Гурме и... постна политика!

Ако някой подрастващ случайно се е заслушал в думите на авторката на наскоро излязлата книга "Соц гурме" - Албена Шкодрова, неизбежно ще се изпълни с радост от факта, че е оцелял, само защото се е появил на бял свят след 89-а. И как иначе, когато журналистката, пребиваваща за всеки случай далеч от благоденстваща днешна България, описва вдъхновено истинския "кулинарен ужас" по времето на "комунизма". Очевидно наименованието на философското учение, споменавано натрапчиво многократно от младата дама в последната телевизионна "Панорама", е концентриран образ за античовечност според специалистката по гастрономия и... обществено хранене. Така че посланието по замисъл е повече от ясно: да се пусне нова мощна струя дезинформация от либералдемократичния маркуч и да се представи за ад под небето всичко, дори и храната, във времето на предпсевдодемократична България.
В скромно бледия отблясък на книжното творение наред с всичко останало има обаче и един съществен недостатък. И той е свързан с обстоятелството, че немалка част от населението у нас има доста свежи представи за това каква е била храната при соца и след него. Ето защо като представител на по чудо оживелите в описваната кулинарна мерзост, съществото ми се възпротиви от изречените неистини, да го кажем направо - лъжи. Как да приемем например твърденията, че месото тогава било толкова некачествено, че ставало само за кайма. За госпожата или госпожицата очевидно няма значение, че България беше един от големите европейски производители на качествено месо и ценени не само у нас продукти от него. Че вкусовите и хранителни стойности, не само на кебапчетата, бяха неизмеримо далеч от това, което се предлага днес. Че нямаше дълга верига от животозастрашаващи Е-та, липсваше кисненето на вносно замразено от години месо в съмнителни течности, нямаше ги скритите червени светлини за обагряне в розово на стари мръвки. Какво да кажем за истинското тогава мляко, кашкавал и сирене, а не това от сухия му вид, което сега се внася мощно от предприемчиви нашенци и се преобразява в "традиционни" български продукти. Да не говорим за уникалния вкус на доматите, пък и на всички плодове и зеленчуци.
Примерите за качествената тогава българска храна са толкова много, че за тях може да се напише не една книга. Сега обаче на мода са страниците на тоталното отрицание, за да се внуши на хората, и най-вече на младите, че тогава е било лошо и гладно време, а сега изобилието се изсипва върху клетата българска глава. Да, признавам, изобилие сега има и то присъства очебийно в чуждестранните хранителни вериги. Но за качеството - просто замълчете. И, питам се, нима случайно предприемчиви производители и търговци слагат известния знак от онова мрачно комунистическо време БДС (Български държавен стандарт)? Защо се появиха табелки "Произведено в България"? Защо зеленчуковите пазари с маскирана вносна стока се изпъстриха с набързо изписани табелки "картофи от Самоков", "кюстендилски череши", "праскови от Сливен", "домати от Първомай", "дини от Добруджа"? Защо се пръкнаха наименования на сладкарски изделия и бонбони от соца? Дали тези търговски трикове не са всъщност своеобразно признание за българското производство до 89-а и някакъв реверанс към родната продукция, която след това бе така вулгарно деградирана по известни на всички ни причини? А приказките за замяната на кафето с печена леблебия и на шоколада с марципан са просто за наивници. Както и безумното твърдение за България като кулинарна пустиня. И втръсналата на хората политическа шарлатания с бананите, мандарините, безалкохолните напитки, "Кореком" и бригадите за прибиране на реколтата.
Та да ме прости авторката на "Соц гурме", но тази непретенциозна книга вече я четем към четвърт век. Пък и независимо от наглед оригиналния подход сега за "кулинарна" дисекция на онова време, имаме налице пропагандаторско четиво за хора или с къса памет, или с нарочно моделирана лъжлива представа за близкото ни минало, на което може и да не са били свидетели.
Накрая, не за "кулинарната пустиня", а за днешна България като истински "оазис" за ценителите на вкусната и здравословна храна. Препоръчвам ви следната рецепта за закуска: филийка ръжен хляб, оцветен до черно с нещо, може и кафе, намазана много тънко с масло с респектиращо количество свинска мас и вода, а отгоре също тънко родна лютеничка от доматено пюре, пристигнало от далечна Азия. Този разкош може да преглътнете успешно с отчайващо дълготрайно като българския преход млекце, което сега е течно, но малко преди това е било като бял прах, долетял също отнякъде.
"А какво стана с кравичката?", пита загрижено детето. "Ето я, на шоколадчето", казвам, и поемам с безброй Е-та в кошницата към момичето на касата, което изстреля дежурната реплика дали сме доволни от пазаруването. "Да", също дежурно й отвърнах и потънах в мрачни мисли за отлетелите в небитието наши кравички, овчици и...
Да, пустиня!?