Герои и псевдогерои
/ брой: 105
Българските медици са герои. През последната година повечето от тях преглътнаха мизерните заплащания, преживяха кошмарните гледки и безкрайните смени, и бяха до болните от КОВИД-19. Те помагаха, въпреки че през последните години държавата упорито абдикираше от здравните проблеми, заливаше ги с бюрокрация и хаос, опитваше се да ни убеди колко хубав е търговският принцип в здравеопазването. Пандемията разкри, че държавата пренебрегва лекари и сестри, плаща им малко, не ги мотивира да работят тук и сега, а те... Те са малко. И изнемогват.
В пика на пандемията болниците останаха без персонал, десетки здравни заведения отправяха сърцераздирателни призиви за подкрепа и търсеха доброволци. Тежка бе драмата в общинската болница в Свищов. Дори кметът Генчо Генчев стана доброволец в отделението за коронавирус, разболя се, но след като оздравя, пак се върна. В отделението по едно време дори нямаше лекар, а две медицински сестри даваха безкрайни дежурства. Стигна се до помощ от други населени места и за лечението отговаряха хора, които не са специалисти по респираторни заболявания, камо ли по КОВИД-19.
Сестри от системата на детското здравеопазване вчера излезли на протест срещу кмета на Свищов, защото си позволявал да ги притиска за командироване в общинската болница по време на пандемията. Не е ли нагло? Да, те вече не са на активна здравна служба, така да се каже - лекуват инцидентно малчугани, слагат лепенки на ожулени колена, дават аналгини и мерят кръвното на лелките. Не извършват операции, не мерят сатурация... Но имат медицинско образование и със сигурност са минимум 70% по-подготвени от кмет с диплома по бизнес администрация. А детските градини и училищата не работеха. Т.е. те са имали свободно време. Сега се жалят, че имали проблем с отпуските. И на други места се случи - медицински сестри, а понякога и лекари, внезапно се "разболяваха" или излизаха в отпуск в най-тежките моменти. А дупките запълваха пенсионери, студенти и доброволци.
Искам да благодаря на онези герои, които не се отказаха. Които сновяха като линейки между страдащи, между отделения, между болници. На онези, които се преквалифицираха. На онези, които не спяха, страдаха на крак и помагаха. И съжалявам, че има псевдогерои, които са на "първа линия", само когато става въпрос за повишения, отпуски и семинари. Вярвам, че медицинските специалисти са призвани да помагат. Въпреки всичко. Затова безкрайно уважавам отдадеността им. Освен че им пожелавам здраве, дано и държавата най-сетне оцени адекватно усилията им. Дано България намери начин да заплаща труда им достойно, да им осигурява почивка и вдъхновение.