Мисли, засягащи проектираната реформа на културата

Въпреки многобройните недомислия, които съдържа, приетият през 1999 г. от 38-ото Народно събрание на Република България Закон за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), все още той е задължителен за всички граждани и институции в страната, независимо от техния статус. Още повече той е задължителен за представителите на изпълнителната власт и за всички, които възнамеряват да правят реформи. Защото има реформи, които помагат за постигането на по-добри резултати в интерес на обществото, но има и такива, които - понеже най-често са плод на недостатъчна компетентност или на лобистки манипулации - не се съобразяват с нуждите на "гуверньора", т.е. на народа, и довеждат до разруха и реално унищожение на създаденото от него. И понеже рушенето е по-лесно от създаването, много от "реформаторите" предпочитат по-лесното, като умело го маскират зад "общодържавните интереси"!
С нескрит интерес се запознах със статията на Диляна Димитрова "В Бургас ще командват три театъра и една опера", публикувана във в. "Труд" на 12.07.2010 г. Основаваща се върху информация, получена от Министерството на културата - от министъра Вежди Рашидов и зам.-министъра Митко Тодоров, тя поражда множество и противоречиви въпроси:
1. На читателите се съобщава, че предстоящата "културна реформа" е подготвена от "екип от специалисти в Министерството на културата". Неизвестно защо, не се упоменават техните имена. Кои са те; каква е тяхната компетентност, след като е публична тайна съществуващият експертен дефицит в чиновническата общност на министерствата; какъв е досегашният им принос за развитието на културните процеси в страната; приети ли са от гилдиите, чиито интереси е трябвало да защитават; предложенията им, предшествани ли са от широко обществено обсъждане с обектите на реформата и прочие "подробности", които липсват!? Защо е това, когато ЗЗРК задължава да има прозрачност при решаването на проблемите, засягащи развитието на националната култура? Тя е наложителна, понеже се третират важни въпроси с национално, а не с тесноведомствено значение, за глобалното развитие на човечеството! Обществото трябва да знае техните имена, за да ги възнагради достойно, ако предложенията им за реформа са добри, но и да ги порицае и низвергне, ако предложенията им са лоши! Нали затова при обсъждането на законопроектите на Народното събрание винаги се съобщава името на вносителя, за да се упражнява обществен контрол!
2. Възможно ли е да се прави каквато и да е реформа, без да съществува официално приета макрорамка за съответната обществена сфера, заедно с неделимата й законодателна обосновка, стратегия и тактика за нейното осъществяване и конкретна пътна карта до 2020 г.? Всички сме свидетели, че изработването на макрорамката на българската енергетика продължава повече от 20 години, а без този априорен документ веднага се пристъпва към "реформа" в сферата на културата. Единствената "аргументация", която се изтъква, е "липсата на средства". Но дейците на културата не са виновни за неспособността на правителствените финансово-икономически екипи през миналите 20 години да управляват успешно тази важна обществена сфера, та те "да сърбат попарата", надробена им от други хора, с претенции за експерти.
3. ЗЗРК утвърждава, че основен подход за културата в страната е децентрализацията. Вярно е, че бившият състав на министерството пръв нанесе удара по нея чрез премахването й дори в своето ведомство, но и в изказванията на сегашния министър и зам.-министър няма нито дума по този въпрос. Питам се случайно ли е това или за тях законът няма никакво значение?
4. От прочетеното разбрах, че проектираната реформа обхваща театралните и оркестровите състави, финансирани от бюджета на Министерството на културата. Но те представляват под 40% от всичките професионални артистични колективи в страната - останалите се финансират от общините. За тях отново няма нито дума. Това не е ли сериозен сигнал, че Министерството на културата не е "майка" на цялата българска култура и че планираната реформа до голяма степен ще бъде палиативна!
Не съм роднина с Ванга, но много от предвидените обединения и "преструктурирания" оценявам като нецелесъобразни. Основания за това ми дават досегашните резултати от принудителното обединение през 1999 г. в "Оперно-филхармонични дружества" (ОФД) на самостоятелни еднородни артистични състави, за постигането на по-добри финансови параметри, и то в период, когато нямаше световна икономическа криза. Сега се предлагат принудителни обединения на разнородни състави - театър с опера, балет с оперета, без да се отчита тяхната специфика и възможността за реална полза от това.
Възникват и законните конкретни въпроси:
- След разформироването на ОФД - Пловдив, как ще се създаде Пловдивска филхармония, при положение, че името "Пловдивска филхармония" не е "свободно", а е патентовано от бившия й директор Андрей Андреев?
- Виновно ли е ОФД - Пловдив, че няма собствена сграда, в която операта да показва изкуството си - съвместно задължение на Министерството на културата и община Пловдив, което не се изпълни?
- По силата на каква държавническа логика и при широко декларираната липса на средства ще се прави "Български Лувър", а няма да се устрои един многогодишен артистичен състав, с доказани високи художествени постижения?
- Екипът от министерски специалисти проучи ли фиаското на подобна "реформа", направена през 1963 г., което доведе - под напора на обществеността на места - до възстановяването "тихом-мълком" на съкратените състави?
- Кой и с какви художествени аргументи реши, че извънстоличните филхармонии "ще се свият в симфониети", което свиване ще изхвърли на улицата стотици висококвалифицирани творчески кадри, за чиято подготовка държавата е инвестирала милиони? Това ще доведе и до драстично намаляване изпълнението на симфоничната музика, създадена от български композитори, която в подавляващото си мнозинство - над 90%, е написана за голям симфоничен оркестър.
- Това не е ли чиста проба "дърводелска реформа" (израз на Вежди Рашидов)! Хайде с баданарката и "който оцелее"...
5. Министърът и зам.-министърът "тактично" замълчават, че неудачите в сферата на културата се дължат не на артистичните състави, а на незадоволителната управленско-мениджърска работа в сферата, която не стимулира нейното непрестанно развитие и постигането на най-високи творчески резултати, а съдейства за "изтичането" в чужбина на създадените от българската музикално-образователна система висококвалифицирани артистични кадри. Безкрайно многото управленско-мениджърски грешки, допуснати през последните 20 години, доведоха до невъзвратими щети на българската култура и до загубването на вече "завоювани" огромни пазари, от което държавата понася сериозни финансови загуби.
- Защо не се прилага в цялост Законът за авторските права и сродните права (ЗАПСП), от което реално губят както творците, така и държавата? Защо - поради лобистки интереси - Министерството на културата допуска отменяне от Народното събрание на неговия член 26?
- Защо бяха разформировани агенциите "Музика", които бяха основният двигател на концертния живот в страната и осъществяваха държавната политика за масово музикално възпитание? След като се разбра, че закриването им е грешка, защо в предстоящата "реформа" не се проектира възстановяването им? Нима не е ясно, че възпитателната дейност на обществото е задължение на държавата, а не на частните импресарии, които се интересуват само и единствено от реализацията на по-голяма печалба, независимо от използваните средства!
- Докога ще липсват Български държавни стандарти, отнасящи се за културната дейност, за да се знае "Кой кой е" и какво трябва или не трябва да получава за създавания от него художествен продукт или ерзац-продукт?
- Адмирирам инициативата на екипа да "раздели театрите и оркестрите в 5 категории". Но отново показателите за това класифициране са анонимни и не може да се регламентира само от чиновници. Пак налице е неспазване на ЗЗРК, който регламентира понятието "национален културен институт" като зависещ от художествените постижения, докато в проекта за реформа, като национални се "заковават" само софийски състави! Това не е ли проява на дискриминация спрямо несофийските артистични колективи и към тези, финансирани от общините, които по този начин губят правото и възможността да бъдат национални?
- От друга страна, ще се спази ли изискването на закона националните институти да се финансират директно от държавния бюджет, а не от бюджета на Министерството на културата?
От изложеното се разбира, че правенето на реформа в сферата на културата е много трудна работа, защото в нея не се търси унификация, а уникалност. Затова по-правилно беше изработването на проекта за реформа да се обяви като обществена поръчка, за да се състезават проекти, предложени не от чиновници, а от хора, отдали живота си на културната мисия. След като живеем в демократично общество, защо си служим с тоталитарни подходи?
Убеден съм, че в момента България не е готова да осъществи задоволителна реформа в сферата на културата и е по-уместно да не се правят прибързани съмнителни експерименти с неща, за които е необходимо повече време за осъзнаване и създаване на законова подготовка на промяната. Тъй като всяка допусната грешка ще бъде с фатален завършек, което не бива да се допуска!