Какво се случи в Казахстан?
Кризата изглежда овладяна, но въпросите остават
/ брой: 6
Георги ХРИСТОВ
Сякаш от нищото през последната седмица станахме свидетели на сериозни размирици в една от ключовите държави в постсъветското пространство - Казахстан. Светът още се съвземаше от новогодишните празненства, когато бе изненадан от новините за бунтовете, обхванали първо западната част на страната, а впоследствие пренесли се основно в бившата столица Алмати. Макар столица вече да е Нур Султан (на името на доскорошния президент Нурсултан Назърбаев), Алмати продължава да е основният град в Казахстан, така че военното положение, в което изпадна, се отрази сериозно на цялата държава.
Всичко започна с намерението на сегашното правителство и президента Касъм-Жомарт Токаев да повишат цените на горивата и да въведат пазарен принцип при определянето им за в бъдеще. Това изкара хора на улицата, но първите два дни всичко беше мирно. Насред мирните протести обаче изведнъж се появиха организирани банди, които започнаха да атакуват силите на реда, стигна се до сериозни сблъсъци, при които бяха превзети административни сгради, бе унищожена полицейска и военна техника, а Алмати се превърна във военна зона. Магазините и банките не работеха, интернет бе спрян и не беше съвсем ясно какво се случва на място.
Боевете продължиха няколко дни, като съпротивата бе толкова силна и организирана, че Токаев се принуди да поиска помощ от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), в която влизат Русия, Казахстан, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан. Тя дойде под формата на няколко хиляди военни от останалите членки на организацията (основно руски части) и така лека-полека нещата тръгнаха към нормализация. Към днешна дата ситуацията изглежда вече овладяна - мобилните комуникации са възстановени, търговските обекти лека-полека преминават отново към работен режим, а хората се канят да се върнат към ежедневните си дейности. Все пак извънредното положение ще продължи до 19 януари, за да се гарантира, че всякаква заплаха е елиминирана. Остават обаче някои въпроси.
Откъде се появиха бандите и кой би имал интерес?
Казахстан е държава, която на пръв поглед няма врагове - тя поддържа добри отношения както със съседите си Китай и Русия, така и със западните държави, които са много активни в добива на петрол на нейна територия. Според различни източници западни компании са инвестирали близо 400 милиарда долара в енергийния сектор на страната. Но въпреки спонтанния и народен характер на първоначалните протести, няма никакво съмнение, че те бяха използвани от други сили за техни цели.
Все още нямаме ясна информация кой опита този неуспешен преврат, но ако се вярва на изказванията на Токаев и неговите действия, много е вероятно да става дума за вътрешен заговор. Защото първото, което президентът направи, бе да отстрани ръководителя на Комитета за национална сигурност на Република Казахстан Карим Масимов - един от приближените на Нурсултан Назърбаев. Самият Назърбаев се оттегли формално от властта през 2019 г. в полза на Токаев, но запази сериозно влияние върху страната както в лично качество, така и чрез редица свои хора на ключови постове. Освен това структурата на властта в Казахстан е такава, че там за демокрация на практика не може да се говори - всичко е разделено между няколко семейни клана. Показателно е, че местната комунистическа партия е забранена през 2006 г.
Друг факт, който води към тази хипотеза, е, че мародерските изпълнения в Алмати отначало не получиха никакъв (или почти никакъв) отпор. В този смисъл изказването на Владимир Путин от понеделник, че в Казахстан са се ползвали похвати от украинския Майдан, има своите основания. Още повече, че в началото се появи и информация, че бунтовете се координират от олигарси в изгнание от Киев.
Според статия в руския вестник "Независимая газета" обаче става дума за членове на обкръжението на Назърбаев, които не са били доволни от предаването на властта в ръцете на Токаев и са използвали случая, за да се опитат да я върнат обратно под свой контрол. Изглежда в това има някаква истина, тъй като за някои от тях се знае отдавна, че поддържат връзки с организираната престъпност и "отглеждат" свои паравоенни отряди, които сега са влезли в употреба. Това изглеждат и единствените хора, способни в такъв кратък срок да организират такава силна армия - според изявленията на Токаев става дума за 20 хиляди добре обучени бойци, които той не се поколеба да нарече "терористи".
Прави впечатление също, че въпреки че бяха отстранени хора на Назърбаев, самият той остана извън подозрение. Нещо повече - двамата с Токаев демонстрираха единство, а бившият президент направи специално обръщение, в което призова казахстанците да се обединят около неговия наследник. Токаев получи също така още правомощия и вече може да се смята, че има значителна самостоятелност във властта. Тези размествания могат да се считат за негласно признание от страна на Назърбаев за участието на неговия клан в размириците и че е сключено примирие.
Ролята на Москва и Вашингтон
Различни коментатори се опитаха също да търсят външната намеса, като естествено основни заподозряни бяха САЩ и Русия. Но Русия няма интерес да дестабилизира "задния си двор" в момент, в който има достатъчно грижи покрай агресивното поведение на НАТО по украинския въпрос. Няма съмнение обаче, че Владимир Путин ще извлече полза от случилото се, тъй като то ще заздрави връзките между Казахстан и Русия, а Токаев вече му е задължен.
САЩ обаче имат интерес от такива събития точно заради кризата в Украина и започналите вчера преговори с Русия в Женева. Дали всичко през последната седмица се случи с тяхната благословия - все още нямаме конкретни доказателства.
Но тъй като и от Пекин, и от Москва заговориха за "цветна революция", можем да предполагаме, че поне някаква координация е имало. Както вече споменахме, тя обаче е по-скоро провокация към Москва, тъй като западният бизнес (14 западни държави имат интереси в добива на петрол в Казахстан) работи чудесно с казахстанската "диктатура" и една гражданска война в стил Украйна или Сирия ще навреди и на него. Не се знае обаче дали в Белия дом не биха жертвали печалбите на своите компании в името на поредното дестабилизиране на постсъветското пространство и опити да се отклони вниманието на Русия от Донбас, където изглежда нещата стават все по-сериозни въпреки липсата на каквито и да е доказателства за "руската агресия".
Накрая, все пак трябва да споменем, че причини за недоволство сред казахстанците има. Страната е с едно от най-големите неравенства в света, а английски медии показаха, че казахстанският елит притежава имения в Обединеното кралство за над 530 милиона лири. Интересен факт е, че казахстанските сили за сигурност дълго време са обучавани от британската армия именно за справяне с масови безредици. Последните съвместни учения датират от миналата година. Знае се също, че съветник на Назърбаев дълги години бе бившият британски премиер Тони Блеър. Очевидно Западът няма проблем с диктатурите, когато те работят и в негова полза. Насилието, което се разигра през последната седмица, този път трудно може да бъде приписано само на "кръвожадния Путин".
Вътрешните проблеми бяха признати и от самия Токаев, който обяви, че с терористите няма да има компромиси, но всички искания на гражданите ще бъдат изслушани. Тепърва ще видим дали това ще доведе до някакви реформи. Но тъй като протести се случват не за пръв път, за казахстанското ръководство ще е добре наистина да се вслуша в гласа на своите граждани. Най-малкото за да не се дават повече поводи за "цветна революция" или други вид намеса на външни фактори в държавните дела.