро в чиновници. Случвало се е на вратата на някое читалище да видя хартийка с надпис "На нивата съм". Истински се ядосах само на хората от едно софийско читалище, което изобщо не работеше като такова. Министерството го предложи за закриване, но, доколкото знам, съдът не го закри и то все още съществува и все още не работи.
- Носят се легенди за спора ви с Георги Кадиев по казуса "ДДС на книгите". В правителството на Сергей Станишев той бе зам.-министър на финансите. Но отдавна напусна БСП и създаде своя партия.
- С издателите от Асоциация "Българска книга" искахме да се намали ДДС за книгите. Поинтересувах се как стоят нещата в страните от Европа. Единствено в Дания този данък беше висок - 25%. Борехме се за диференцирана ставка. Книгите също са стока, но не само. Седем дни поред секретарката ми звънеше на Георги Кадиев. Той реагира едва на седмия път. Попита: "Какво толкова искате, г-жо Захариева?" Казах, че искам да поговорим за ДДС на книгите. Той отговори: "Няма да стане". "Защо?" - попитах аз. "Защото, ако отстъпим, след вас ще дойдат и всички други гилдии".
- Обаче вие не свихте знамената и решихте да водите битката докрай.
- Аз съм голям инат! Занареждах, че той не получава писма, каквито получавам аз. Че хората са прочели всички книги, които ги има в библиотеките по села и градове. Че колкото деца има в селските училища, толкова читатели има в читалищните библиотеки, защото родителите на децата са бедни и не могат да им купят книгите, които те изучават в училище.
- С какъв бюджет разполагахте за библиотеките?
- В оня момент с 300 000 лева за цялата книжовна дейност в България. Няма да забравя писмото на възрастни хора от едно малко село. Бяха писали: "Събрахме помежду си 76 лева, очакваме да ни отпуснете още 76 лева от Министерството на културата, за да купим книги за читалищната библиотека". Каквото и да кажех, Кадиев си знаеше неговото "Не, не, не". Най-накрая му се сопнах: "Разбрах, че не сте човек, а желязо! Щом няма да намалите ДДС, ще дадете пари на библиотеките да си купят книги!" Той отвърна: "Това е по разходната част на бюджета. Ако зам.-министър Ананиев ви приеме, ще дойда на тази среща".
- Прие ли ви Кирил Ананиев?
- Прие ме един ден след този разговор. Георги Кадиев дойде на срещата. И като започнах един... моноспектакъл... Не вярвам някой друг да се е държал толкова предизвикателно във финансовото министерство, както се държах тогава аз. Попитах г-н Кадиев знае ли каква сума получава от ДДС на книгите. Не бил се интересувал. "Но аз се поинтересувах - казах. - Между 3 и 5 милиона лева годишно". "Това е нищо!", реагира той. "Ами като е нищо, дайте ми го! С това "нищо" аз ще направя чудеса!" И добавих: "Г-н Кадиев, вие не знаете какво направихте с българските творци! На вас гений като Александър Геров не ви се е обаждал по телефона, за да ви попита: "Може ли да идвам да обядвам у вас, аз ям малко?". На мене ми се е обаждал! И Дамян Дамянов щеше да гладува, ако не беше съпругата му.
- Как реагира Георги Кадиев?
- Мълчеше. Между другото, след 10 ноември май само Жан Виденов искрено обичаше Дамян. И много го уважаваше.
- Говори се, че и Георги Първанов обичал съпруга ви и често посещавал дома ви, за да общува с него.
- За първи път чувам такова нещо. Дамян беше непоправим идеалист. Искаше да общува с партийните си другари. Често звънеше на "Позитано" и молеше да предадат на г-н Първанов, че иска да го види. Първанов обаче не дойде нито веднъж да го види. Не зная дали е бил информиран за молбата на съпруга ми.
- Но вероятно знаете друго, вероятно имате мнение. Три пъти Бойко Борисов подава оставка. И след това ГЕРБ три пъти печели парламентарните избори. Защо хората не са доволни от ГЕРБ, протестират срещу управлението на тази партия, но не гласуват за БСП?
- Когато учителите по живот си нарушават правилата, деморализират целия народ. Когато дойде някой на власт, назначава на работа предимно свои хора. Не всички от тях получават големи заплати, но може би си докарват още нещичко отгоре, като правят някому услуга срещу пари. В душите на тези хора се е загнездил страхът, че ако властта се смени, те ще бъдат уволнени. Дори и да не са доволни от начина, по който са управлявани, инстинктът им за оцеляване ги кара да поддържат статуквото на всяка цена.
- Често се шегувате, твърдейки, че сте малко под стотака. В богатите държави са на мода анабиозните вани. Имаш пари, плащаш, слагат те в такава вана, държат те години наред при доста ниска температура и те събуждат според предварителна заявка в годината Х. Представете си, че искате да ви събудят след един век. Каква България искате да видите тогава?
- Аз наистина съм малко под стотака, но не искам да се пъхам в анабиозна вана. Хем нямам пари за такава екстра, хем не искам да се събуждам след сто години. Ако България, както се е затъркаляла по надолнището на демографската криза, вземе та се сгромоляса в нищото, аз какво ще правя, като изляза от анабиоза? Ще ставам ли за нещо друго, освен за музеен експонат от самозатрил се народ?!