"ФЕНОМЕН" ЛИ Е МАРИН ЛЬО ПЕН?

На първия тур на френските регионални избори Националния фронт - т.е. "крайната десница", поведе. Пиша тези редове в събота, вторият тур на изборите ще е в неделя, броят на вестника ще излезе в понеделник, когато резултатите ще са известни. Очакванията ми са следните: Националният фронт ще получи добър резултат, най-добрият, който е получавал досега на такива избори, като цяло равностоен на резултатите от първия тур. Избирателният корпус на Националния фронт (НФ) е по-силно дисциплиниран в сравнение с корпусите на другите големи френски партии, а сега и партията е в приповдигнато настроение. Следва да с очаква, че Фронта ще получи по-добър резултат и в сравнение с резултатите от кантоналните избори през пролетта. Първият тур показа сравнително равномерно представяне на Националния фронт в различните региони, което поначало е белег за за общонационална значимост на една партия. Националният фронт има успехи там, където деиндустриализацията е довела до най-осезаеми промени и стопански сривове - в някогашните индустриални райони на Франция. Но примерно в Париж, НФ има едва 9,6%. Там социалистите получават 31,5%, а десницата 33%. В три от регионите НФ има шансове за успех - на север в региона Пикардия - Па-дьо-Кале (там е и бежанският лагер "Джунглата", на входа на Евротунела); на юг в региона Прованс-Алп - Кот д'Азюр, където мигрантското ехо е много силно. Очаквам за Марин Льо Пен да гласуват много ентусиазирано, където тя е кандидат на юг, т.е. където ефектите на мигрантската криза се проявяват ярко и където водач на листата е племенницата й Марион Марешал-Льо Пен. Силно представителство НФ ще получи вероятно и на изток, в региона Елзас - Шампан - Ардени. 

ФАМИЛНИЯТ ВЪПРОС: БАЩАТА И ДЪЩЕРЯТА

Марин Льо Пен влиза във НФ - основан и ръководен от баща й през 1986 година, веднага след като навършва 18 години. През 2003 година е избрана за вицепрезидент на партията. Става президент на партията "Национален фронт" през януари 2011 година. Взела веднъж властта в НФ, Марин Льо Пен започна своята "перестройка". Ситуацията е "нестандартна". Мине се, не мине година, и стария Льо Пен - Бащата, който отдавна прехвърли осемдесетте, изтърсва някоя антисемитска глупост по медиите. Например, че "газовите камери са само един епизод във войната". Дъщерята се вбесява. Освен друго, щерката живее на съпружески начала с френски гражданин от еврейски произход, който е и "вторият човек" в партията. Свика се извънреден конгрес на Фронта и Льо Пен-баща бе лишен от званието "почетен председател на Националния фронт". После му забраниха да прави публични изявления от името на Фронта. Накрая го изключиха от партията, която сам е основал. В отговор Стария заяви, че се надява дъщеря му да се омъжи колкото се може по-скоро, да вземе името на съпруга си и да спре да петни фамилното име Льо Пен.
В Националния фронт се случва класическата ситуация на "смяна на поколенията". При това в най-традиционния, първичен смисъл - като вътрешносемейно наследяване. Но такова насрещно взаимоотричане на баща и дъщеря в политиката рядко се среща. Марин Льо Пен очевидно се опитва да изгради един нов, "преустроен" Национален фронт, без ксенофобия и антисемитизъм. Доколко ще успее? Любопитно е, че днес десничарските критики към НФ са по-скоро в посоката, че не се държи достатъчно "русофобски"... Питам се в тази ситуация кой всъщност е "крайно десният", но скоро не очаквам смислен отговор. С нея са около шест милиона французи - всъшност около 15% от всички избиратели.
Мишел Камбаделис, втори човек в Социалистическата партия, сравни Националния фронт с привържениците на пронацисткото правителство на маршал Петен, управлявало от Виши по време на окупацията. Озадачен и огорчен от резултатите на първия тур, дали близо 30% на Фронта, той изригна: "Това не е моята Франция"...
Разбирам го. Но на тези, а и на предните избори - през пролетта, социалистите не си дадоха ясна сметка, че за днешните френски избиратели, след терористичните актове и след несъпоставимата с нищо европейска "бежанска криза", избухнала уж като изневиделица, въпросите на имиграцията и на сигурността заглушават всички други обществени въпроси. Не само Франция, но и почти цяла Европа преживява в момента нов културен ултрашок, който можеше да бъде предотвратен или поне смекчен. В каскадата от предстоящи избори в държавите членки акцентът ще се премества - от "какво трябва да направим за мигрантите", към "какво трябва да се изисква" (от тях и от полицията).
В днешните 12 уедрени френски региона на мястото на предните 22 плюс Корсика Фронтът има някакви шансове да управлява два, може би три, но едва ли. И не това е най-важното.

ГЛАСУВАНЕ СРЕЩУ РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ?

"Ислямският въпрос" стана общоевропейски въпрос. Западна Европа неусетно се покрива с ислямски гета. Немалка, но и очевидно растяща част от имигрантите-мюсюлмани в страните от Стария континент демонстрира склонност към идеите на ислямския радикализъм. Във Франция и в редица други западноевропейски държави мигрантите-мюсюлмани често живеят компактно и не виждат особен смисъл да се "интегрират". Социалният дневен ред на тези "паралелни" микрообщества се изготвя в местната джамия и по правило е доста отдалечен от това, което вълнува останалите жители. Значима част от тези хора на практика са в Европа само физически и "бенефициентски", докато духовно са съвсем другаде. В тях доминира разбиране за религията като идеология, която те кара да изпитващ чувство на превъзходство спрямо останалите - местните (те може да са богати и технологично напреднали, но те си нямат Пророка). Еврократите очевидно не са стигнали натрапващия се факт, че сред евромюсюлманите религията изпълнява широк кръг "надрелигиозни функции".
 Два дни преди разстрела в "Шарли Ебдо" писах, че през 2015 година очаквам серия от терористични действия от страна на добре интегрирани евроислямисти. Проблемът не е в самата религия, а преди всичко във фанатизма, който се проповядва открито, и чисто по канцеларски догматичното разбиране за "интеграцията" - на мюсюлманите, на мигрантите, на "бежанците". Почти всеки трети френски гражданин гласува срещу радикалния ислям и срещу неконтролираната миграция. Без каквато и да било връзка с правомощията на "регионалните съвети", за които по начало са изборите. Президентът  Олан наистина се опита да измъкне антитерористичната карта от ръцете на Марин Льо Пен и активизира военните действия срещу "Ислямска държава", но е нужно много, много повече. И изведнъж става ясно, че са пропуснати три десетилетия. На европейските властници следва да се заяви открито и твърдо - ако искате цяла Европа да се покрие с президенти и премиери от Льо-Пеновски тип - без разлика бащата или дъщерята - продължавайте по същия начин. Незаконната и неконтролирана миграция ще се превърне в остър и практически нерешим проблем за богатите европейски общества, ако не се промени политиката към собствените европейски народи. 
Социалистическата партия реши да реализира "републикански бараж", общо поведение на левите и на десните, за да бъде спряна Марин Льо Пен, и изтегли кандидатите си в районие, в които десницата убедително води. Неделна загадка е дали ще успее или ще мотивира привържениците на Фронта, че само те са за "промяна на статуквото", каквото и да значи това.
В края на миналия век един от острите обществени дебати във Франция бе спорът за т.нар. sans papier, т.е. "бездокументници". Широки среди бяха на тяхна страна. Интелектуалци и младежи открито се противопоставят на опитите на властите да депортират нелегално намиращи се на територията на Френската република чужденци. Преди десетилетия бащата - Жан Мари Льо Пен, бе заложил своите програмни виждания в документ, озаглавен "Нулева имиграция". Но виждаме какво се случва - самата Франция, а мисля, и цяла Европа, осезаемо се променя.
 Преди две десетилетия във френското общество като че ли доминираха позитивните нагласи към несретниците. Днес настроенията са доста по-различни и промяната не е настъпила изведнъж. Възходът на НФ до голяма степен е резултат на неговата антимигрантска реторика. След "Шарли Ебдо", след бежанската вълна, след "окупацията" на Кале от афромигранти и след атентатите от 13 ноември, много френски избиратели се замислиха дали това, което няколко десетилетия твърдят Льопенови, не е истина. Или поне е по-достоверно от това, което твърдят традиционните партии.  

ЕДНА НОВА ЕВРОПА, ПО-РАЗЛИЧНА ОТ ОЧАКВАНАТА?
 
Почти 30-те процента, получени от НФ на първия тур преди две седмици, са и закономерен резултат от "мигрантската криза" на 2015 година, но и на европейската мигрантска политика от последните десетилетия. След първия тур Марин Льо Пен заяви, че НФ е постигнал "великолепен резултат", който приема със смирение". Дотук вече е ясен основният политически резултат от изборите през 2014 година - във Франция се налага нов трипартиен модел на партийно-политическа система - леви, десни и националисти. И националистите вървят нагоре... На този фон може би премиерът на Франция Манюел Валс има основание в опасенията си, че "възходът на Националния фронт може да доведе до гражданска война"...