Кючуков и концесионерите
/ брой: 167
Кючуков е жив само благодарение на крайморските концесионери!
Пристигна Кючуков в Созопол, градът на спасението, и там го посрещна концесионер с гащи до коленете, поразително космати крака и кочан билети. Бил взел града на концесия и сега, за да влезнеш в него с кола, трябва да му платиш... Плати Кючуков, вдигна оня бариерата, влезе Кючуков в града, спря на площада, изскочи от колата си и се втурна към морето. Да му се порадва, щото, как да ви кажа, бе обича го! Обаче пак бариера, а до бариерата - концесионер! Иска пари...
- Аз само да се полюбувам на синьото на хоризонта! Откакто се помня, като пристигна, първата ми работа е да изтичам тук, за да му се полюбувам!
- Откъде ще се любуваш?
- Има ли значение?
- Има, разбира се! Взел съм хоризонта на концесия. Различните любувания имат различни цени! Ако се любуваш оттука, таксата е три лева, ако се любуваш ей оттам, вече трябва да дадеш петарка, а ако решиш да се любуваш откъм скалите и вълните да се разбиват в краката ти, ще се бръкнеш за десет или петнадесет лева!
- Защо десет или петнадесет?
- Ако вълните се разбиват с шепот, тарифата е една, а ако се разбиват с грохот - тарифата е друга! Като към таксата се добавя и коефициент "Лунна пътека"! Не може да се любувате на лунната пътека и бризът да роши косите ви, а това да не е отразено в цената!
- Добре де, пишеше по вестниците, че са заделени и места, за които не се плаща!
- Ето там е безплатното! Любувай се колкото ти душа иска!
Отиде Кючуков да се любува на отреденото му от закона безплатно място за любуване. Намираше се зад тоалетните, от едната страна проснати гащи, от другата - кофи за боклук. И в краката му ни шепот, ни грохот на вълни - премята водата захвърлени празни бутилки, динени кори, стар галош и използван презерватив...
И като емнаха концесионерите Кючуков, за пет дни прибраха парите, които, според сметките му, трябваше да стигнат за двайсет! Лежане на плажа - такса! Къпане в морето - такса! Некъпане - такса! Разходка по крайбрежната алея - такса! Паркиране - такса! Такси, такси, такси...
Разгледа на шестия ден Кючуков празния си портфейл, открадна въжето за простиране на хазайката си и пое към морето да се дави. Избра голям камък и попита един местен колко ще му струва да го ползва за тежест.
- Безплатно е! Искахме и камъните да ги дадем на концесия, но правителството не разреши - били общонародна собственост!
Рипна Кючуков от радост - ето, все пак има на морето и неща, за които не се плаща! Върза той камъка на врата си и тъкмо да скочи - хоп - подава се от водата водолаз, вади кочан и вика:
- Осемдесет и три лева самоубийствена такса! Взел съм всички давения по Южното Черноморие на концесия!
Погледна Кючуков в портфейла си - само петнайсет лева му бяха оставили концесионерите!
Спасиха го и това си е!