Акцент
Минаха години...
Преди тридесет лета телевизията не беше национална, беше само Българска
/ брой: 144
Минаха години, без да те забравя аз... Минаха години. Тридесет.
Преди тридесет години бях главен редактор на "Детски и младежки предавания". Преди тридесет години Асен Агов ме помоли да напусна работното си място на "Сан Стефано" 29.
За мен бил "ходатайствал", по думите му, Стоян Михайлов, член на Секретариата на ЦК на БКП, а за него - членът на Политбюро Димитър Стоянов. И той остана. Остана да каже пръв от екрана "Добър вечер, дами и господа". И да уволнява номенклатурните кадри... Изгони легендарните говорителки Анахид Цонева и Маргарита Тролева буквално на стълбите с една реплика: "Повече няма да работите тук". Той беше "борец" за нови правила - да има мандатност във властта, а после, след постоянно присъствие в българския парламент, се пенсионира в Народното събрание, където съединението правеше силата и стажа на някои. Там сега за шести път се закле личният лекар на Бойко Борисов, наричан още Лъчо Мозъка, когото сега го разследват и за пране на пари. Но в парламента има и други рекордьори след тридесет години демокрация и преход - по осем и девет мандата са все несменяеми законотворци...
След тридесет години преход у нас перачите на пари не намаляват, както не намаляват и българските берачи по чуждите градини в света. А връзката между дневния ред на политиците и дневния ред на избирателите се губи мандатно...
След тридесет години надеждата умира последна. Все се надяваме да стане чудо. И питаме упорито "Има ли такъв народ?", щом няма такава държава? И се прокрадва съмнението дали е прав Петко Рачов Славейков за мършата...
Преди тридесет години работех в Българската национална телевизия. Тогава тя не беше "национална", беше само Българска телевизия. И сред телевизионерите бяха Иван Славков, Георги Стоянов, Стефан Тихчев, Александър Йосифов, Марко Семов, Кеворк Кеворкян, Димитри Иванов, Бригита Чолакова, Таня Димитрова, Кирил Василев, Лальо Димитров, Любомир Павлов, Николай Конакчиев, Любомир Коларов, Явор Цаков, Васил Марков, Красимир Друмев, Георги Стойчев, Александър Бешков, Христо Цачев и т.н.
Телевизия правеха Хачо Бояджиев, Младен Младенов, Нено Цонзоров, Димитър Шарков, Нушка Григорова, Стефан Мушатов, Теофана Преславска, Милен Гетов, Алберт Анжел, Иванка Антонова, Магда Каменова... Преди тридесет години в телевизията работеха Кирил Писарски, Гълъбина Остоич, Диляна Грозданова, Иван Константинов, Найден Андреев, Анахид Цонева, Александър Авджиев, Димитър Цонев, Никола Филипов, Петя Йорданова, Румен Николов...
Преди тридесет години на един програмен съвет похвалих изявите и ораторските способности на студентския протестиращ тогава Емил Кошлуков и си позволих да предложа такова момче да влезе в телевизионните екипи, в редакциите и студията, а Иван Гарелов в негов стил възрази: "Той иска да управлява държавата, а ти ще му предлагаш телевизия!?" И мистър "Панорама" се оказа прав и далновиден.
Преди тридесет години писателят и публицистът Марко Семов разговаря с американски турист за демокрацията и на въпроса как става английската трева получил отговора: "Садиш, поливаш и косиш, и пак косиш и поливаш... Поне стотина години."
Сега след тридесет години отново се убеждаваме, че толкова години явно не са достатъчни нито за английската трева, нито за българската демокрация... И пак надеждата умира последна.
Легендарните Ани Цонева,
Мария Тролева
и Никола Филипов