Европа зяпа, имитира величие

Не й стигат на Европа кахърите и ето ти нов на хоризонта. Напоследък всички неприятности идват от един ексцентричен тип, за зла участ заел най-високия пост в най-силната страната. Скоро в Брюксел може да започнат да го олицетворяват с абсолютното зло.
Не стига, че той - рижавият Доналд, публично обижда и европейските лидери, обявява им търговска война, разсипва градената десетилетия стройна система на евроатлантическо единство, а сега му е скимнало да се среща с "авторитарния Путин - враг номер едно на цивилизования свят".
Това би било "крайно негативно събитие, което предизвиква смут и тревога", възкликна пред в. "Таймс" анонимна персона от правителството на Нейно величество. Занервничиха в НАТО. Проплакаха и в други столици - колкото по-дребни и по-на изток, толкова по-силен писък нададоха. В Прибалтийските републики се завайкаха, че Вашингтон не си дава сметка за опасността от Русия, а те били толкова близо до нея.
Особена тревога в евроатлантическите души внесе съмнението, че Тръмп и Путин може да си уредят срещата преди редовната сбирка на НАТО на високо равнище, която е насрочена за 11 юли в Брюксел, и посещението на американеца в Лондон - на 13 юли. В Европа имали сериозни опасения, че руският лидер можел много зле да повлияе на колегата си, да го настрои срещу алианса и срещу отделни особи в европейския елит, да го замае и да го склони на нежелани от тях компромиси. В Европа не могат да забравят кошмарното изявление на непредсказуемия Доналд още от времето на избирателната му кампания, когато той нарече НАТО "овехтял и безсмислен" съюз. Известно успокоение внесе австрийският в. "Кронен цайтунг", който преди два дни съобщи, че срещата ще се състои на 15 юли във Виена. Там за нейната подготовка вече работели руски и американски дипломати и хора от спецслужбите на двете страни. В Москва пък тези дни пристига не кой да е, а съветникът по национална сигурност на САЩ Джон Болтън и група конгресмени. Срещата изглежда вързана в кърпа.
Съмненията продължават да глождят европейските началства, защото официално потвърждение на датата не дават нито Москва, нито Вашингтон, а има и една подробност - на 15 юли е официалното закриване на Световното по футбол, на което Путин при всички случаи ще присъства. Все пак, не е изключено времето и мястото на срещата да се окаже вярно - слава богу съвременните средства на придвижване дават такава възможност, утешават се в Брюксел. Но колкото повече времето напредва, толкова повече и напрежението расте - никой не знае кога и какъв номер може да извърти Тръмп. А той се оказа любител на острите шеги, недопустими за изтънчения европейски вкус и благоприличие.
Там не могат да проумеят и преглътнат неговите недружелюбни постъпки към най-близките му съюзници и винаги добронамерените му изказвания по адрес на Путин, съчетани с твърда антируска политика. Не могат да си отговорят на въпроса как е възможно да се държи безобразно с най-верните на САЩ приятели, да замеря Меркел с бонбони, да нарича Тереза Мей "досадна даскалица", безцеремонно да изтупва пърхота от ревера на Макрон, а да кани Путин да се върне в Г-7 и кощунствено да произнася "Крим е руски".
Всъщност унижението за Европа е, че през последните години нейните лидери се самоизключиха от групата на политическите тежкоатлети, поднесоха на тепсия огромна част от европейския суверенитет на Вашингтон. Превърнаха Европа в регионална политическа и военна сила. Сега хленчат, че ни ги зачитат. Ако утре Тръмп реши да изтегли от Сирия американските военни, нима френските, германските, холандските и прочее натовски военни ще останат? Ще се изметат. Ако се стигне до някакъв компромис с Путин за Украйна или за Иран, и те ще подвият опашки. Така са се нагласили. Но "големите" европейски босове продължават да имитират величие, самонадеяност и самовлюбеност. Сякаш не виждат докъде са затънали в проблеми - от имигрантска криза до търговски войни. Под мнозина креслата на властта се клатят. При това все по-очевиден става нелицеприятният факт, че им липсват интелектуални сили и политическа воля да решат поне един тях.
Малко вероятно е Тръмп и Путин да стигнат до пробив в разплитането на кълбото от противоречия между двете страни. Много се натрупаха. Предишната американска администрация се постара. Както и да завърши срещата им обаче - дори с нулев резултат, тя ще бъде наречена "историческа" - и с право. Защото без Русия нито един сериозен и тежък международен проблем не може да бъде решен. Тръмп в прав текст го заяви на съюзниците си: за "управлението на света" му е нужна Москва. Не - Брюксел, или Берлин, Париж и Лондон поотделно. За всички - още повече за Тръмп, е ясно, че има смисъл да се преговаря само с онзи, който разполага с реални възможности за въздействие на международните отношения. Днес на ринга са само трима - САЩ, Русия и Китай. Оскърбена и унижена Европа е сред зяпачите.