На фокус
Между "Аллах акбар" и "Ich bin Deutche!"
Мюнхенското клане и фашистът Андерш Брейвик
/ брой: 168
Немската полиция открива определени връзки между петъчната стрелба в търговския център "Олимпия" в Мюнхен, при която 18-годишният Али Давид Сонболи, "немски иранец", застреля девет души (после се самоуби) и касапницата в Осло, случила се на същата дата, пет години по-рано - на 22 юли 2011 година. След атентата в Мюнхен бе съобщено, че Сонболи е заплашвал съучениците си, че "ще избие всички" (изглежда, всички го обиждали). Аналогията не е безспорна, освен баналното разсъждение, че и в двата случая става дума за "масов убиец", който стреля безпричинно по мирни хора, съвпадение на датата и фактът, че убийците са ползвали стрелково оръжие марка "Глог".
На 22 юли 2011 в Норвегия имаше две терористичните атаки. Те не бяха дело на ислямисти, а на норвежки радикален антиислямист. Касапницата в мюнхенския мол се случи на петата годишнина от норвежкото клане, започнало в столицата Осло и избуяло на близкия остров Ютьойа. Множество анализатори се фокусираха именно върху датата на терористичния акт.
Да припомним: на 22 юли 2011 г. в Осло млад мъж на име Андерш Беринг Брейвик, в центъра на Осло е произвел взрив, в резултат на който загиват осем човека и отделно прострелва още няколко души около Стортинга (парламента). Два часа по-късно пристига на близкия остров Ютьоя, където открива безразборна стрелба в летния младежки лагер на Норвежката работническа партия. Там убива още 76 младежи. Общо на съвестта на Брейвик тежат 93-ма убити и 96 ранени.
Има ли нещо общо между Али Давид Сонболи и Андерш Брейвик? Мисля, че Али Сонболи е просто млад неудачник, очевидно със сериозни психически проблеми, трудно вписващ се в средата. Европейски медийни фройдисти се концентрираха върху факти като този, че до късно детство е спял в едно легло с майка си... Четял е книги и статии за серийни убийци. Брейвик е концептуален неофашист, изложил вижданията си във "фундаментално съчинение". Но връзка от типа "вдъхновяван", е възможна и логична. Двойствената етнорелигиозна идентичност на Сонболи се изявява в стремежа му да бъде признат за чист германец. Съучениците му изглежда не са разпознавали в него "арийското". Последните новини допускат, че "единакът" все пак не е действал сам. Из "Олимпия", извикал "Ich bin Deutche" - аз съм германец...
Али Сонболи едва ли ще предизвика по-траен интерес, виж за Брейвик, през изминалите пет години, нашите медии се постараха, публиката да няма избистрена представа. Така че да се върнем на въпроса, защо Андерш Брейвик изби младите норвежки лейбъристи, събрали се на традиционен летен палатков лагер-школа?
Брейвик - името на омразата
Брейвик е "романтичен", уютно му е в света на "фентъзито"; мечтае за свят на благородни руси рицари и прилежащите им белоснежни принцеси. Мрази всички мюсюлмани, но не само тях. Той обяви, че е тръгнал на "кръстоносен поход" срещу исляма и срещу "демократите комунисти". Съставил си е списък на "изменниците на Родината - категория А". "Категоризацията" е лично негова. Според Андерш Брейвик повече от 90% европейски депутати както в самия Европарламент, така и в страните членки и повече от 95% от еврожурналистите са привърженици на мултикултурализма и по този начин подкрепят бъдещата ислямизация на Европа. Отива на летния младежки лагер на Норвежката работническа партия с ясен план - да избие колкото се може повече млади леви активисти. След 1989 г., това е най-масовото избиване на хора на левицата в Европа.
След Втората световна война Джордж Оруел пише мрачната книга "1984 година". Брейвик символично адресира своя сатанински трактат в бъдещето -"2083 година", точно 99 години по късно. В интернет, след масовото убийство, можеше да се намери този "капитален труд" на Андерш Беринг Брейвик - 1500-страничната книга "2083 - Европейска декларация за независимост". Четох я избирателно - подвиг би било да се изчете цялата. Брейвик призовава десните от цял свят да се обединят за борба срещу мултикултурализма, политическата коректност, Европейския съюз, сексуалната революция, радикалния ислям и научните дейци с леви убеждения. Брейвик е фашист, ако под фашизъм, разбираме войнстващ, истеричен шовинизъм.
Според Брейвик вината за гибелта на Европа е на политическата класа. В неговата представа светът е арена на безскрупулна борба за оцеляване, на един етнос срещу друг етнос, на една раса срещу друга раса... Според него социалдемокрацията е "наследник на комунистите", т.е. тя е "вътрешният враг", който защитава антинационална идеология, приемайки в Норвегия и въобще в Европа имигрантите. Омразата си той съсредоточава върху радикалния ислям и върху обществениците и научните дейци с леви убеждения. Между другото член е на стрелкови клуб и отлично владее леките оръжия. На Ютьойа, Брейвик е отстрелвал младите леви активисти, като опитен ловец - пъдпъдъци...
Брейвик предсказва кървава междуетническа вражда из европейските градове. В своя опус пише: "Париж, Марсилия, Брюксел всеки момент ще експлодират." Е, засега не се е случило в Марсилия, но близката Ница вече избухна... Той се разграничава от европейските десноконсервативни политици, като обвинява редица от тях, че са "предали традиционните ценности". Обвинява например Никола Саркози, Ангела Меркел, Жозе Мануел Барозу, принц Чарлз и левия Гордън Браун и т.н., за наплива на мигранти мюсюлмани към Европа. Най-голяма вина за мюсюлманската инвазия в Европа Брейвик обаче възлага върху т. нар. от него "закоравели комунисти". В случая това означава "левия европейски политически елит". Според Брейвик левите, със своите представи за толерантност и "мултикултурализъм",
са докарали всички беди на Европа
Мултикултурализма Брейвик нарича "културен марксизъм" и го осъжда в защитната си реч в съда. Блазни го мисълта, че именно той дава на норвежкото общество "сигнал" и че иска "да спаси Европа от мюсюлманската колонизация". Брейвик е нещо като антиислямски фанатик.
В защитната си реч в съда Брейвик освен друго споменава "у нас, в Европа, всичко е наопаки. Ние лишихме нашите граждани от работа, защото пренесохме работните места в Азия. Нашите марксисти и леви съсредоточиха цялата политика върху подпомагането на социално слабите граждани..."
Антиислямската и антисоциална реторика на Брейвик декретира радикална борба с миграцията и излъчва силна симпатия например, към политическия модел на Държавата Израел (бори се с арабите). Но истински кумири за Брейвик в книгата са украинските националисти - това е писано няколко години преди Киевския майдан. Изследователи откриха в книгата цели фрагменти, заимствани от книгите на американския терорист единак Тед Качински, по-известен като Унабомбер.
Не само във виртуалното пространство, но и в традиционните медии все по-често се срещат критики срещу "мултикултурно общество". Те предизвикват противоречиви реакции - в една част от случаите, срещат одобрение от патриотични и националистически среди, в други - сурово порицание. Мисля, че "мултикултурализмът" се провали в Европа, в онази своя радикална и пределно опростителска версия, която предполага, че хората в една държава могат да живеят без национално обединителна платформа - т.е., без общ език, без общо разбиране за идентичността им и за националната им история, за законодателството, на което всички граждани следва да се подчиняват и т.н. Всъщност, това е философията на разпадане на обществото - на "затворени мини- и микро общности".
Последиците от едно такова антинационално разбиране вече са пред очите на европейците - расте броят на хората, дошли в Европа, живеещи в Европа, които обаче се въздържат да се интегрират в европейските общества, дори ги презират, а част от тях са готови и да воюват срещу същите тези общества.
Проблемът "набъбва"
В днешна Норвегия, около една четвърт от новородените деца са с имигрантски произход. Въпреки колосалните средства, отделяни за "интеграция", етнорелигиозната обособеност изглежда се задълбочава. Паралелно расте броят на хората, които мислят, че миграцията разрушава европейската идентичност и обществен порядък. В хода на политическите дебати на много европейски граждани бе внушено, че политиката на някои либерални и леви правителства, насочена към поощряване на имиграцията, икономически обосновавана, е по същността си враждебна спрямо самите национални граждани. И съответните леви партии, закономерно, излязоха от властта. Случи се и защото неудовлетвореността от съвременния световен ред в европейските общества не получи коректни политически форми на изява.
Защо се учиш да стреляш, ако няма да убиваш?
Брейвик владее до съвършенство различни видове леко стрелково оръжие, в това число и автоматично. На политическото си "сафари" на острова убива безпогрешно. Именно след касапницата на остров Ютйоя, някои експерти по "тероризъм" започват да си дават сметка, че са подценили рисковете от "индивидуалните терористи"(т.нар. самотни вълци).
Норвежката Работническа партия (НРП), е една от най-старите социалистически партии в Европа. Създадена е през 1887 година - четири години преди Бузлуджанския конгрес. Лейбъристите управляват страната си от 1935 до 1965 година, без прекъсване. После се редуват във властта с десницата. Масовото убийство се случи, когато министър-председател на Норвегия от Работническата партия, за трети път, бе Йенс Столтенберг, сам той виден ляв младежки ръководител, от предходния период.
Лятната младежка школа на Ютьойа не е
някаква церемониална проява
Младежките доклади, например на самия Столтенберг, се помнят и до днес. На 15-20 години изнасяш реферат на лагера в Ютьойя, на 35, вече в Стортинга, получаваш възможност в реалното управление да докажеш правотата на идеите си. НРП не е особено лява. Тя бе управляваща десетилетия наред, направи чудесни неща в социалната политика, особено след откриването на петролните залежи в Северно море. Днес Норвегия е едно от райските потребителски кътчета на Европа. Работническата партия през последните години като цяло провежда предимно неолиберални политики. НРП изгуби следващите избори, след Ютьойа. Съставено бе десноцентристко правителство, а малко по-късно Столтенберг стана генерален секретар на НАТО.
Сега в Норвегия финансовият, петролният и промишленият елит управляват страната без лейбъристите. Брейвик излежава 21-годишната си присъда - норвежкия закон не позволява по-продължително лишаване от свобода. Настанен е в тристайна килия - спалня, кабинет и заличка за спорт. Чете, пише, спортува. Останаха му да лежи още 16 години...