Кръвожадната интелигенция
/ брой: 218
България има проблем със своята интелигенция. Трябва да се научим да бъдем честни за него. Ролята на интелегенцията е да бъде критичен наблюдател на процесите, визионер за бъдещето и творческа лаборатория за идеи и духовен опозиционер на духовната мизерия.
Вместо това повечето представители на интелигенцията у нас радостно преоткриват титанични количества любов към властта и управляващите, а това ражда голяма част от безпътицата на българския преход.
Медиите се постараха да ни промотират цяло едно младо поколение от безгрижни и брадясали интелектуалци, които трябваше да заменят останките от миналото и да намерят път към постмодерната епоха на родния дух. И ето че днес вече можем да видим първите плодове на новите интелигенти.
"Има нужда от едно голямо клане в България, поне 2-3 хиляди души трябва да бъдат изклани. Ако това се случи, България ще тръгне напред", изпадна в бяс преди няколко дни музикантът Димо от групата P.I.F. Новият интелигент се оказа податлив на стари пиночетовски страсти. Единственото, което постмодерният интелектуалец не сподели, е дали лично той ще участва в клането, или ще предостави тази работа на други хора. Новооткритият палач обаче реши, че това не е достатъчно, за да покаже колко радикално е скъсал с догмите на хуманистичното минало, които очевидно са ненужна пречка пред крилатата мисъл на модерния интелигент с лакирани нокти.
Димо реши да ни покаже, че полетът на новия дух е безграничен. "Аз съм фен на Бойко Борисов, защото ми напомня на Стамболов и много ме е страх да не го убият!", сподели емоционалната си душевност музикантът. После като продукт на времето си се нахвърли срещу "масовата консумация на чалга" и драматично призова "отговорните институции да се погрижат за духовното израстване на нацията".
Как постмодерната фигура успява да разграничи Борисов от чалгата, това ще остане една от неизяснените мистерии на новото време. Културата на "мъни, мъни, мъни, животът е пари" роди като естествено следствие "няма пари в бюджета, тройната коалиция ги открадна".
Друго обаче е по-важно. Димо, а и "димовци", са типичен представител на някакво мутирало разбиране за живота, нека да го наречем травматично. От една страна, музикантът е фен на Бойко Борисов, а, от друга, развихрено иска държавата да събужда нацията.
Комбинацията - генерал (всъщност - фюрер) и държавно събуждане на духа се е случвала в човешката история. В Германия през 1933 година например. Димо вероятно няма как да го знае. Заслепените от любов очи към премиера едва ли могат да виждат толкова назад в историята. Интелигентът иска кръв. Клане и зрелища.
Само че животът не е песен. Политиката не е спектакъл, човешкият живот не е постмодерна метафора, с която да си играеш наум. В друга държава за такава реплика се ходи на съд и се лежи в затвора. А ако имаш късмет - в затвора попадаш на хора и те правят от теб истински човек. Това е в кръга на шегата.
Сериозно обаче трябва да споделим нещо на димовци. В човешката история често е имало кланета, уви! Всяко клане обаче рано или късно е стигало да авторите си. Такава е логиката. Такава е историята.
Всяка любов е трагична. Премиерите и музикантите би трябвало да го знаят най-добре.