Газетите

Пенсионер-журналист, нямал си работа, събрал повече от 150 газети - така преди месец вашият колумнист стана "притча во язицех" в смолянските медии. В читалище "Балкански просветител" в кв. "Райково" показах своята колекция от първи (нулеви, сигнални, пробни) броеве на вестници, излизащи след 10 ноември 1989 г. Когато този рог от изобилие изсипах по масите и след като с председателя на читалището д-р Никола Проданов ги подредихме - всекидневници, седмичници, партийни, пенсионерски, семейни, икономически, културни, спортни, еротични, жълти и пр..., си позволихме публично да поразсъждаваме на теми, тръгващи от думите на Вазовия герой Бодков "Стани вестникар, за да прокопсаш...", или от убедеността на Бай Ганьо, че да се прави вестник е "да омаскариш тогоз-оногоз, за което не се иска кой знае каква философия", или от достойния принцип на Йосиф Хербст "Никому в угода, на никого напук!", та до любимата мисъл на Стефан Продев "Свободата на печата е майка на всички свободи". Така, щем не щем, стигаме до ролята на собствениците, дошли най-често от "зоната на здрача", но в това вонящо блато сега не ми се влиза.
След 10 ноември 1989 г. кой ли не яхна прогласената свобода на словото, роиха се маса вестници, които громяха миналото, възхваляваха промяната и чертаеха безоблачно бъдеще. Първите, пробните и нулевите броеве са "задатъкът", затуй най-често са програмни - преливат от обещания, сиреч послъгват, подсказват на кой бог ще служат. Като част от вестникарския еснаф не можех да подмина вестникарския бум. Така се роди колекцията, която вече предадох на регионалната библиотека "Николай Вранчев" в Смолян. Доц. Елена Меракова каза на представянето й, че тя дава материал на изследователите на печата, но и на езиковедите да проучват промените в езика. Примерно днес въпросителният знак придобива важност. Една нищо и никаква питанка може да те отърве в дело за клевета. Четеш "Константин преспа с Камелия?" Да, ама има питанка! Спал ли е? Може би! Ама надали!
Смяната на караула започна с промяна в заглавията, у едни козметични: "Литературен фронт" стана "Литературен форум", "Народна култура" - "Култура", "Отечествен фронт" - "Отечествен вестник", "Вечерни новини" - "Новини плюс"... Други просто си ги смениха: "Работническо дело" вече стана "Дума", а "Народна младеж" - "Факс"... Само "Труд" си запази името, но освен "Дневен" имаше "Жълт", "Нощен" и "Луд Труд". Опитите да бъде възкресено старото буржоазно газетарство бяха неуспешни - "Заря" и "Утро" живяха кратко, "Свободен народ" се наложи, но не за дълго, остана и крепне само  патриотичната "Нова Зора". Явлението бе "часовите вестници" - първом Петьо Блъсков направи "168 часа", след това към неговия екип се примъкна тайно Валери Найденов от "Дума" и родиха "24 часа". "Малък вестник" във формат А-4 "измислиха" Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, и "Сега" започна така.
Пенсионерските вестници се оказаха най-жилави. Списъкът им е дълъг: "Пенсионери", "Трета възраст", "Втора младост", "Над 55", "Минаха години", "Ретро", а и най-новият в колекцията ми вестник "Клуб 100", тръгнал с благословията на Стоянка Мутафова. Сега в ръцете ми е брой първи на "Живот без рак", издание на "168 часа ЕООД". Излезе с портрет на Венци Кисьов в деня, в който го изпратихме. Пенсионерите, знае се, са най-грамотните и най-четящите, без вестник не могат. А по тиражи господстват жълтите таблоиди, два всекидневника са откровено жълти - "България днес" и "Всеки ден", вече с реален принос в опростачването и оглупяването на народа български. У нас настъпва процес на конвергенция: "белите" вестници също пожълтяват, някои даже отдавна са пресекли дъгата и са си сменили пола, жълтите вестници пък търсят и други бои - привличат известни пера.
 Много вестници от колекцията споменаваме само като о'бозе почивши: "Демокрация", "Подкрепа", "Права и свободи" (ДПС се оправя и без вестник), "Преди и сега", "21 век" на Александър Йорданов, "Ранно утро", "Ден", "Мисъл", "България плюс", "Епоха", "Експрес", "Република", "Врабец", "Поглед", "Темпо", "Седем", "Класа", "Про и Анти", "Кеш", "Пари"... Една "Преса" (1991) на Петко Бочаров не успя, сега друга - на Тошо Тошев, триумфира. Когато "Демокрация" спря, Стефан Продев написа: "Няма нищо по-тъжно от смъртта на един вестник". В  колекцията понякога бродех като из гробище, крематориумът на демокрацията кремира много издания. А може би вестникът е въобще обречен - само 20 на сто у нас се информират от печата.
Още съжалявам за "Континент" (1992) - най-европейският вестник, най-стилният, най-умният наш всекидневник, който бе направен от ято, отлетяло от "Дума", предвождано от Ненко Сейменлийски. Но като че ли бе изпреварил времето. Липсва ми и "1001 халби", друго си е да си пиеш пивото и да четеш бирен вестник.