Мливото на (псевдо)елита

"Успехът прави известни престъпления да изглеждат почтени."

Луций Аней Сенека (4-65 г.) - римски философ-стоик, политически деец и писател

Какво представлява властта?

В общия смисъл властта представлява способността и възможността да бъде осъществена нечия воля, да бъде оказано определящо въздействие върху поведението и дейността на хората посредством такива средства като авторитета, правото, насилието. Властта може да бъде икономическа, политическа, държавна, семейна и пр.

Властта предполага наличието на определена организация и дейност за осъществяване на целите и задачите на тази организация. Те могат да бъдат дефинирани както вътре в едно семейно обкръжение, в районен, национален или регионален мащаб, така и глобално, със съответните специфични инструменти за налагане на власт. Например държавната власт може да преследва своите цели посредством различни средства - идеологическо въздействие, икономическо стимулиране и други косвени способи, но само държавата чрез своите властови институции притежава върху своята територия монопол за принуда с помощта на специален апарат по отношение на всички членове на обществото.

Всъщност, властта е един незаобиколим аспект на практически всички човешки взаимоотношения. Затова и властта в обществото функционира преди появата на държавата. 

Принудителна власт

има във всяко човешко общежитие, като се започне още от родово-общинния строй, когато още не е съществувало държавно устройство.

Властовото въздействие е многообразно по форма. Когато една майка заявява на детето си, че ако на следващата родителска среща класната ръководителка отново се оплаче от него, няма да му бъде купено колело, майката демонстрира власт. Когато екипажите под командването на официалния пират на Нейно величество кралицата на Англия Елизабет I (1533-1603) адмирал Дрейк са превземали на абордаж испанските търговски кораби, превозващи от колониите в Новия свят злато, сребро и скъпоценности за метрополията, те също са упражнявали власт - властта на силата. Както казва Екатерина Велика, императрица на Русия (1729-1796): "Аз ще бъда неограничен владетел - това ми е работата. А добрият Господ ще ми прости - това е неговата".

Когато сводникът или маман прибира част от изработеното от проститутката, това е проява на власт. Наркопласьорът, който може да откаже да продаде доза на наркомана, има власт над него, по-силна, отколкото притежава самият наркоман чрез парите си. Кандидат за изборна длъжност е подвластен на тези, които са в състояние да финансират неговата предизборна кампания.

Но упражняването на власт, в каквато и да е форма не остава без реакция. Още през ХVI век Уилям Шекспир е заключил, че властта, основана на страх, е нетрайна, понеже след време 

страхът се превръща в омраза

От дълбините на историята на човешката цивилизация идват много различни източници на власт. Но все пак от многото възможности трите източника на власт: силата, парите и знанието, се оказват най-значителни.

В Древен Египет, след обединението на Севера и Юга, царската власт, обожествявана още в дълбоката древност, достига абсолютно могъщество. Фараонът владее всичко, което принадлежи на неговите поданици, както и самите поданици. Освен всичко друго, той се явява посредник в общуването на хората с боговете. Обожествяването на управника в буквалния смисъл на тази дума е най-забележителната черта на Древен Египет. Обикновено случващото се в ситуация на обединение на племената (клановете) под властта на един вожд, когато вождът се превръща във владетел на тотемната свръхсила - манната, се е развило и в Египет, в резултат на продължителна концентрация на властта, по-пълна, отколкото в която и да е друга империя или царство. Царят (фараонът) става единствен обладател на свещената сила. И в този процес на социална организация ние ясно виждаме религията като свързващо звено на всички процеси.

Но позицията на фараона среща вътрешна съпротива от страна на олигархията на жреците и аристокрацията, които на един по-късен етап отнемат властта на фараона. По-късно народното движение дава на масите по-широки права. И както винаги в Древен Египет, където в основата на властта е религията, социалните постижения се трансформират в пряко участие в култовите церемонии, който култ, от своя страна, като привлича при своята реализация все по-широки социални слоеве, им предоставя по-широко участие в управлението на държавата и във владението на земята.

Това пътуване назад във времето беше необходимо, за да придобием база за сравнение със ситуацията понастоящем в България.

Нима е възможно да има и капка съмнение, че в сравнение с робовладелския строй в Древен Египет, либералната представителна демокрация в България е, ако не "краят на края на историята" (почти по Франсис Фукуяма), то поне "началото на края на историята"?

Уви! Налице са индикатори за състоянието на обществото, два броя основни принципи за функциониране, които за повечето от пет хилядолетия не са мръднали и на йота, доколкото това се отнася до сравнението на държавното устройство между Древен Египет и Република (уж!) България.

Първият принцип е, че индивидите, осъществяващи властта, никога не биха по собствена инициатива редуцирали властовия си потенциал, като го разделят с по-широк кръг от своите сънародници.

Вторият принцип е, че А+В=С и в условията на робовладелско общество, и в условията на либерална представителна "демокрация". В горното уравнение С е общият сбор на всички материални и психологически активи, които функционирането на едно държавно управление предоставя на населението в нея. С "А" е отбелязана частта, която е на разположение, като лична собственост, у индивидите във властта. С "В" е отбелязана останалата част от материалните и психологическите облаги, която е предоставена на мнозинството от населението. Като и в робовладелски Древен Египет, в съвременна България индивидите, които упражняват властта, сами определят колко голяма да е тяхната част "А". И понеже "С" е винаги константа за даден момент, то следва, че колкото повече бива увеличена частта "А", толкова по-малка остава частта "В", която е за демоса, в името на чиито интереси (уж!!!), съществува и функционира понастоящем държавното управление в България.

Разликата в отношението между управляващото малцинство и управляваното мнозинство в двата обществено-исторически строя е само количествена, но не и качествена. Например, съществува чл. 71 от настоящия основен закон на нашата страна, според който: "Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание". Като вземем предвид, че именно съвкупността от народните представители представлява Народното събрание, то член 71 от Конституцията, преведен на ясен български език, е: "Ние, народните представители, и никой друг, си определяме размера на възнагражденията!"

Е, всичко това може да бъде трансформиранао и в по-обща икономическа лексика: който е собственик на акционерното дружество "България", само той има право да определя размера на дивидентите, които да получим. И когато има печалба, че и когато няма! 

Но ние сме множеството на боговете Ра и Озирис. Ра - това е Слънцето, демиургът, основателя на всичко съществуващо, а Озирис е богът на животворната вода, непостоянен и променящ се, обладаващ много форми и имена. Ние сме преродените фараони - божествените превъплъщения на Ра и Озирис. Ние си избрахме тази власт, която имаме, за да въдворим божествения ред на нашата либерална представителна демокрация върху българската твърд! А сега не можем да я изгоним. 

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България