Език мой, враг мой

    Виждали ли сте как заек бяга из стърнището? На зигзаг, с огромни скокове, с високо вдигната опашка и силно опъване на задните крака. Борба за живот е това, няма как. Целта е дългоухият да нахлуе в хладната горска сянка и получи спасение. Та всичко това ми прилича на македонския панически бяг към НАТО. Пришпорили го зайчето, чуди се накъде да хване. Подписва договори, сменя име под носа на евросолидарната дрямка на България и предвкусило хладината на Атлантическия чадър, четириногото започва дори да се дръвчи за отдавна решени въпроси. 
    В контекста на балканската ни повишена сетивност към родното неравномерният заешки бяг от Привардарието все пак ни подразни. Не че каквото и да се, случи Скопие няма да влезе в НАТО дори и без елементарен военен капацитет. Думата ми е за онова фалшиво самочувствие на македонските политици, които дори при силно мъглявата европейска перспектива на малката република, отново бъркат в дълбоката торба с лъжите на македонизма. И вадят оттам баятия и отдавна неработещ въпрос за езика. Този път той, представете си "македонският", щял да бъде един от официалните в ЕС. То бива наглост, ама пък чак толкова. Премиерът Заев с това нескопосано изявление направо изби рибата във Вардар и околността. Сега остава да започнат да секат за след десетилетия монети с лика на Александър Македонски и поокастрената след воя на гърците Звезда от Вергина, която грее на флага на все още Бившата югорепублика Македония. И ако някой след безброй години открие делви с металната валута, то би трябвало да е много радостен от находката. Защото по различни причини, а най-вече поради мастномакедонски нарцисизъм, монетите никога не са били в обръщение. А това е наистина ценно, но единствено за нумизматиците. Като и онази псевдоантична простотия в центъра на Скопие, която хората от бъдещето много ще тачат, но като шедьовър на археологическата измама и кич.
    Дълбоко се съмнявам, че сегашният македонски премиер не е наясно с тежката безперспективност на своите думи за "македонскиот" език. Много добре знае Заев на какъв език се говори в Струмица и в цяла Македония. Трябва да знае също обаче, че конюнктурната политика няма перспектива. Това го усети много ясно Груевски от ВМРО-ДПМНЕ, започват да го разбират и мнозина, които си въобразяват, че ще градят нова идентичност с овехтелите прийоми от арсенала на антибългаризма от времената на югофедерацията.
    Изричам тези остри думи с болка. Защото независимо от традиционния ми скептицизъм към бляскаво очертаваните ни от правителството морскосини хоризонти в отношенията със Скопие, само за няколко дни на два пъти много от надеждите ни за истинска нормализация по линията София-Скопие  бяха облети с леден душ. Първо с думите за "македонското" Илинденско-Преображенско въстание, а сега за езика, който ще бъде официален в Евросъюза. И питам се - дали пък не излязохме наивни и лековерни, приемайки така сърцато поврата в отношенията с Македония? Или станахме лесна жертва на по-глобални амбиции за доминация на Балканите, част от която са договорите на републиката край Вардар с Атина и София? Все ми се иска да греша, поне що се отнася до видимите положителни промени в отношението на обикновените хора от Македония към по-голямата й сестра България, но и на част от скопския политически и по-обективен интелектуален елит. Факт е обаче, че след последния зигзаг на Заев закърмените с антибългаризъм недоброжелатели на България изпълзяха на светло след целогодишно спотайване в троскота на своите зли мисли и илюзии. Появиха се отново хора от породата на "Миле чука", който млати с желязото по паметните плочи на загиналите наши съотечественици на Каймакчалан, получиха публичност ярки продукти на старата матрица, която печаташе учени с една единствена антибългарска теза, осигурявала им десетилетия наред житейски комфорт.
    Ето защо това стремглаво бягство на Македония към НАТО-вската сянка не бива да става за сметка на българските национални интереси. Обективно, то сянката не е необходимо и да я гониш. Тя така и ще те стигне, дори без да полагаш особени усилия. Вярно е обаче и нещо друго - когато се стремиш към партньорство със съседите в една организация, то пред прага на този дом трябва да изуеш калните обувки от миналото. Защото ако не сега, то в перспектива това безспорно ще ти създава проблеми. Или някои от нашите кръвни братя край Вардар си въобразяват, че ще стане като в онзи малко мръсен сръбски виц, който гласи : "Дошло е време заек да оправя /не това е думата!/ вълк, а той да си трае". Хайде сега помислете кой е заекът, и кой вълкът?
Ех, език мой, враг мой !