Кой може да се нарече диктатор?

Повод за настоящата тема е проведен наскоро разговор с една приятелка - умна жена, начална учителка. Тя ме попита за живота в Китай. Обясних й, че всичко е подредено, има дисциплина, спокойствие, сигурност и нулева престъпност... Коментарът й ме смути: "Колкото и да е хубаво - все пак е диктатура!"
Това ме накара да се замисля. До каква степен съвременните хора съзнават какво говорят? Наистина ли мислят това, което казват или повтарят като папагали чутото по радиото и телевизията? Запознати ли са наистина с термините, които използват или подобно на германската външна министърка Аналена Бербок и обявеният за "негоден за президентския пост" в САЩ Джо Байдън, са готови неподготвени да обявят китайския държавен глава Си Дзинпин за диктатор? Първата поне имаше доблестта да допълни, макар и през зъби, "защото не разбира демокрацията като нас".
И така. Нека проследим от самото начало как възниква понятието и как се променя употребата му през вековете.
Диктатор (от лат. ез.: dictator, от dicto – диктувам, нареждам) била извънредна длъжност, изпълнявана от магистрат в периода на Републиката (V век — втората половина на I век пр.н.е.) в Древния Рим.
Той бил назначаван от консулите по решение на Сената за период не по-голям от 6 месеца и единствено извънредни случаи (вътрешни безредици, военна опасност и др.), когато се смятало за необходимо властта да бъде придадена в ръцете на едно лице. След преодоляване на кризисната ситуация диктаторът е трябвало да се оттегли.
Присъдата на диктатора до IV век пр.н.е. не подлежала на апелативно разглеждане от народното събрание. Бил е над закона и след изтичане на мандата му, т.е. не е могъл да бъде съден за извършени през времето на управлението си деяния.

До втората половина на XIX в. терминът се използвал като нещо положително, като постепенно придобива отрицателното си значение, с което се използва днес. Вече е синоним на "тиранин", някой, който не зачита права и свободи, политическите му опоненти са преследвани и жестоко наказвани. Набляга се на култа към личността и налагат еднопартийна система на управление.
Самите диктатори настояват да бъдат наричани с помпозни прозвища и титли. Най-шокиращият случай е с Иди Амин Дада - британски лейтенант, управлявал Уганда малко преди да стане независима през 1962 г. Той настоявал да се обръщат към него с "Ваше Превъзходителство, г-н Президент за цял живот" и др.

Съвременните "диктатори"

Или как Западът нарича така всеки, който не следва зададените от него политики

Обективно погледнато, дори и в най-демократичните държави има пропаганда, осмива се опозицията, някои хора са по-равни от другите. Дори и управляващите да не носят военна униформа, а костюм и вратовръзка, това не означава, че стилът им на управление не е авторитарен.

Противоречивият премиер Хун Сен

Да вземем предвид бившият министър-председател на Камбоджа Хун Сен. Той непрекъснато говори за демокрация, изтъква заслугата си за края на гражданската война в родината си, с радост присъства на всяко откриване на негов паметник или музей в негова чест, но не допуска опозиционни партии да се явят на изборите, особено в случаите, когато има вероятност да получат висок резултат. Това се случи и на последния вот през юли м.г. В последния момент се оказа, че формацията "Светлина на свещ" "не е с изрядни документи" и не бе вписана в листите. Повече от половин година по-късно, когато противниците му все пак искат да покажат, че съществуват и не бива да бъдат подценявани, той изкарва арсенала си от младежи и верни на партията му да обясняват по телевизията как само Камбоджанската народна партия е най-добрата за страната. Впрочем в момента там няма нито една опозиционна медия, всички са подвластни на държавния апарат и от сутрин до вечер хвалят решенията на управляващата партия.
В този случай САЩ не се намесват, Западът констатира, че изборите не са особено честни, но... фактът, че Пном Пен е срещу Русия им помага да си затворят очите.
Но до каква степен може да се каже, че сънародниците му живеят добре?
Според доклад на МВФ Камбоджа губи от 300 до 500 млн.щ.д. годишно от вливащите се капитали в страната поради високата корупция високите нива не само на правителството, а също и на полицията и военните. Страната също така е обвинена в незаконна търговия, пране на пари, разпространение на хероин в т.нар. „Златен триъгълник“. Над половината от населението няма достъп до образование или здравеопазване, голяма част от жените нямат права.  
Хората, които живеят добре и имат възможност да постигнат нещо в живота са тези, които са станали членове на Камбоджанската народна партия. Всеки, осмелил се да критикува правителството или някой политик - бива изпратен в затвора.

"Най-готиният диктатор" - Наиб Букеле

Преизбраният президент на Салвадор е най-пресният пример. Той все по-често е споменаван и то с лошо, от международните организации за защита на човешките права.
Отношенията му със Съединените щати не са лесни от самото му идване на власт през 2019 г. Когато две години по-късно Върховният съд на Салвадор, чийто състав бе подменен от контролирания от Букеле парламент, постанови, че след конституционни промени президентът има право да се кандидатира за нов мандат, САЩ реагираха остро. Американското посолство в страната дори разкритикува решението като противоконституционно и удар по двустранните отношения.
Представители на правителството на САЩ изразиха безпокойство от "признаците на авторитаризъм". А единственото, което лидерът прави през първия си мандат е - да "прочиства" централноамериканската държава от насилието.
В резултат - 403 главатари на улични банди ("Мара Салватруча" (MS-13) и "Барио 18") са арестувани и остават в затвора до 2025 г. Според прокуратурата тези лидери на MS-13 са "свързани" с 37 402 престъпления, извършени между 2012 г. и 2022 г., включително "29 416 тежки убийства".
Те трябва да отговарят и за 907 случая на принудителни изчезвания, изнудване, трафик на оръжие, трафик на хора и бунт. Около 7 000 несправедливо арестувани лица са били освободени. 76 000 са заподозрени в участие и/или принадлежност в уличните банди.
Салвадор вече не е на първо място в света по най-много убийства на глава от населението (средно по 20 на ден при 6,3 милиона жители по време на пика на насилието), но пък броят им спадна до най-ниското си равнище от три десетилетия на цената на това страната вече да е глобален лидер по затворници на глава от населението (над 75 000 души, или над 1% от пълнолетните жители).
Извънредното положение в страната продължава. За две години то даде такива резултати, каквито някои управляващи с няколко мандата не могат да постигнат. Но днес Салвадор е вече една от най-безопасните държави в региона.
Няма забрана на опозицията, на изборите са допуснати всички кандидати, които имат желание да се явят, Букеле не ходи облечен с военна униформа, а като обикновен човек от народа, не разпространява пропаганда, а показва видими резултати. Въпреки това Западът бърза да го определи като "диктатор", защото нарушава човешките права на... престъпниците. Но той не се притеснява. А само казва: "Ако съм диктатор - то аз съм най-готиният диктатор!"
Единственото нещо, което засега би спряло Вашингтон да наложи санкции на Салвадор заради нехуманното си отношение, е страхът, че Сан Салвадор и Пекин задълбочават все повече сътрудничеството си.
"(Букеле) използва контактите си с (Пекин) като карта в преговорите (със САЩ). Той заплашва или оспорва американската външна политика, като се ангажира с Китай", коментира Ана Мария Мендес от неправителствената организация "Вашингтонски офис за Латинска Америка".

Никарагуа - "тропическата Северна Корея"

Така определя родината си 47-годишният Феликс Марадиага, хвърлен в затвора по време на предизборната си кампания за президент преди година. Въпреки че вече е на свобода и живее в изгнание в САЩ, не спира да критикува законно избраният държавен глава Даниел Ортега. И твърди, че не само той, но и още 221 представители на опозицията били задържани. Всички се "преродили" щом стъпили на американска земя. И предупреждава, че Никарагуа е "тръгнала в грешна посока", съюзявайки се с Русия, Китай и Иран.
В нито един момент Марадиага не посочва точно по какъв начин сънародниците му живеят зле. Единственото, което прави е да повтаря опорните точки на Запада (нещо, което и ние в България вече сме свикнали да слушаме), но освен, че той би предприел напълно друг геополитически завой, ако дойде на власт - нищо друго не казва.


Николас Мадуро - трън в очите на Запада

Преди няколко години редица западни държави, под диктата на Съединените щати, отказаха да признаят законно преизбраният венецуелски президент. Налагаха се санкции, не го каниха по различни международни събития и срещи на върха, но той по никакъв начин не показа, че това ще го накара да склони глава и да се признае за победен.
Макар самите венецуелци да твърдят, че по време на управлението на предшественика му, покойният Уго Чавес, да са живели по-добре, осъзнават, че в следствие от толкова рестрикции, наложени отвън, няма как да се радват на охолен живот.
Погледнато реално - в страната има опозиция, тя бива допускана до избори. Грешката, за която Мадуро може да бъде укорен е, че почти година преди поредните президентски избори, той отдели прекалено много внимание на проамериканските си конкуренти и започна с арестите. Може и да разполага с необходимите доказателства, но предвид негативното отношение на голяма част от света към него - трябваше да го направи по по-деликатен начин.
Още повече, че човек, който е уверен в победата си, защото е спазил завета на Чавес - да бъдат осигурени безплатни здравеопазване и образование на населението и всички да имат равен достъп до работни места. Това е нещо, което няма как да бъде отречено. Но има как да бъде прекратено, ако опозицията дойде на власт, защото според нея - на бедните не им е необходима да могат да четат и пишат.
Настоящият президент има още една голяма заслуга за това да бъде харесван и обичан - той винаги поставя страната си на първо място и не е склонен да я предаде или продаде. Патриотизмът е едно от най-съществените неща, с които се характеризира управлението му, а това няма как да се хареса на Чичо Сам.
От друга страна, много жени му симпатизират, защото сред управляващите има много жени, а това не е особено характерно за патриархални общества, каквито са латиноамериканските. Но Венецуела е една от малко страни не само в региона, но и в целия свят, където мъжете и жените са равнопоставени.

Как се разпознават?

- Манипулиране на тълпата
Харизматичните диктатори обикновено са изкусни оратори. Така подбират думите си, че печелят много последователи.
- Контрол и цензура върху медиите
Те диктуват новините, които да се разпространяват, забраняват опозицията и различното мнение и ежедневно засипват народа с пропаганда.
- Потъпкване на човешките права, предизвикване на граждански войни и геноцид
Безспорно един от най-големите касапи на миналия век е кхмерският тиранин Пол Пот, чийто политики водят до смъртта на около 3 милиона камбоджанци (при население 7 милиона) през целия му 4-годишен период на управление. В резултат на геноцида спрямо собствения си народ, често е сравняван с Адолф Хитлер. Последният е виновен за смъртта на 11 милиона евреи.

Твърда ръка, но добронамерена

Да, противно на всички очаквания, съществува и такова понятие. Използва се в случаите, когато управляващият се грижи за народа си и прави всичко възможно да защити правата и интересите му. Въпреки едноличното и еднопартийното управление. Пример за такива управляващи са Йосип Брос Тито в Югославия (1953-1980 г.). Разбира се, от някои организации и комитети веднага ще се надигнат, защото в техните представи диктатурата винаги се свързва с нещо лошо. Те няма да си направят труда да посетят държавите, където според тях хората страдат и копнеят за западната демокрация. По този начин се намесват във вътрешната политика и, опитвайки се да наложат своите "демократични принципи", по-скоро развалят това, което е постигнато с много усилия.

"Добрите" и "лошите" - според двойния аршин

Оказва се, че няколко лидера могат да се държат по сходен начин, да имат еднакви характеристики, но в зависимост от отношенията си със Западия свят, и най-вече - САЩ, да бъдат заклеймявани като диктатори, авторитарни управляващи. Така руският президент Владимир Путин, севернокорейският му колега Ким Чен Ун, венецуелският държавен глава Николас Мадуро - ги слагат под общ знаменател. Те са "лошите".
Същевременно, бившите премиер на Камбоджа и президент на Бразилия Хун Сен и Жаир Болсонаро, са определяни като "силни лидери, използващи строги мерки, с цел да преборят големите трудности, пред които са изправени страните им." И понеже се обръщат към американците за помощ и подкрепа, това ги прави "големи демократи".
Политическото лицемерие, този двоен аршин не остава незабелязан от народите. Но, в крайна сметка силните на деня задават правилата. За нас, обикновените хора, остава да бъдем достатъчно образовани, за да не се поддаваме на пропагандата, която се стреми да ни промие мозъците. Най-важното е да не допускаме някой да ни определя кое е лъжа и кое - истина, кой е демократ и кой - диктатор. А да бъдем достатъчно разумни и образовани, за да можем да направим разликата.