Иде ли червеният роял?

Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак, гласи известната българска пословица. Сетих се за нея тези дни, виждайки как нашенци с неудържим пиетет към славата се поливат с ледена вода по подобие на наистина стойностни личности в Щатите. Отвъдокеанските персони обаче са избрали нестандартния начин за охлаждане в името на популяризирането на кампания за набирането на средства за борба с тежкото заболяване амиотрофична латерална склероза. А родните "звезди" чисто и просто търсят гальовния лъч на прожекторите, защото мнозина от тях просто не светят със собствена светлина.
 Но да оставим нарцисите с техните проблеми. Истински леден душ в отечеството, вероятно и не последен, изля властта с критиката си към военното разузнаване - че то не било предало на комисията по досиетата документи за чужди агенти и сътрудници на секретната по своята същност и дейност служба. Тези втрещяващи здравия разсъдък намерения логично се възприемат като своеобразна артилерийска подготовка за смяна на шефа на "Военна информация" Веселин Иванов, което си е чиста авантюра във време на тревожна дестабилизация не особено далеч от нашите граници. И ако кадровият проблем, в конкретния случай съвсем необоснован и несъществуващ, може да бъде отнесен към нечии лични амбиции в борбата за влияние и власт, то мераците за разкриването на чуждестранните източници на информация са преки действия срещу интересите на държавата. Да не говорим, че на цялата ни разузнавателна общност ще бъдат нанесени трудно поправими, включително и морални щети, а и непремерените действия могат реално да застрашат дори живота на хора зад граница. Дали това разбират държавният глава, временният военен министър и шефът на комисията по досиетата, не ми е известно.
Добре познато е обаче, че извън страната има сили, които много биха се зарадвали на тоталното ни обездържавяване и в областта на сигурността и важната й част - разузнаването. Защото тази система се гради бавно и с много усилия, изисква сериозен интелект, ресурс и приемственост, но се руши бързо, особено когато се компрометира и всее смут в чуждестранната агентура. А доколкото знам, българските разузнавачи са признати майстори и предизвикват респект сред сродните служби в работата със сътрудническия апарат извън пределите на отечеството. Това не пречи обаче у нас с мазохистична радост да се отварят досиета на достойни за дълбок поклон български патриоти и да се етикетират те като "ченгета", "доносници", "репресивен апарат". В света няма държава, която да подлага на подобен линч своите бивши и сегашни разузнавачи, да не говорим изобщо за обвитата в пълна непробиваема секретност агентурна мрежа.
Но на родна почва очевидно всичко е възможно, особено в преддверието на предсрочните парламентарни избори. Ледените душове за електоралната маса следват един след друг. Дори може да се каже, че нашенецът си е непрестанно под водопада от вопли, заплахи, интриги, фалшификати и изобилие от... демагогия. Безспорно тук Борисов е първенец, разкъсвайки сърцата ни с признанието, че се притеснява от масовите кадрови смени на служебното правителство. Оказва се, видите ли, че масираното герберско ново присъствие на всички равнища, осигурено услужливо от привързания към комунистическата идеология премиер Близнашки, е притеснително за генерала. Да не би пък да е решил да напуска партията си? Или, това вече е по-смислено, лидерът на ГЕРБ поне на думи се стреми да измести фокуса от безогледната кариерна инвазия на своите хора. И за да бъде по-убедителен, вкарва в кюпа на "градивната" критика Реформаторския блок и "Протестна мрежа". Все едно тази последната действаше по време на протестърския тормоз срещу отишлото си правителство по собствен и спонтанен подтик, просто така, безплатно, и забележете - противно на възгласите на Бойковата опозиция за пълна толерантност към управляващите и зачитане на усилията им да изведат страната от кризата.  Тоест абсурдът е пълен и предназначен не за леви или левичари, а направо за леваци. Просто народът е тотално принизен и подценен от докопващите се отново да златното руно на властта, които очевидно се стремят с високи бъдещи постове и йерархическа зависимост да си гарантират сигурен чадър за стари и нови грехове.
Дали ще им се позволи - ще видим в началото на октомври. Но дотогава, ако продължава безогледното наместване само на "наши" хора във властта, не е изключено площадите отново да заклокочат. И си представете, че този път роялът пред храма на законотворчеството ще бъде червен. Не съм срещал такъв, но може пък чуждестранната ни агентура да ни го изпрати. Ако я има!