Му взех, ми... даде!

Този път ГЕРБ стъпи на прогнилата дъска, май. Самоувереността и чувството за непогрешимост на партията на Борисов за прехвърлянето на активи от частните пенсионни фондове в НОИ срещна поне на думи съпротива дори в коалиционните редици. И се превърна в поредното недомислие, което не е изключено в обозримо бъдеще да подхлъзне кабинета. Независимо, че в неподражаем стил премиерът се постара да издигне на пиедестал свещеното демократично право за свободен избор, то за непредубедените посветени в проблема остана съмнението за крупна маневра с цел "нетрадиционно" капитализиране на националната осигурителна институция. Но за чия сметка? Ето това е въпросът, останал без отговор. Който не получиха и по-младите хора, чиито трудно спечелени пари в условията на свободно интерпретирания у нас капитализъм се отправят към понатрупалите привлекателни средства фондове. Пък и очебийната припряност и бързане в парламента без сериозна дискусия по изключително сериозен проблем, нестандартната (дали?) симбиоза при гласуването с появяването на нов "златен пръст", а и изнудените обещания от водещата партия за тепърва предстоящ дебат по темата. Всичко това, колкото и да е тревожно за водещата в момента партия, провокира недоверие сред хората. А без доверие, както и в брака, пътят напред е силно проблематичен. Затова, о ужас, на митинг пред парламента се появи еретичен лозунг: "За това ли ви избрахме?" Интересно позакъсняло прозрение!
Да ме простят водещите мозъци от високата трибуна на законотворчеството, но цялата тази сага с драматичните промени в пенсионната система ми напомня на първите години на сбъркания ни преход. Тогава (дали само?), което мнозина изпитаха реално и на гърбовете си, витаеше борчески дух и похвати, с които проблемите се решаваха силовашки бързо и безвъзвратно ефективно. По този повод в съзнанието ми изплува симпатичен виц, един от многото, нароили се тогава, за борчетата. Та извикал старият борец младото пехливанче и премятайки между устни поредната пура, му казал сериозно: "Виждам, пари правиш. Но трябва да въведеш и някакъв ред в тая работа, отчетност, така да се каже. Взимаш една тетрадка и на едната страница пишеш "приходи", а на другата - "разходи". Идва след време борчето с походка като на създателя си и носи тетрадката. "Дай да видя какво си написал", с нескрита гордост от изпълнената заръка казал старият. И борчето показало също гордо сътвореното. А то гласяло: в графата вместо "приходи"- "му взех", а при "разходи"- "ми даде". Както се казва в добрите филмови практики... всяка прилика е случайна.
Курназлиите властници обаче усетиха, че българинът може да го омаеш с фалшиви обещания и илюзии за светло, дори магистрално бъдеще. Но когато директно му бръкнеш в джоба, става изборно непредсказуем и все пак си го връща. Да не говорим за патологичните властолюбци и коалиционни партньори на ГЕРБ от Ре (Де) форматорския блок. Те бързо усетиха наличието на хлъзгав политически терен с проблемното отчисление за пенсии и не пропуснаха възможността да въздигнат очебийната си безличност до някаква значимост. И все пак не стигнаха докрая на своята "опозиционност", защото май им се услади живуркането под дебелата сянка на управлението. Затова (пак на кафе!) набързо омекнаха по пенсионния казус и набързо влязоха в режима на Борисов за отлагане на окончателното правно регулиране на проблема през първото тримесечие на следващата година.
Ето такива ми ти предколедни подаръци ни сервираха управляващите. Очевидно ГЕРБ-ерите разчитат в предпразничната еуфория и гастрономическата злоупотреба след това българинът да проспи вземането на проблемни за обществото решения. Само че този трик вече сме го гледали. Така че предложете нещо друго, по-оригинално, по-въздействащо, пък и хармониращо с безмерната отдаденост на силата на капитала. Ако не се сещате за вариант, ще ви го подскажат съотечествениците ни от наводнените райони, мизерстващите в крайдунавските райони, а и не само там. Те изглежда усетиха най-много силата на нашата си интерпретация за държавност, която в годините се оказа доста лесна за недобросъвестна употреба. Но има и нещо друго, пред което трябва единствено да се преклоним, още повече в светлите предстоящи дни. Залялата ни човешка трагедия събуди и съпричастност сред хора, които не търсиха камерите, а просто помагаха според възможностите си. Това именно добро, дано поне то да е в излишък, ни дава сили и опора да продължим напред с ясен разсъдък и мисъл за всички в отечеството.
Длъжни сме да го направим, поне заради онези, които ще вземат пенсия след много, много години, независимо от кой фонд.
Нали!