МЗ няма да плати на болниците апаратите за пръстовия отпечатък
Депутати от БСП инициираха дебат за спешната помощ
МЗ не може да си позволи да възстанови средствата, запалатени от държавните болници за закупуване на електронните четци за пръстова идентификация. Това отговори министърът на здравеопазването проф. Николай Петров на питане на депутата от БСП Иво Христов по време на последните за сезона парламентарен контрол. Държавните болници са платили около 365 хил. лв. за четците и поддръжката на софтуера. Отделно НЗОК даде над 477 хил. лв. за изграждане на системата. Петров коментира, че все пактрябва да се търси решение на проблема, тъй като болниците бяха принудени от своите бюджети да платят за четците, а от сруга страна системата много скоро бе отменена с решение на ВАС. По думите на министъра засега няма заведени дела за възстановяване на сумите, но в МЗ имало постъпили запитвания от болнични директори кой ще възстанови разходите им. По време на отговора на Петров на въпрос на депутата Спас Панчев за състоянието на Старозагорската болница "Проф. д-р Стоян Киркович", министърът получи СМС от заместника си Мирослав Ненков, че от електроразпределетилното дружество ЕВН вдигнали запора на сметките. ДУМА припомня, че бе реална опасността от 1 август работещите да останат без заплати, няма да има пари и за консумативи и лекарства, а лежащо болните да бъдат транспортирани в други лечебви заведения. Още при обединяването на областната с университетската болница през 2012 г. дълговете са били 24 млн. лв., а в момента са 27 млн. лв., припомни министърът. "Болницата в Ловеч е като патологична доминанта в съзнанието ми", каза министър Петров и уври, че засега ситуацията там е овладяна. Той припомни, че докато бил договорът на болницата с "Кардиолайф", там се правили по 10 коронарографии, а откокто е прекратен, имало само 2 случая на болни, транспортирани до Плевен за извършване на същата процедура. По време на първия парламентарен контрол в следващата сесия ще се проведе дебат за състоянието на спешната помощ у нас. Инициативата е на депутатите от БСП. За дебата се подписаха общо 62 народни представители. До края на годината МЗ ще подаде проекта си за модернизация на спешната помощ, за което от еврофондовете са отпуснати вад 163.5 млн. лв., увери министърът. По думите му необходимо е повечето пари да се инвестират в модерно техническо оборудване и линейки. Тече конкурс за директор на Центъра за обучение на спешни медици, в ход са подготвителните дейности, разработват се методики за обучение, каза Петров в отговор на въпрос от депутатите от БСП на какъв етап е проектът за обучени ена кадрите в спешната помощ, за което са предвидени 7 млн. лв. по отперативна програма "Развитие на човешките ресурси". В кулоарите пред журналисти проф. Петров обясни, че в спешните отделения ще има указания кои пациенти са спешни. Министърът разпоредил на големи табла да бъде изписано Разпоредил съм да има на големи табла кой пациент е спешен, какви дейности като пакет получава, какво включва всеки пакет от дейности. По думите му в момента де работи върху промяна на стандарта за спешна помощ. Депутатите избраха единствения кандидат за шеф на касата С 205 гласа "за" и 1 "въздържал се" парламентът гласува за единствената кандидатура за управител на НЗОК проф. Камен Плочев. Той трябва да довърши мандата на подалия оставка в края на юни д-р Глинка Комитов. Плочев e 16-ият управител в 18-годишната история на НЗОК. Трябва да се гласува доверие на проф. Плочев, за да може той да подготви и представи предложение за бюджет, призова депутатът от БСП доц. Георги Йорданов. Д-р Нигяр Джафер от ДПС поздрави проф. Плочев за идеите му да бъде създадено аналитично звено в НЗОК. Припомняме, че сред идеите на новия шеф на касата е да въведе електронната пациентска карта, НЗОК да стане активен участник в договарянето с партньорите и да уреди въпроса с външните консултанти към НЗОК така че те да са независими от нечие лоби. Подводните камъни не са в НЗОК, а в системата, коментира пред журналисти проф. Плочев. "Здравето е превърнато в търговия, аз съм от другата страна на бариерата и се стремя да дам здраве. Тук трябва да обърнем малко философията", заяви навият управител на НЗОК. По думите му друг подводен камък е недостигът на пори в системата. "Колкото има, с толкова ще се справим, това е задачата ни", заключи Плочев. ДУМА припомня, че преди дни стана ясно, че около 80 млн. лв. е текущят дефицит на НЗОК към полугодието. Разходите са 1 814 029 хил. лв., а приходите - 1 733 918 хил. лв. Електронното здравеопзване се провали Около 10-годишните опити у нас да тръгне електронно здравеопазване, се провалили, сочат данните от доклад на Сметната палата за периода от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2016 г. Не е изградено пълно електронно здравно досие, няма работещ Национален здравен портал. Отговорност за погрешните управленски решения носят 6 министри, 5 управители на НЗОК и 6 директори на Националния център по обществено здраве и анализи. Сметната палата дала на министъра на здравеопазването 20 препоръки, а на управителя на НЗОК 7, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.