Молът

Вече бая време, колчем звъннем с жена ми по мобилния на Чавдар или Таня, отсреща се чува: "Ние сме в мола. Ще се чуем по-късно." Абе, тия хора кога ходят на работа, кога пишат, кога ядат, кога спят, кога се любят, та са все в мола! Откак построиха мол "Сердика", приятелството ни е застрашено. Даже Шинката взе да пропуска някои обедни вторници под лозината при Митко, изсуква се, че е бил при адвокат. За какво ли му е адвокат! Да не би да купува мола или е решил да отваря мебелна работилница - там има колкото щеш празни помещения, на които пише "Давам под наем!", а неговият втори талант -  след писането, естествено! - е дърводелството. По едно време, като не можех да намеря Чавдар на домашния, си мислех да го търся в мола - защо ли, докато жена му Татяна е на работа, той да не спре парното и да се скатае някъде в "Сердика" - там, ако не друго, е топличко и топлото е платено. Едва ли, нещо друго ще да го привлякло, не е от тия, дето се набутват в калабалъка, предпочита люде колкото за маса, за да се виждат и чуват, когато викат "Наздраве!". Но тайната на любовта необяснима на Чавдар към мола (нещо, което никак, ама никак не е за обичане) вече разгадах и мога да я оглася публично: разбрах, че писателят, който ни накара да правим "Маневри на петия етаж", който научи народа наш "Да се любим на инат", и то не само в "Петък вечер", сега е тръгнал да търси "Изгубени в мола".
Гениално прозрение - да търсиш героите си на една крачка от дома си. И това е неговото разбиране за осъщестяването на позабравения девиз "По-близо до живота, повече сред народа" или обратно "Повече сред народа, по-близо до живота". Ама че тарикат, някога писателите ходеха по заводи и текезесета да опознават живота, биеха път чак до Баташкия водносилов път или до Странджа - Сакар, да укрепнат в живия живот младите им пера. Вярно, те имаха контрактации. Дето се вика, като е платено пиенето, всеки може. А Шинката влезе в мола за едната чест и с чест излезе от него.
Ставам сериозен, обличам за кратко тогата на критик. Знам, че е страшно и непоносимо тъжно да разказваш със състрадание за отритнатите от живота, за обикновените хора - едни, които вече са изпаднали от каруцата, и други, които още се опитват да подкарат крантите. Но още по-страшно и по-тъжно, а и по трудно за перото е, когато тия нещастници се отъркват до разкошията и многотията на лъскавите търговски вериги, до измамния рекламен свят, до луксозните палати на новобогаташите. Човечността у Чавдар Шинов не е показна, както е забелязал Валери Петров, тя е скрита. Белетристът сигурно е чувал гласове от босоногото си детство в следвоенните години на Банишора. Тези гласове са му потребни, идват тъкмо навремени, тъй като гаврошовците и клошарите се върнаха в отечеството ни. Естествено, фонът на нищетата и мизерията е сменен - днес той е измамно лъскав, бляскав, напарфюмиран. Разказвачът умее да притури и в най-тъжната история светлина и усмивка. "Изгубени в мола" (изд. "Колибри") е талантлива, майсторски написана, откровена книга, на всичкото отгоре се чете леко и мрачното, и тъгата в нея не гнетят. "Чавдар Шинов е белетрист с тънък гледец за живота и със сърце, което чувства човешките радости. Той не е мрачно животно като много негови събратя белетристи, които бъркат само в черната боя. Знае, че животът е нито черен, нито бял, той е такъв, какъвто е" - веднъж написах тези редове и ги повтарям, за да сваля тогата на критик. И добавям за живота, че е доста гадничък.
Странно, и в мола Шинката попада на хора. Що дирят в мола, не знам, но влязоха в т.нар. малки софийски истории. Като физичката Коцева, която продава сладолед на Петте кьошета, като касиера Бигбрадър, комуто отваря очите озарилата го слава да демонстрира публично презервативонадяването, като драгалевчанина Фильо Кратуната, който е повел класова борба с новите капиталисти, като жепейците Фердо и Захо, за които животът е гара, и още милиционер и крадец, които прекарват заедно най-хубавата си новогодишна нощ. Такива са и другите герои на белетриста - пенсионери, счетоводители, продавачки, лекари, аптекарки, мутреси, архитекти, предприемачи - с техните страдания, неволи, малки радости, любови и любовчици. Откак е прописал, Чавдар Шинов си е градски писател. И като литературен урбанист не е могъл да подмине мола, влязъл трайно в градския бит. Мамка му и мол, направи чудо! Чавдар се бе заинатил никога повече да не "се издава", цял рафт книги зад гърба му завет му правеше. Но най-важното е, че той не се изгуби в мола. Като неговия Пешев. А иначе е добре, Шинка, че има молове. Но "Не навсякъде е мол!", както казва една твоя героиня на сина си.