03 Ноември 2024неделя03:51 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Могат ли да се управляват пациентите?

Никой не мисли какви звена трябва да има в една болница, за да е ефективна

/ брой: 294

автор:Кънчо Марангозов

visibility 3951

Големият брой лечебни заведения у нас,  бюрократизация на болниците влошават качеството на лечебната дейност. В препращането на пациентите от кабинет на кабинет се губи често точната диагноза и крайният клиничен резултат е незадоволителен. Прегледи, изследвания, интервенции се оказват усложнени, досадни, бюрократизирани и водят до разходи от всякакво естество. Здравното осигуряване стои далеч от медицинската помощ и на практика липсва усещане за цена и заплащане. При тези обстоятелства пациентите нямат свобода на избор, страдат по опашките и получават неперсонифицирано отношение.
Многопрофилните болници в България са чадър за медицинската дейност с различна притегателна сила в количествено и качествено отношение. Докато общите основни видове помощ като спешен сектор, вътрешна медицина, обща хирургия привличат определен поток от пациенти, характерен за болниците, други се различават от общата сфера. Например - секторите по стерилитет, звената по токсикомании, пластична и естетична хирургия. Тук трябва да споменем и високо технологични видове медицинска помощ, като неврохирургия и сърдечносъдова хирургия. Крайно време е

клиничните пътеки да се заменят

с диагностично свързани групи.
Как се управлява потокът от пациенти? Основен инструмент са журналите - един за планиране и контрол на прегледите, друг за приемане и изписване, трети за регистриране на спешните случай, четвърти за планиране на операционните зали, пети за допълнителни изследвания. Писането се увеличава с всеки изминал ден. Лекарските кабинети в българските болници са пръснати из цялата болница и често има такива в самите клинични отделения. Кои са основните елементи, които биха осигурили ефективно движение на пациентите в болниците?
1. Звена за амбулаторни прегледи и допълнителни изследвания, обединени в централизирани блокове. Днес това липсва в т.нар. съвременни български болници. Видни специалисти по клинична медицина упражняват дейност в множество медицински центрове, някои от които са и в самите болници. Тези специалисти имат възможност по график от часовете, заделени за работа в отделенията, да преглеждат болни граждани. Кабинетите за амбулаторни прегледи са главната входна врата на болницата. В Централната болница те обхващат до 80 процента от пациентите, идващи в лечебното заведение и могат да изиграят ролята на врата за 60 процента от хоспитализираните пациенти.
2. Централизирани звена

за спешна медицинска помощ

Без такова звено е невъзможна дейността на болницата. Минимумът от специалисти (задължително с призната специалност), работещи в тях, е: реаниматор, терапевт, педиатър, хирург, травматолог, акушер-гинеколог. Необходима е зала за наблюдение на пациентите в спешния център - удобна и позволяваща да издържи на напрежението на спешните случаи. Нормално е такива звена да има в областните държавни или в големите общински болници. В по малките общински центрове пътят за развитието на техните болници е ясен. Просто се преструктурират в такива за долекуване и продължително лечение. Звената за спешна медицинска помощ са втората входна врата за пациентите, постъпващи в болница. Те генерират около 40% от приема на болни. Тук могат да възникнат два проблема. Първият е по регистрация на пациентите, защото много от тях контактуват еднократно с това лечебно заведение и се създава възможност за некачествена база данни. Вторият проблем е липсата на насоченост към пациента и неговите придружители. Често пациентите са лишени от личен подход и чакат резултатите с видими признаци на дезинформираност. Този проблем може да се реши с добра организация на психологическо и социално взаимодействие с пациента, което сега липсва в българските болници. Има и трета входна врата - тя е предизвикана от пациенти, които идват в болницата например за ядрено-магнитен резонанс или за скенер. Те имат еднократен досег с болницата и не трябва да влизат в базата данни. Вероятността да се върнат в болницата е малка.
3. Звена за хоспитализация чрез приемно отделение. Необходимо е то да бъде единно и да управлява движението на пациентите в болницата. Функциите му са: регистрация на приемите, хоспитализацията, кодифициране на диагнозите, управление на болничните легла и вътрешни премествания при необходимост, оформяне на изписванията, регистрация на спешните и плановите приеми, прегледи и допълнителни изследвания, съхранение на ценни предмети, управление на даденото от пациентите информирано съгласие за лечение, правни отчети, известия за злополуки, изготвяне на статистика за оказаната медицинска помощ. Голяма част от тези функции не са решени в много български болници. Списъците за чакащи хоспитализация пък са най вече за хирургически интервенции по обща хурургия за малки операции, ортопедична хирургия за неголеми операции и ставно протезиране, оториноларингология, главно за адиноиди и сливици, офталмология - перде, гинекология за хистеректомии, влагалищни операции и други. Към приемните отделения е необходимо да има сектор за социални грижи в болниците, чиито функции са:
- Управление на изписването на пациенти, които имат социални затруднения при напускането на болницата. Тук е нужно взаимодействие с личните лекари. Проблем, нерешен в медицинската дейност.
- Хоспитализации при домашни условия. Отдавна забравен и отхвърлен преди повече от 20 години. Домашният стационар е добра форма за болни с доказана диагноза. Едва ли обаче НЗОК, а и Министерството на финансите, ще помислят за този проблем, когато определят пакета от клинични пътеки.
- Подпомагане и решаване проблемите на неплатежоспособни пациенти, например за някои остеосинтетични материали.
- Осведомяване на пациентите и техните близки за социални програми, приложими за конкретен случай. Например за получаване на помощни пособия при инвалидизация.
   
Тези сектори ги няма

дори в големите български болници. Липсват и основни планове за потоците на пациентите, на документацията и информацията. Потоците трябва да са подчинени на два принципа - максимално качество на грижите за пациентите и свеждане до минимум контактите по административни причини.
4. Централизирани хирургически блокове. Почти всички големи болници в България имат централизация на хирургическите блокове. Без нея е невъзможно управлението на потока пациенти.
Болничното легло е скъпа придобивка. Болниците не са места, в които болните престояват неопределен брой дни. На модерните болници е присъщ прием за кратко време, с интензивна клинична дейност и висока степен на заетост на леглата. За управлението на леглата е необходим централен контрол на движението на пациентите, критерий за осигуряване на болнично легло и равновесие между планиран и спешен прием, особено ако болниците имат заетост над 85%.
За съжаление в България централизираните операционни блокове на много болници работят планово само до ранния следобед и не се получава необходимата ефективност от тяхната дейност.
5. Единни и компютризирани звена за прием. Без такива звена болница в ХХI век е невъзможно да работи. Особено важно е как се използва информацията, и то главно, ако има списъци на чакащи. Един ден преди приема пациентът по експресен начин следва да бъде информиран, в противен случай списъкът на чакащите пациенти губи своя смисъл.
6. Централизиран архив за историите на заболяванията. Крайно потребни са за информационни справки и особено в частта за повтаряемостта на хоспитализацията от някои пациенти, за съдебната система и пр.
Това са шестте основни стълба, на които се опира управлението на потока пациенти в съвременната болница. Хаосът се засилва, когато лекарите и медицинските сестри поемат това управление. Това води не само до загуба на излишен труд, но задълбочава все повече хаотичното движение на пациентите в болниците.
 

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2101

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 1807

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 1848

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 1840

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 1845

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 1665

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 2545

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 1939

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 1957

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ