Позиция
Изповед на лошия закон
Не бива правото да се облича в несъвършенство
/ брой: 68
Всички са равни пред мен. Равноотдалечен съм от всички заедно и от всеки един поотделно. Не познавам тълпата, нито който и да е от членовете й. Обществото за мен е пластелин, от който да извая нещо красиво. Глина, способна да сътвори в ръцете ми шедьовър на доброто. Затова не надценявам нито обществото, нито съставните му единици - те са само материал. Няма никаква справедливост в природата, това е човешка измислица. И понеже хората са несъвършени по природа, създали са мен да им помогна. По необходимост, а не по желание.
Аз съм законът.
Най-лошият възможен закон. И все по-лош ставам. Колкото повече интересите в обществото стават антагонистични, колкото богатите се замогват, а бедните обедняват, толкова правилата се изострят и започват да работят съвсем едностранчиво, в частна полза. Това е естествено. Няма обща справедливост, а животът, казват, не е справедлив. За живота съм съгласен, но за закона - не. Не бива правото да се облича в несъвършенство, защото иначе няма смисъл нито от общества, нито от индивиди. А хората ще се лишат от човешки вид.
Е, и това не е толкова лошо. По-лошото е, че дотогава лошият закон ще е повече инструмент, отколкото право. А това е най-тежката форма на човешко и социално самоубийство. И най-болезнената.
Познавам човек, който схващаше това още преди повече от две хилядолетия. Аристотел се казваше, вероятно и сега така му е името. Той твърдеше, при това съвсем трезво и убедено, че "Законът е ред, а добрият закон е добър ред." И понеже не се намери никой да му опонира, стана ясно, че в тази сентенция има много страдание за онези, решили да надскачат, заобикалят и тъпчат закона. Оттогава се творят повече закони, отколкото обществата имат нужда - все с цел многословието да погуби есенцията на разума. Обикновено това успява. Малко закони се целят в добрия ред, а добрият ред обикновено не се дължи на законодателство. Привилегията да бъдеш лош закон стана по-желана и предпочитана от политиците и другите мошеници, които се докопват до властта чрез избори или манипулация на народното мнение (или отчаяние). Умението и силовата, хитроумна способност да се пишат слаби, лоши и подли закони в обществена вреда и частен интерес е същото, като да водиш война от свое име, но за чужда сметка - тогава ти си просто наемник. Правиш го за пари. В такава бран умират войниците, не генералите. За тях, последните, това не е война, а бизнес. Както за мнозинството от самозабравили се народни избраници законите не са право на народа, а търговия с влиянието над него, алъш-вериш със справедливостта.
Не е напълно ясно дали лошият закон е закон, когато не преследва право. Но съм сигурен, че добрият закон е добър ред. Затова липсва. И вместо него пиша аз.