Хранителна безизходица

"Та неа"

Модерните и скъпи храни все повече отпадат от менюто на домакините в Гърция, а икономическата криза внася промени и в хранителните навици на гърците. Експерти смятат, че е време гръцката кухня да се оттърси от ястията заради прекомерната консумация.
Все повече се налага мнението, че шумно рекламираните храни съвсем не са нужни и полезни за организма, както се твърди, а още по-малко пък за поизтънелия джоб на гърка.
Неотдавнашно изследване, извършено от група учени, на тема "доколко икономическите условия са повлияли на храненето" показва, че гърците сменят начина си на живот и ежедневните си навици, що се отнася до храненето в стремежа си да икономисат средства.
Според диетоложката Кики Гута заради икономическата криза гърците започват да променят консуматорското си поведение и начина си на живот.
Шестдесет и три на сто от участвалите в допитване по този повод заявяват, че са ограничили значително разходите си за храна в таверни и ресторанти, 54 на сто казват, че са намалили разходите си за напитки, а 34 на сто казват, че дават по-малко пари за кафе.
Четиридесет и шест процента заявяват, че никога не излизат да ядат навън и че покупките на храни става след съгласие на всички членове на семейството.
Кики Гута твърди още, че 33 на сто от гърците избират вече по-нискокачествени храни, за да могат да се справят с ограничените си финансови възможности.
Тридесет и един на сто изтъкват, че слагат в потребителската кошница храни, които избират в зависимост от цените, а не от качеството им, а 40 на сто заявяват, че възможностите им не позволяват да правят големи икономии при пазаруването на храни.
Двадесет и пет на сто от гърците заявяват, че финансовото им състояние влияе при покупката на детски храни.
Почти е възможно в даден момент голяма част от населението да се окаже пред хранителна безизходица. Ниските доходи и високите цени на храните тласкат много хора към хранителни компромиси, казва Кики Гута.
Тя смята, че е нужна конкретна хранителна политика, която да успокои финансово по-слабите слоеве от населението, да им осигури достъп до евтини продукти и да създаде условия за един нов режим на хранене, особено при децата.
Промяна има и в хранителната култура, отбелязва Арис Цанаклидис. Прави впечатление, че в една страна като Гърция и в един град, като Атина, където таверната е пряко свързана с културата на хората и на столичани, вече ги няма онези някогашни вкусни храни от миналото. Повечето ястия са полуготови или се правят набързо, но те нямат нищо общо с предишните, казва още той.
Еви Андониу е на 25 години, чиновничка в частна фирма, живее сама. През последната година финансовите й възможности са чувствително намалели и за да задоволи нуждите си, тя харчи доста внимателно.
Преди кризата всяка година в края на сезона със сигурност пазарувах дрехи и обувки, повечето от които не ми бяха нужни, при това покупките правех преди намаленията. Тази година не мисля да правя такива харчове и чакам да паднат цените и да купувам само най-нужните неща, обяснява Еви Андониу.
В супермаркета отивам със списък с точно определени стоки, които трябва да купя, тъй като кризата удари и мен по джоба, допълва Дора Хадзибали.