Европейските звезди на Фамагуста

Преди две седмици писах за започващото кипърско председателство на ЕС. Ще продължа темата, защото междувременно бях гост на президента Деметрис Христофяс, а в свободното си време преминах "зелената линия".
Тя се нарича така, защото ръководителят на умиротворителните сили, британският генерал Питър Янг, начертал със зелен молив вътрешната граница на острова през 1974 г., за да спре военните действия. Турската армия беше нахлула, защото преди това фашисткото правителство в Атина организира преврат в Кипър с намерение да го анексира.
Дошли уж временно, силите на ООН продължават да са на острова, а кипърците живеят етнически разделени. Кипърските гърци са в южната част на острова - Република Кипър, член на ООН и на ЕС, а кипърските турци са на север, в т.нар. Севернокипърска турска република (СКТР), призната единствено от Анкара. Северен Кипър е територия на Евросъюза, но не ползва благата от членството и не може да търгува пряко с ЕС. Тези ограничения са наложени в отговор на позицията на Турция, която не признава Република Кипър и не разрешава  нейни кораби и самолети да ползват турски пристанища и летища.
В Република Кипър наричат севера "окупираните територии". Не без основание, защото турската армия е там. На север пък наричат Република Кипър "южен Кипър", т.е. не държава, а географско понятие. Кипърците от юга почти не стъпват на север, защото смятат, че не е редно да си харчат парите там. Севернокипърците обаче охотно преминават на юг. Няколко хиляди ходят всеки ден на работа там, други водят децата си в англоезични училища. Мнозина ходят на юг да се лекуват, защото в Република Кипър здравеопазването е напълно безплатно за всички, които имат доход под 1200 евро на месец. Тъй като на властите там е трудно да преценят дохода на севернокипърците, всички, които не са пришълци от Турция, имат право да се лекуват безплатно.
Жизненото равнище на север е наистина по-ниско, но разликата не е драматична. В Република Кипър средната заплата е 2000 евро, а на север средните - с около 40% по-ниска. Най-ниската зaплaта на начинаещ чиновник в СКТР е 750 евро. И за разлика от юга, чиито банки трябва да бъдат спасявани с многомилиардни заеми, на север всичко е спокойно.
В Северен Кипър няма жени с фереджета. Обществото е модерно, европейско. Питах различни хора дали се чувстват повече турци или просто кипърци. Отговорът беше - кипърци. Мнозина изразиха опасения, че Турция се опитва да ги асимилира културно, даже споменаха турските сапунки, които и тук телевизиите въртят, като фактор на културна асимилация.
Севернокипърците са обезпокоени от приватизацията на електрическата мрежа на страната, която се очаква да бъде купена от богат турчин. Колкото повече години минават, без да има напредък на преговорите за обединение, толкова повече Анкара укрепва позициите си, открито говорят видни интелектуалци, с които се срещнах в Кирения. Обиколих острова и от двете страни, но най-много ми харесаха два пристанищни града в северната част - Кирения и Фамагуста.
Досега ЕС не е играл роля в преговорите за обединение, които се водят под егидата на ООН. Моите събеседници изразиха желание ЕС да подобри отношенията си с Турция, защото знаят от опит, че колкото отношенията са по-лоши, толкова по-малки са шансовете за обединение.
И на юг, и на север работят много българи. Все по-малко севернокипърци работят на юг, защото страдат от конкуренцията главно на българите, които приемат да работят за по-ниско заплащане.
Правителството в Кипър се състои от 11 членове, като с двама от тях разговарях на български. Министърката на труда и социалните грижи и говорителят на правителството с ранг министър Стефанос Стефану са завършили у нас през 80-те години, заедно с много други студенти от АКЕЛ, комунистическата партия на Кипър, която сега е на власт. И двамата хранят много топли чувства към страната ни.
В Кипър предстоят избори през февруари. Президентът Христофяс няма да се кандидатира за нов мандат, защото, както самият той обясни, не е постигнал успех в преговорите за обединение. Всички очакват новият президент да бъде сегашният министър на здравеопазването Ставрос Малас, който също е от АКЕЛ. Питах го - как така не само здравеопазването за хората с ниски доходи ви е безплатно, ами и всички лекарства с рецепта са безплатни, а ДДС върху лекарствата е само 5%. Отговори ми: правим търгове и намираме всичко на най-добрите цени.
Мой колега от Люксембург ми каза - вие, българите, сте огромен фактор в Кипър. Уважават ви и в двете половини на острова. Член сте не ЕС, държавните ви отношения са добри както с Гърция, така и с Турция. Би трябвало да играете ключова роля да подпомогнете обединението на острова...
На теория е така. За да не му разваля илюзиите, не му разказах следната история. Неотдавна по инициатива на посолството събирали пари за малък паметник на Левски. С доста усилия успели да съберат нужната сума от 6000 евро, но само 1000 дали българи, останалата сума дарили кипърци. Левски искаше да освобождава други народи, но неговите днешни сънародници имат други приоритети.