Голямото се вижда от разстояние

Сергей Есенин е гениален народен поет. Популярността му е сродна на Пушкинската. Както преди, така и днес е трудно да си отговорим за какво го обичаме. Истинският поет е толкова неизчерпаем, колкото и неочакван. Притегателната сила на таланта и краткият живот на Есенин се коренят в богатството на неговите поетически изповеди - откровени, тъжни, магични, пропити от приглушен възторг и светла надежда.
В разговор със свой приятел поетът споделя: "В моята лирика живее една голяма обич - обичта към Русия!" и по-нататък: "Родината е главното в моето творчество".
При Есенин всичко започва от руската земя, от нейната природа, от руския човек. Поетът е роден на 21 септември 1895 г. в с. Константиново, Рязанска област. Учи в местното светско, а после и в църковното училище. Тук пише и първите си стихове, които се отличават със своята лекота и непринуденост. Русият юноша Сергей Есенин тръгва към големия свят и гълъбовото небе на поезията с къдрава коса, изразителни сини очи, с широка противоречива натура, винаги весел и непрестанно подвижен, с обич към хората и болка за съдбата им.
Пристига в Москва през 1912 г. Работи в магазин. Изгонен е от собственика, защото не става прав, когато той влиза в магазина. Връща се в Константиново. Отново е в Москва през 1913 г. Работи като коректор в две печатници. Напуска работа и целият се отдава на поезията. Пише по цели дни. Публикува в изданията "Нов живот", "Парус", "Заря". Постъпва като слушател в Първия руски народен университет. После е член на литературния кръжок на Суриков. В Москва Есенин осъзнава, че от съдбата е предопределен да застане в първите редици на руската литература. И решава да опита щастието си в Петроград. Буквално за няколко седмици Сергей Есенин завоюва популярност в най-влиятелните и изискани столични кръгове. Става моден поет, любимец на списанията и салоните. Целият живот на Есенин се променя. Литературният климат в столицата е сложен, пъстър и не е така лесно да се ориентираш в него. Съществуват много направления (символисти, акмеисти, мистични анархисти, егофутуристи, народници, неохристияни...). Отделно, като самотен остров, е кръгът на Максим Горки, издаващ списание "Летописи". Поетът представя на Горки първата си поема "Марфа Посадница". Цензурата я сваля от печат. Но поетът вече е в орбитата на Горки и Блок. Александър Блок по-добре от всички знае какъв е този страшен свят, който обкръжава Есенин. Той пише до младия поет: "...Аз мисля, че вашият път предстои, може би да не е кратък и за да не се отклоните от него, трябва да не бързате, да не нервничите. За всяка своя стъпка рано или късно ще трябва да давате отговор. Днес да се крачи е трудно, в литературата всъщност е най-трудно..."
Какво пророчество на гениалния Блок! Пътят на Есенин в живота и в литературата се оказва изключително сложен, колкото и да се стреми да съхрани в себе си здравото, чистото, което донася от народния живот. Обстановката, в която попада поетът, ломи и разкъсва ранимата му душа като корабно платно от силна буря.
Живее в Петроград до 1918 г. Премества се отново в Москва - новата столица. Какво донася със себе си като поет? Издадените стихосбирки "Радуница", "Голубень", "Преображение", "Селски часослов". Публикувани са стихотворенията му "О Рус, размахай ръце..." и "Приятел". Посреща февруарските и октомврийските революционни събития на улиците на Петроград, сред червените знамена на въстаналите войници и работници.
В поетите Есенин цени да имат свое лице, да имат своя риза, а не взета под наем. В стихотворенията е важно да имаш своя походка и своя кръв. Думата "кръв" повтаря няколко пъти в своята философия каква трябва да бъде автентичната и силна поезия! В лирическите си стихотворения поетът изцяло е залюлян от одухотвореността на света. В неговия поетически рисунък духовността винаги е в движение. Изобилстват глаголните форми. Звездите, цветята, брезите, кленовете се движат и се преливат. Есенин, подобно на Лермонтов, принадлежи към поетите, чието творческо развитие се извършва в много кратки срокове. То е ускорено и наситено. Органично чувства стихията на староруската реч и я владее с голямо майсторство.
Есенин приема Октомврийската социалистическа революция, по негово собствено самопризнание, "със селски уклон". Той е значителен и в най-висока степен оригинален като художник, който с дълбока вътрешна истина и убеденост отразява мечтанията на патриархалното руско село в годините на най-великия в света социален подем. Поетът слави отплуващата Рус, която вече е излетяла като лебед в небето:

"Небето като камбана.
Месецът - език!
Майко моя - родна,
аз съм болшевик..."

В тези четири стихотворни реда, които са допадали на Маяковски, е изразена стихийната радост на милионното селячество. Макар приело в началото плахо Октомври, то вече е тръгнало след болшевиките, за да раздели земята на помешчиците между селяните.
През 1918 година на литературните вечери на Есенин се тълпят много млади хора. Той е известен и признат поет. И един от най-ревностните дейци в групата на имажинистите. В своята статия "Бит и изкуство", пряко адресирана към другарите му от имажинистката група, поетът пише: "На моите събратя им се струва, че изкуството съществува само за изкуството. Но да ми простят моите събратя, ако им кажа, че такъв подход към изкуството е твърде несериозен." По-нататък споделя, че изкуството е оръжие в живота. И все пак, въпреки по-късната раздяла със своя творчески кръг, имажинизмът остава завинаги свързан с любимото и светло за руския народ име - Сергей Есенин.
В стихотворенията "Хулиган", "Изповедта на хулигана", "Стихове за скандалиста" поетът рисува себе си и пише, че му харесва на бойното поле по него да летят камъни. Книгата "Москва кабацкая" е голяма поезия. Говорейки за своето хулиганство, Есенин всъщност говори за своята лична болка, отколкото да причинява болка на другите. Именно затова тези теми у поета се съчетават с изключителна нежност към хората, особено към онези, които са загубили в живота своята борба. Това е хуманизмът на тъжния човек, който може да протегне ръка на изпадналия в беда и да открие в него сърдечно съчувствие и разбиране.
Поетът осъществява осемнадесетмесечно пътуване зад граница със своята втора съпруга, американската артистка Айседора Дънкан. От октомври 1922 г. до февруари 1923 г. посещава САЩ. Преди това е в Германия, Франция, Италия, Белгия. Патриотичното му чувство и гордост, че той, Есенин, е син на велика страна, строяща друг живот, в него ярко пламва далече от Русия. На приятеля си Мариенхоф пише: "В света няма друг език за мен освен руския! Тук, в тези страни, командва само Мистър Долар." Есенин се връща, не, не се връща, а буквално бяга от Париж в Москва. Не приема да живее зад граница.
Завръщайки се в Москва, той заварва бурен кипеж на борбата между различните направления в поезията. Отказва се от участието си в груповите противопоставяния. Започва да печата в списание "Октябрь". Става приятел с писателите Всеволод Иванов и Леонид Леонов. В дружески отношения е с журналиста Петр Чагин - журналист в Баку. В същия град чете свои стихове пред Киров и Фрунзе. Пътува из Южна Русия. Пише произведения, рисуващи революционна Русия: "Рус съветска", "Завръщане в родината", "Анна Снегина", "Балада за разстреляните 26 бакински комисари". Обръща се с лице и към образа на Ленин в много от своите поеми. В запазен документален филм, който отразява откриването на паметника на Маркс от Ленин - недалеч от Большой театър - един от кадрите е запечатал красивото лице на Есенин.
Едно от най-силните и трагични стихотворения в лириката на Есенин е "Писмо до майка ми". Колко обич и нежност, мъка и оправдание! То е есенинско стихотворение. Само негово! А чисто любовните мотиви у Есенин получават развитие едва в последните две-три години от живота му. Целият цикъл "Персийски мотиви" (1924-1925 г.) е пронизан от изящното чувство към жената, осенено от ярките цветове на юга. Този цикъл е белязан и с постоянната мисъл на поета за своята далечна северна страна. Заедно с тези великолепни радостни, светли, жизнени стихотворения започва и кулминацията на неговата лична драма в поемата "Черният човек". Тя се тълкува различно. Аз съм на позицията, че Черният човек, пристигнал при Есенин, е олицетворение на всичко най-тъмно, обкръжаващо светлия Поет. Тук Поет е с главна буква. Защото той пречи, ненавижда ретроградното, бори се за осъществяване на големите мечти, люлеещи човечеството от неговото зараждане. Поетът хвърля своя бастун в лицето на Черния човек, но разбива само огледалото със своето изображение. Поетът отделя себе си от Черния гост. С удар отправя бастуна си в междуочието на този, който го гледа в упор със своята омраза и лукавство. Този образ от лично преминава към по-широко значение. В него е социалната оценка на онези тъмни сили, които са обкръжавали поета. Галина Бениславская, последната любима на Есенин, най-състрадателната и най-вярната му сродна душа, която се самоубива на неговия гроб с изстрел в сърцето си на 6 декември 1926 г., оставя свои спомени за годините, през които дружи и се грижи за творчеството на Есенин - за неговото издаване. В тези спомени тя отбелязва фамилията Сосновски. Този Сосновски постоянно е упреквал Есенин в печата. Разобличавал го е като враг на новата Русия. Есенин му отговаря само с две думи "картофен журналист". И не е ли той Черният човек, настигнал Поета в Петроград, в хотел "Англатер", за да осъществи най-черното си дело? Какво се е случило през нощта на 27 срещу 28 декември 1925 г. в стаята на Есенин, само можем да гадаем и да предполагаме. Но в едно сме убедени точно и ясно - неговата смърт е само миг от вечното му безсмъртие.
Русия има най-голям принос за духовното тяло на човечеството! Как би изглеждал светът без духовната крепост Русия?! Сергей Есенин е част от яките стени на тази крепост. Гениалният поет от "сребърния век" на руската култура е голямо достояние не само на Русия, той е достояние на България, Европа и света. Неговият талант се нарича Родина. Един от съвременниците му, поетът Велимир Хлебников, е дал, съзвучно с неговото творчество, определение на Родината, пишейки: "Родината е по-силна от смъртта!"
Сергей Есенин е в образа на Великата Русия! И се оказа пророк: "Голямото се вижда от разстояние!"