Гергана Тодорова: Създавам малки чудеса всеки ден

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- В книгите си насочвате вниманието към духовното и умственото ни здраве. Може ли да се каже, че то е също толкова важно, колкото чисто физическото ни добруване, госпожо Тодорова?

- Физическото ни добруване... Благодаря ви за въпроса. И за предразположението "Душата ми да се усмихне", притихнала...

Човекът като социално животно има рефлексията да възприема света на четири нива - умствено, духовно, емоционално и физическо. "Шлифоването им" е отворен процес. Ние имаме отговорността да шлифоваме в различното време на нашето развитие отделните компоненти - те са наистина важни и имат приоритет в зависимост от нашия фокус: къде сме в своя Път, с каква скорост се движим и с какво качество на живот живеем.

- Кога хармонията се превърна за вас в усещане за светлина на духа?

- Неосъзнато усещането "трепти" в мен от малка. Както играех на ластик и народна топка с връстниците си, така и четях по 50 страници всеки учебен ден (сама си поставях това упражнение - каките и мама нямаха влияние върху решението ми да го правя). И от само себе си, пораствайки, в юношеска възраст осъзнавах, че топлината и светлината на Духа ги чувствам в моменти на молитва, на добри мисли и пожелания към близки, в моменти на добри дела...

- Защо избрахте втората ви книга да е изработена от специално поръчана италианска хартия със страници в цвят "шампанско"?

- Да, страниците са с допир на коприна и са в цвят "шампанско". Естетиката е вродена моя потребност. Във всичко и към всичко се отнасям с естетика. Навремето в лексиконите си спомням моята любима мисъл към всички приятелки беше на Чехов: "У човека всичко трябва да бъде красиво - и лицето, и дрехите, и мислите, и чувствата". Това е мое верую, създава ми баланс отвътре и отвън.

- "За Хармонията и Морето" излиза в момент на ваше лично изпитание. Приемате ли книгата като вид терапия за вас самата? 

- Благословия е. Да имам вдъхновение да пиша, да имам желание да бъда точно това, което е сто процента Гери! За втори път се срещам с рака - преди 5 години беше първият път. При сегашната ми среща с болестта се обнових още повече - като визия, енергия и излъчване. Това е невероятно за близките и околните. Не позволявам съжаление, вайкане или мрънкане - животът ми е шарен. Водя здравословен начин на живот, имам неограничена възможност да си създавам малки чудеса всеки ден - да се радвам като дете, с повод и без повод...

Терапия ми е книгата "За Хармонията и Морето". Несъмнено. В нея стихотворенията и есетата лъхат на свежест и чиста емоция, на добра самооценка.

- Вълнуват ви и междуличностните взаимоотношения и дори възнамерявате да се фокусирате върху тази тема във вашата трета книга. Ще разкриете ли поне малко дали ще прилича на първите две или ще има изненади за читателите?

- Много ме вълнуват междуличностните взаимоотношения. Те са рамката, в която живеем, работим и разгръщаме потенциала на емоционалната ни памет, разкриваме нашата страст като личности и пол. За да се усетим в нашите граници, ние влизаме в едни роли и излизаме от други житейски образи. Може да сме учители и ученици в една част от тях. Може да сме романтици и мечтатели - в друга. Може да сме работохолици и кариеристи - в трета, и т.н.

Огромна енергия хабим понякога в ограничаващите ни вярвания. И може да се окаже, че не сме ние като идентичност. Как да имаме самоуважение?! Как да го съхраним и да го развиваме?! А си минава времето и нагласата ни за ценно и не/ценно, за грижата към себе си и към другите - къде е мярката? Примерните въпроси са в новата книга. Няма да прилича на първите две, ще бъде изненада за читателите, които много обичам и уважавам. Вярвам им. И им се доверявам. 

- Определяте се като професионално реализирала се жена, която получава и навременни успехи в личностен план, без предварителна режисура. Какво ви костваше това всъщност и колко дълъг бе пътят до подобни констатации?

- Определям се за професионално реализирана жена. Обикнах от пръв поглед счетоводството още в първия срок на първи курс в Икономическия техникум в Благоевград. Имах увлечение да се ровя с часове над сметките и оборотните ведомости - засичането им беше и забавно, и удовлетворяващо. Аз мога и правя точен анализ. Умът ми работи, а това е гимнастика. Съучениците ми знаеха, че ще следвам в София счетоводство и контрол. По това време не беше престижна тази специалност - после стана търсена и актуална, в годините на първоначалното натрупване на частния капитал в страната.

Обичам да обичам е също мое верую. Нямам един ден, в който да не съм била на работа - винаги съдбата ми предлагаше следващата стъпка по Пътя ми и аз се придвижвах естествено, без напъни и режисура. Цената е умствената натовареност и емоционалната грижа за близките ми в годините на растеж в кариерата. 

- Имате различни награди за успехи в бизнеса. Важни ли са те за вас? Знак за какво са отличията - че някой е забелязал усилията ви в дадена област или по-скоро е поощрение и стимул да продължавате в същия дух?

- Разбира се - признанието на всеки етап от развитието ми е ценен стимул за мен. То е огледало на моите умения, качества и моя принос като мениджър в екип.

- Завършвате бакалавърска програма по психология. Помага ли ви този факт за още по-дълбокото разбиране на постъпките на партньорите ви в бизнеса?

- Психологията е най-човеколюбивата наука. Тя откри пред мен широк хоризонт да разбирам и приемам хората в по-голямата им част като поведение и манталитет. Учих психология на 41 години - това е прекрасен прозорец да възприема знанията плюс моя преживелищен опит. Помага ми в работата като маниер на общуване. Примерно, имам среща с предмет голямо данъчно задължение на фирма от ревизия. Титулярът се е подготвил да ме убеди колко са виновни данъчните органи и задължението му като фирма е нереално. Аз още в началото с въпросите си го прекъсвам, за да може той "да освободи малко парата си от напрежение". И неутрално правя визитка на казуса с коментар, включващ пропуските от страна на фирмата по време на състоялата се ревизия. И вече картината е друга - има реализъм в нея. Няма патос и горчиви емоции. Правя план със стъпки, малки и частични или големи и по-цялостни. Присъстват и от двете страни и други специалисти, за да има консенсус и равносметка. И така вече 24 години...

- Кое е най-важното, което научихте от завършването на театралния курс към НАТФИЗ при професор Димитрина Гюрова?

- Бог да я прости професор Гюрова. Тя се обръщаше към мен с "Вие". Това ме респектираше да бъда още по-отговорна и изпълнителна към процеса на обучението. Професор Гюрова цитираше, че за актьорите, както и за пътешествениците, субективното време е толкова голямо и мощно, колкото си го позволят. Щастливци са актьорите! Те се готвят примерно два-три месеца за един спектакъл - после го играят с години и го преживяват още и още по неповторим начин. Това субективно време "зрее" в душата им... Велико е, нали?

- Специализирате и "Български народни танци" към ХТМУ. Откога датира интересът ви към фолклора и с какво е свързан?

- Закърмена съм с народните песни и танци. Мамашка, като месеше всяка събота и неделя мекици или попарник, си тананикаше все любими македонски песни. А татко Барба е отличен танцьор. От него съм наследила осанка и походка. Играя народни танци от първи клас - тогава влязох в репетиционната зала. И играех в три групи. Толкова голям мерак имах! Като студентка играех в състава за народни танци към ВИИ "Карл Маркс". И после много години се шегувах, че моят фитнес са танците, които играех неудържимо на тържества и партита. Така поддържах формата си, докато не ме намериха отново танците и като специализация да ги изучавам.

- Как съчетавате вашата артистичност с всекидневието на бизнес дама? Не пречи ли едното на другото?

- Естествено ги съчетавам. Разбира се, мога да бъда сериозна, когато се налага, дори цял ден. Логическото ми мислене ме води в тези мигове. Ако има пауза, веднага отпускам с творческото и артистичното си Аз. Така и другите се забавляват с мен. Интересна съм си - факт е.

- Кога разбрахте, че русото е вашият цвят на косата? Как реагирате на вицовете за блондинките?

- С голяма усмивка! По рождение съм брюнетка. Русото е боядисаното бяло покритие на косата - това е обяснението. От болестта ми падна косата и новата беше бяла, а най-близкият цвят е русото. Не съм си представяла, че мога да бъда блонди. С лекота се възприех, въпреки че съм била с всички други цветове.

- Казват, че вашата история е достойна за холивудски сценарий. Ако някой ден се стигне до филм, кой от известните бихте искали да го режисира?

- Йееее! Мой кумир е Хю Грант. Да се пробва да режисира. Като аура и двамата сме манифестори и имаме един и същ профил 6/2 - като поведение и възприятие на живота. А актрисите да са две - Джулия Робъртс и Шарън Стоун (усмихва се). Като представител на зодия Близнаци, бих искала двата етапа от живота ми да играят тези две удивителни и любими мои актриси и жени. Преди и след болестта, на която съм толкова благодарна!

- Често казват, че няма невъзможни неща. Съгласна ли сте с тези думи или имате собствено разбиране по темата?

- Не всичко е на всяка цена. Има невъзможни неща. Зависи от ценностната система. Понякога прилагам тактиката: какво толкова, ако това, което е абсурд, се случи? Или пък приемам знаците, които ми предлага Съдбата, и си казвам: Нека бъде Божията воля!

- Провеждате и семинари, чиято цел е да се повиши самооценката на участниците и да се преодолее "мъглата на всекидневието". Какви хора проявяват интерес към такива събития?

- Хора търсещи. С разширено вътрешно сетиво. С размисъл: щастлив ли съм, каква част от мен е неизразена все още, къде съм - в настоящето ли, имам ли вариант да променя статуквото си?...

- Обявявате се против общото мнение, че животът е по-скоро труден, отколкото лесен. Какви са аргументите ви за това убеждение?

- Животът ни е Дар. Живеем го с детската си, с мъжката си и с женската си енергия. Има години на превес на една от трите, но дали можем да си позволим да танцуваме с трите, дори и в малки части от деня? Така "се обличаме в дрехите на повечето хора" и сме с тях в заедност - и с малки, и с големи. Миговете са ни преброени - нека ги оцветим със светли чувства и преживявания. Това зависи от нашата емоционална интелигентност. И от нашата гъвкавост да не задържаме негативни емоции с дни и с часове - токсично е за тялото и за психиката ни. "Чашата е наполовина пълна, отколкото наполовина празна". Оптимист съм в гените си.

- Какво не знаят повечето хора за Гергана Тодорова, а бихте разкрили в това интервю поне отчасти?

• Обикновена и необикновена Жена съм! И така се чувствам цялостна и уникална!

• ---

  ГЕРГАНА ТОДОРОВА е популярна светска и бизнес дама, която впечатлява ценители и с два сборника, съдържащи поезия и есета. Първата й книга ("За Какаото и Кадифето") се фокусира върху емоционалното и телесното здраве, а във втората ("За Хармонията и Морето") авторката се обръща към духовния и умствен ресурс. Лъчезарната блондинка за втори път в последните пет години посреща предизвикателството на онкологично заболяване. Но и тя, и нейните приятели и почитатели са убедени, че и този път ще се пребори.

  Вече близо четвърт век управлява Консултантска къща "Ивана" - една от най-успешните компании за счетоводни, счетоводно-данъчни и данъчно-правни съвети. Отличена е от фондация "Еврика" в националния конкурс "Млад мениджър на годината". Получава специална награда от Министерството на икономиката и енергетиката. Удостоена е и с много други престижни призове. Част е от най-голямата неправителствена организация на ООН - "Ротари", посветена на проекти, свързани с хуманитарни и социални програми. Членува в "Клуб на жените предприемачи и мениджъри в България", в Сдружение "Дамски форум" и др. Уникалните си бизнес умения съчетава с вродена артистичност и поглед към духовното и емоционалното в човешката душа.