Купуването и продаването на гласове е... наказание

В неделя отиваме на поредните български избори, които ще се проведат в условията на неолиберален диктат. Той е не само политически, а в много по-голяма степен "идеен". Скритата логика на междупартийния спор през 2015 г. е дали мнозинството от гражданите ще подкрепи едно социално по-отговорно управление на българските общини или ще се остави да бъде манипулирано от радикално-десничарски медии и говорители, които мислят, че живеем "в най-добрия от всички възможни светове" - защото им осигурява твърде необосновано благоденствие. Тази истина се прикрива и чрез предизборното, показно десничарско политическо "разнообразие". Дясно разнообразие вместо обективен анализ на състоянието на общините. Малка комедия - една телевизия във връзка с общинските избори прави "представяне" на областите, сякаш запознава чуждестранни туристи с Отечеството.
Оценката за кампанията е, че бе вяла. Вярно, но то не бе случайно. В хода на кампанията не се изказаха основополагащи неща, свързани с функционирането на органите на местно самоуправление през последните четири години. Не станаха ясни например

параметрите на кражбите от европроекти

Говореше се не особено конкретно кой може да си позволи, в разрез с принципите на демокрацията, да купува гласове. Защото отговорът е: който има парите, или поне който иска да ги придобие по извънзаконов начин. В кампанията, особено в медиите, на този сякаш "маловажен аспект" тенденциозно не се обръщаше внимание. Вярно е, "КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО и т.н." Само че защо някои хора купуват гласове? Дали са водени само и главно от "политически амбиции"? Има ги и тях, но доста по-силно е влиянието на икономическите мераци и проекти. Да се попитаме - на местно равнище в кои общини е най-интензивно "купуването"? Могат да се изброят няколко дузини общини, в които от 20 години се градят местни партийно-политически системи, не на строго политическа основа, а на база локални бизнес групирания. В някои от тях левицата закономерно е почти "пред изчезване", въпреки че нейната оферта е сравнително най-изгодната за мнозинството от избирателите. Такива неща се случват в няколко типа общини. Например в черноморските общини - във връзка с "приватизацията" на брега, плажовете, паркингите, зелените зони и край тях. Същото се случва в редица други "курортни", планински и "минерални" общини.
 
Кой купува?

Големите пари искат да се наложат над местната демокрация. Гласове купува онзи, който има пари да ги купува. 95% от гражданите нямат възможност да "купуват". За някои медии стандартният уличен са "партиите". "Българският модел" за държавен контрол върху финансите на партиите е сред най-строгите в Европа. Ние например сме вероятно единствената страна в Европейския съюз, в която партиите нямат по закон правото да поддържат партийни кафе клубове (може би за да не подяждат ресторантьорите)... С партийните каси нещата общо взето са "ажур". 
За някои медии "разследването" на купуването и продаването на гласове (предимно "ромски") е любим сезонен спорт, когато наближат избори. Но как стои въпросът с "купуването и продаването" на съветнически гласове?

Наша родна "Сицилия"
     
След "Местни избори 2003 г.", т.е. преди 12 години, писах, че в редица български общини протича процес на "сицилианизация"; иначе казано, текат опити за завладяване на местните институции на властта от хора, подобни на онзи сицилиански полуфеодален тузар, заради когото първият Корлеоне още като юноша се вижда принуден да избяга в Америка (където се "разгръща" и дори успя да стане "Кръстник" в мафията). Иначе казано, феноменът не е български в локално-географски смисъл.
През последните 20-ина години стратегическо направление на амбициите на нашата предприемаческа класа бе "да овладее" (да "оголи") общините откъм всичко апетитно, т.е. най-атрактивната част от общинската собственост. Не отричам социално-икономическия смисъл на приватизацията, уважавам частната инициатива. Но по отношение на общинската собственост, която по Конституция и закон трябва да обслужва и подпомага жителите на общините, у нас се стигна до неприемливи "увлечения". В България се приватизира общинска собственост, каквато в редица западноевропейски държави никой не помисля да приватизира. И дори изказването на евентуално намерение нещо да се върне на общината срещу справедливо и партньорско изкупуване се посреща от догматичните неолиберални медии като покушение върху миропорядъка.
Съществуват десетина основни сфери на

икономически злоупотреби, свързани с общините

респективно с общинската собственост. Без да ги подреждам по икономическа значимост, мога да спомена спекулациите с общински терени; изсичането на общински гори, свръхексплоатация на общински кариери и минерални извори; арендуване и концесиониране на общински обекти без рационална социално-икономическа обосновка. И особено общинските обществени поръчки. В предизборните медийни дебати трябваше да става дума за такива неща. Това не се случи и справедлива е оценката, че те са били в съдържателен смисъл вяли.
Въпросът е някак да се овладее на общинско равнище лакомията - не гастрономическата, а финансовата. Ще подхвърля нещо "люто" - не се ли реши проблемът за отговорната, добросъвестна експлоатация например на местните язовири, от небето пак ще "валят шаранчета" - да си спомним трагичните събития от последните години. На небето шарани, разбира се, няма - има ги тук, по нашите земи, където след като толкова хора се издавиха при наводненията, не стана ясно как следва да се овладее, ако щете - как да се цивилизова лакомията на някои арендатори на язовири.  

Защо ромите?

В България преди избори електронните медии най-обичат да се борят с "купуването на ромски гласове". Задачата е благородна. Да е ясно: стотици милиони се вляха в "ромската интеграция". По замисъл тя трябваше да доведе до нормална, европейски социално-политическа интеграция на ромите в общонационалния български живот. Това не се случва. Същевременно свръхфокусирането на обществеността върху "ромския въпрос" вече предизвиква разбираема масова резервираност. Избирателите се питат - след като обществото ни плаща толкова висока цена за ромската неинтегрираност как трябва да се промени подходът към неинтегрираните. Ясно е, че без промяна цената на тази неинтегрираност ще расте неимоверно. Купуването/продаването на гласове сред ромите обаче не е строго етнически феномен. То наистина е продукт и на самозатварянето на една значителна част от ромите в етно-патриархализирани общности, в които действат собствени, вътрешногрупови морално-правни ценности и норми. В това състояние са около една трета от всички български граждани от ромски произход, хайде да кажем, че достигат до 40%  - не повече, но електронните медии най обичат да се занимават именно с тях. Купуването и продаването на гласове в днешна България доказва принадлежността ни не към "европейския модел", а към латиноамериканския социален модел от последните десетилетия на миналия век - драстично социално неравенство, бягство на държавата от образователните и социалните и функции,

масов битов социален клиентелизъм
 
И да не пропусна - "дълбочинна" криминализация. Тя също е част от модела, който се е наложил в режимите на т.нар. "горили" - авторитарни униформени превратаджии. С предизборни подаяния се купува съгласието на "низините" върхушките да управляват както намерят за добре. Да вземат многомилиардни заеми, да снижават жизненото равнище и - да не пропуснем, периодично да поизбиват леви активисти. В един момент в Латинска Америка казаха "стига", но това вече е друг разказ. Думата ми е, че престъпността в българските ромски гета не е само "етнически феномен", а социално-икономически и криминологически. Тя се надстроява над базисните за последния четвърт век процеси на масова социална деградация в нашето общество. Очевидно сгрешен е "моделът", който в условията на всеобхватен интернет води до масово снижаване на образователното равнище на подрастващите и при който в една доскорошна индустриална държава за инвеститорите става проблем да намерят квалифицирани работници - старите поизмряха, а от младите едни не се донаучиха, други емигрираха. Този е механизмът за масова социална дезинтеграция, задълбочаване на бедността и функционалната неграмотност.  

Криминалният преход
 
Обикалят ТВ репортерки градче на ромски джебчийки, зяпат с лека завист хубавите вили, като рискуват да отнесат някой шамар за прекалено любопитство. Откъде са парите? Най-лекият отговор - от портмонетата, но и не само от там. Знам от американските филми, че е така - криминализирани общности и структури си плащат на полицията да не ги безпокои и освен това, ако може, да уведомява предварително за евентуални "акции". Е, и у нас май започна да става нещо такова. Няма такъв феномен като "ромска престъпност", но сред ромите, както и сред всяка друга етническа или верска общност, има някакви форми на криминално поведение, и точно те следва да бъдат идентифицирани, разследвани и наказани. Въпрос на настоящите избори е фактическото пренебрежение към масовата, "битова" престъпност. Криминалните репортери не могат да подменят полицията и следователите. Ако правят едно и също нещо, едните са излишни... Но бих ръкопляскал на онзи телевизионен екип, който със същата стръв, с която се хвърля към поредния "брокер на ромски гласове", се захване да разследва битовите кражби - село по село.
Виждам, че някои хора имат проблеми с разбирането на

лявото послание "Да сменим модела!"

Строго преценено, наложеният на България неолиберален модел не се е "провалил" от гледна точка на интересите и представите на едната шеста, едната осма или едната дванадесета част от обществото. Тях той ги устройва. Въпросът е в останалите пет шести или единадесет дванадаесети - те да осъзнаят, че моделът, който наричаме "неолиберален", обективно е насочен срещу тях и ги лишава от житейски перспективи. Мисля си дори, че ако утре Висшият съдебен съвет се раздели на квота за "ангели" и квота за "архангели", пак нищо няма да се оправи, ако не се разбере, че днешното българско правосъдие също е част от модела, който следва да бъде отречен. Моделът всъщност не е само социално-икономически - той е в не по-малка степен и политически, и криминален. Той продуцира днешната асоциалност и криминалност на управленията - на национално и на общинско равнище. Животът наказва обикновения българин за нерешителността му да отрече очевидно погрешни политически и социално-икономически модели.
Затова казвам - да сменим неолибералния модел за доброто на седемте осми от нацията.