Колеги Виктатори

В Брюксел непрекъснато ме карат да разказвам за българския премиер. И често ме питат дали прилича на унгарския си колега Виктор Орбан, известен като "Виктатор". Сравненията са упражнение, което си заслужава. Ето един опит за портрет "две в едно".
И Борисов, и Орбан са лидери на партии, членки на Европейската народна партия (ЕНП), известна със своята всеядност. Орбан, който е четири години по-млад от Борисов, през март 1988 г., още преди падането на Берлинската стена, създаде Фидес (акронимът означава Съюз на младите демократи). Тогава това беше либерално антикомунистическо младежко движение, първоначално асоциирано към европейските либерали. Орбан беше участник в унгарската "кръгла маса", в този смисъл има повече общо с Желю Желев и с Димитър Луджев, отколкото с когото и да било от днешната българска върхушка. Но през 1994 г. Орбан направи завой и превърна Фидес в консервативна партия, начело на която спечели изборите през 1998 г., ставайки на 35 години най-младият премиер на Унгария.
Ясно е, че през цялото това време Борисов работеше в "частния сектор" и нямаше изразени политически пристрастия, ако не се броят очевидните му симпатии към Тодор Живков. През този период Борисов и Орбан си приличат само по едно - и двамата имат увлечение към футбола. Но за разлика от фронтмена на Младите тигри от Бистрица, Орбан рита топка на голям стадион, не на малки вратички.
Борисов основава своята политическа сила ГЕРБ чак през 2006 г. Но звездният миг на Орбан и на Борисов настъпва по почти едно и също време. Вторият мандат на Орбан като премиер започна след изборите през април 2010 г., когато Фидес спечели супермнозинство, което му позволи да промени радикално важни закони и да приеме нова конституция. Борисов спечели изборите през юни 2009 г. с близо 40% от подадените гласове, но също си изгради супермнозинство, като разби групата на неофициалния си съюзник Атака и тази на странното явление Яне Янев. Съдете сами. След изборите ГЕРБ имаше 116 депутати, Коалиция за България 40, ДПС 38, Атака 21, Синята коалиция 15, Ред, законност и справедливост 10. Сега картината е следната - ГЕРБ 117, Коалиция за България 40, ДПС 35, Атака има все още 10 депутати, но в НС има вече 24 "независими", осигуряващи на Борисов супермнозинството, което изборите не му дадоха.
В този смисъл Орбан е по-легитимен диктатор от българския си колега.
Интересни са отношенията на Орбан и Борисов с националистите и крайно десните в техните страни - Йобик в Унгария и Атака у нас. Йобик, "Движението за по-добра Унгария", е третата политическа сила в страната след социалистите и през изборите през 2010 г. спечели 16.67% от гласовете. Борисов задуши Атака в прегръдката си, както впрочем би смачкал всяка партия, с която би влязъл в коалиция (да му мисли Кунева). Орбан обаче е респектиран от Йобик, които го обвиняват в мекушавост. За да смекчи европейските критики към себе си, унгарският премиер често се оправдава с Йобик - че ако не проявява по-твърда линия по различни въпроси, ще засили позициите на крайно десните.
За разлика от Борисов, който не изповядва ясна идеология, Орбан има за цел връщането на величието на Унгария отпреди договора от Трианон от 1920 г. и завръщането към консервативни ценности от минали времена като отказ от секс преди брака, отглеждането на много деца и упованието в църквата. Всичко това е донякъде странно, ако си спомним за миналото на Фидес като либерално движение. Именно тук Борисов най-силно контрастира с Орбан, защото той пък е ярък вдъхновител на чалга-културата - най-мощният унищожител на моралните задръжки.
И Орбан, и Борисов се стремят да подчинят медиите. Орбан го прави със закони, срещу които ЕС протестира, а Борисов - чрез олигархическия приятелски кръг, който притежава повечето от тях.
В този смисъл Борисов го прави по-успешно.
По същия начин Орбан се стреми да остави след себе си законодателство, което да обслужва неговия политически проект дори и след много години. Борисов чака наболелите проблеми да станат нетърпими, след което концесионира тяхното управление на въпросния олигархически кръг.
За разлика от Борисов, Орбан не си поставя за цел да бъде харесван. Той е обладан от идеята, че има историческа мисия, поради което очаква оценка за него да дойде от историята. За разлика от него, българският премиер се оглежда сутрин, обед и вечер, не в огледало, а в телевизора. Нещо, което дори неговият кумир Живков не е правил.
Едно нещо е сигурно - ако в страната си Орбан е относително добър комуникатор, а Борисов е направо шампион, то в Брюксел и двамата са на дъното на таблицата. И Орбан, и Борисов нямат приятели сред колегите си и се чувстват изолирани. И помежду си нямат добър контакт. И в историята е било така - диктаторите не са се обичали. Най-добре го показа Чарли Чаплин в един велик филм.